Две партии засега се обявиха против проекта на "Възраждане" за чуждестранните агенти
Две от формациите в парламента - "Продължаваме промяната" и "Демократична България", се обявиха против новата законодателна инициатива на "Възраждане" за регистрацията на "чуждестранните агенти". Това заявиха техни представители пред "Дневник". Останалите политически сили - ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход", коментираха, че нямат готовност да изразят позиция и тепърва ще се запознават с текстовете на законопроекта.
Той предвижда всички физически и юридически лица,
и получили материална помощ от чужбина в размер на над 1000 лв. за период от една година, да бъдат вписвани в регистър и обявявани за "чуждестранни агенти". |
Според бившия министър на правосъдието в кабинета "Петков" и настоящ депутат от "Демократична България"
Надежда Йорданова законопроектът представлява "груба намеса в свободата на изразяване и на сдружаване" и затова обединението няма да го подкрепи.
"Подходът в този законопроект напомня времената на отминалите мрачни тоталитарни времена, когато инакомислещият е обявен за враг. Този закон не подобрява медийната среда и плурализма в обществото, напротив, влиза в остър конфликт със съюзи и общности, с които България работи", казва Йорданова и дава за пример факта, че България получава финансиране не само от Европейския съюз, което е посочено като изключение, но и включително по норвежкия финансов механизъм и други международни партньори.
"Работата с наши партньори, с които България е в съюз, не може по никакъв начин да бъде класифицирана като "чуждо агентство", казва Йорданова.
От "Продължаваме промяната" също се обявиха против законопроекта на "Възраждане" и изразиха предположение, че той няма да срещне подкрепа и от останалите политически сили. Според представител на партията "това е тип законодателство, с което се цели вдигане на шум за реклама, но което в крайна сметка ще бъде отхвърлено още на първо четене".
По-рано през деня лидерът на БСП Корнелия Нинова също беше помолена на пресконференция на партията да изрази становище по темата, но тя отклони въпроса с аргумент, че все още не познава текстовете на законопроекта. "Дайте да се запознаем какво е това и ще ви го коментираме, разбира се", каза Нинова.
Пред "Дневник" представители на останалите политически сили заявиха, че биха имали готовност да коментират най-рано до края на седмицата.
Продавачи на репресии, или за идеята на "Възраждане" за медии "чуждестранни агенти"
Според правозащитния адвокат Михаил Екимджиев не е неочаквано, че "Възраждане" имитират техните ментори от Путинова Русия.
"В едно общество, в което, слава богу, доминират проевропейските ценности и нагласи, няма как този закон да бъде възприет сериозно и да получи парламентарно одобрение. Немислимо е в отворено общество, каквото представлява Европейският съюз, в един все по-глобализиращ се свят, въпреки кризите - визирам пандемията и войната в Украйна, в една държава, която е член на Европейския съюз, на чиято територия все повече се върти към интеграция на държавите членки, да се въвеждат закони, които са характерни за друг тип общества", смята Екимджиев.
Според него серията такива идеи на "Възраждане", които се лансират един неблагоприятен за тях контекст - "отстъплението на Русия в Украйна и спадането засега на опасността от ковид кризата, ще доведат до редуциране на обществената подкрепа за тях в едни поносими за европейска страна мащаби". Утре четете на "Дневник" и мнението на адвокат Александър Кашъмов. Въпреки твърденията на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, че законопроектът е "преписан почти напълно от едноименния американски закон", в действителност текстовете в него несравнимо повече го доближават до руската му версия, която стана причина за закриването на редица свободни медии и неправителствени организации и преследване на отделни лица, неудобни на режима на Владимир Путин. За разлика от американския закон, фокусиран предимно върху лобистката дейност и имащ предимно регистрационна функция (и с доста ограничен обсега в медиите), проектът за закон на "Възраждане" е насочен и към средствата за масова информация, и към физическа лица, т.е. обикновени хора.
