Президентът наложи вето на промените в Изборния кодекс, партиите вероятно ще го отхвърлят (обновена)
Румен Радев е наложил вето на разпоредби в новия Изборен кодекс. Това съобщиха от президентството. По този начин той го връща за ново обсъждане в Народното събрание.
Конкретните текстове, оспорвани от държавния глава, са следните:
- въвеждането на паравани вместо кабини за гласуване
- въвеждането на смесено гласуване с хартиена бюлетина и машина
- зачитането на разписките от машинното гласуване като бюлетини
- ръчното преброяване на бюлетините от устройствата и премахването на протокола от машинното гласуване
- ограничението само партиите, получили над 4% от гласовете на последните избори да имат достъп до изходния код на устройствата
- отмяната на експерименталното електронно дистанционно гласуване
Според държавния глава, тези текстове не покриват конституционните стандарти за равенство и запазване в тайна на вота.
"Отчитам, че парламентарното мнозинство изостави част от набързо предложените изменения, които изначално променяха българския изборен процес. Приети бяха правила, които да направят по-добър баланса между осигуряването на тайната на вота и преодоляването на контролирания вот, чрез замяната на кабините за гласуване с паравани за гласуване. Законодателят гарантира определен минимум на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии за отговорната и професионална работа, което не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Спрямо част от приетите промени, които се отнасят до начина на гласуване и отчитане на изборните резултати, обаче упражнявам правото си мотивирано да върна за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г.", посочва президентът.
Промените бяха гласувани на 2 декември на 18-часово заседание с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БПС. От "Продължаваме промяната" и "Демократична България" пък многократно заявиха, че приетите текстове заплашват честността на изборите.
В мотивите към ветото е записано: "Приетите промени оставят в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение да определя начина на гласуване - с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии. Правото и задължението за императивно дефиниране на начина на гласуване принадлежи на законодателя."
Добавено е, че с приетите промени не само се дублира без обективен критерий начинът на гласуване, но се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда.
| "Това противоречи на целта избирателите да имат "право на избор" между хартия и машина, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия на бюлетините от машинно гласуване, отпада протоколът от машинното гласуване и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство..(..)..Машинното гласуване вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е също гласуване с бюлетина, която обаче не е отпечатана от печатницата на Българската народна банка, а от машината в избирателната секция", подчертава Радев. |
Отбелязва още, че парламентът окончателно отмени заложената в Изборния кодекс перспектива за експериментално дистанционно гласуване.
По-късно от Брюксел Радев заяви, че машинното гласуване е преодоляло един от големите недостатъци - недействителните бюлетини. Спомогнало е значително да се намали и купеният вот.
"Не мога да приема, че се променя характеристиката на машинното гласуване, така че то да не е алтернатива на гласуването с хартиена бюлетина. Не мога да приема още, че поставят партиите при различни условия - само тези преодолели бариерата от 4% имат достъп до машинния код. Допуска се и разкриване се тайната на вота - ако в една секция само един човек гласува с бюлетина и един с машина, което е възможно. От нашия правен мир изчезва и понятието електронно дистанционно гласуване", добави президентът.
През 2020 г. със сходни мотиви Радев наложи вето на промени в Изборния кодекс, приети с гласовете на ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля", като най-съществената от тях бе отмяната на текстовете за гласуване само с машини в секциите над 300 избиратели и връщане на възможността да се избира или с бюлетини, или с машини. След това изцяло машинният вот в по-големите секции бе приет през април 2021 г. с гласовете на "Има такъв народ", БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън".
| Румен Радев е рекордьор по връщане на закони за преразглеждане в Народното събрание. За близо шест години като президент, той е наложил 29 пъти вето, като в 20 от случаите е оспорвал отделни разпоредби, а девет пъти - изцяло приетите закони. Независимо от мотивите на Румен Радев управляващите 26 пъти отхвърлиха наложените вета. |
Реакциите на политическите сили
На 6 декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че щял да помоли депутатите си да гласуват в подкрепа на евентуалнотo вето на Радев, но по-късно добави, че те са против това.
Днес малко след обявяването на ветото парламентарните групи потвърдиха отново позициите си, които имаха и по време на дебатите по промените в Изборния кодекс. Лидерът на ГЕРБ в парламента Десислава Атанасова заяви, че "има достатъчно сериозна заявена воля от парламентарните групи" и това вето няма да бъде уважено. Колегата ѝ Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" каза, че ветото адресира проблемите, отчетени от партията и затова ще получи подкрепата на нейните депутати.
"Това е добър знак и дава възможност на нашата парламентарната група и останалите политическите сили да отворим дискусията как могат да бъдат преодолени пречките при реализацията на втория мандат", добави Гюров.
От "Възраждане" смятат, че ветото на държавния глава може да бъде преодоляно, но подчертаха, че ще продължат да настояват за предложенията си, които бяха отхвърлени по време на второто четене като увеличаване на броя на членовете на Централната избирателна комисия с цел съставът ѝ да отразява разпределението на парламентарните групи в Народното събрание.
Лидерът на социалистите Корнелия Нинова заяви, че БСП няма да промени позицията си, няма да подкрепи ветото и ще гласува за промените както бяха приети от Народното събрание.
"Запознахме с мотивите, не ги приемаме, не звучат сериозно", каза тя.
Бившият правосъден министър Надежда Йорданова ("Демократична България") заяви, че очаква депутатите да обсъдят задълбочено мотивите на президента за ветото и се надява да се вслушат в тях. Добави и че обединението е в готовност да продължи да убеждава колегите си, че измененията не са добри за изборния процес.
От "Български възход" също потвърдиха, че запазват позицията си, която е в защита на машинното гласуване и заявиха, че не са изненадани от ветото на президента. "Налице е един вид справедливост и последователност от страна на държавния глава", коментира депутатът Александър Николов.
Решението повлиява предложение за правителство с втория мандат
Съобщението от президентството дойде минути след неуспеха на кандидатурата на предложения от ГЕРБ Николай Габровски за премиер, която бе отхвърлена в пленарна зала, а по този начин съответно и правителството му.
В неделя (11 декември) Искрен Митев, депутат от втората по численост парламентарна група "Продължаваме промяната", заяви, че тя ще предложи кабинет само в случай че президентът Румен Радев наложи вето на промените в Изборния кодекс.
От партията на Кирил Петков и Асен Василев вече представиха план за управление, който предполага кабинет с "Демократична България", който да работи по определени политики. Един от приоритетите им бе запазване на машинното гласуване и след промените в Изборния кодекс, приети с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС, които върнаха хартиените бюлетини, от "Продължаваме промяната" заявиха, че не биха предложили кабинет.
Какво предстои
След като днес президентската пресслужба съобщи на медиите за ветото върху Изборния кодекс, утре (15 декември) председателят на Народното събрание трябва официално да го съобщи на депутатите. След това в 3-дневен срок законът трябва да бъде върнат в парламента. Депутатите ще имат 15-дневен срок да го разгледат най-напред в парламентарната комисия по правни въпроси, а след това и в пленарна зала. Очакванията са, че това ще се случи най-късно следващата седмица.