БСП атакува партиите в парламента, че не приеха още днес (21 декември) да се гласуват окончателно предложенията ѝ минималната заплата да се увеличи на 850 лв. от началото на следващата година. Председателят на левицата Корнелия Нинова нарече това безобразие.

Текстовете за това бяха приети на първо четене преди две седмици с гласовете на депутатите от всички партии, а сега Нинова заключи, че те "блокират увеличението на минималната заплата". Още при първото гласуване в пленарна зала обаче БСП получи критики, че не просто увеличава минималната заплата на 850 лв., но и залага траен механизъм за увеличаването ѝ всяка година, на който е съмнително, че ще удържат както държавата, така и фирмите. Идеята на левицата е минималната заплата да не може да е по-ниска от 50% от средната брутна заплата за страната за съответната година.

Нинова твърди, че "Продължаваме промяната" искала да отпадне клас прослужено време. В съобщение до медиите партията на Кирил Петков и Асен Василев отговаря, че "никога не сме предлагали класът да отпадне". Нинова каза и че ГЕРБ е предложила 850 лв. да бъде брутната минимална заплата. По думите ѝ това означава, че в сумата са включени допълнителни плащания и като се извадят, може да се окаже, че нетният доход може да падне под сегашната минимална заплата от 710 лв.

Зад исканията на БСП за механизма, който определя минималната заплата от следващата година да е 850 лв., застана Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). "Този ръст е колкото е кумулативната инфлация в момента. Не искаме нищо повече от това работещите на минимална заплата да могат да си купят същото като преди една година", коментира Любомир Костов от синдикалната организация.

Тодор Капитанов от КНСБ се закани, че ако не бъдат приети исканията на левицата, организацията "заявява готовност за национални протести, които ще бъдат много мащабни".

Работодателски организации разпространиха становища, в които застъпват различна теза. Според Българската стопанска камара не е работа на Народното събрание да определя размера на минималната работна заплата. Камарата настоява механизмът да се определя чрез преговори между работодателите, синдикатите и държавата. Тя изразява готовност си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда, ако тази или подобни законодателни инициативи се осъществят, защото според организацията те подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог.

Според друга работодателска организация - Българската търговско-промишлена палата, в ситуация на политическа непредвидимост и нестабилност, без трайно и редовно правителство, е недопустимо да се вземат дълготрайни решения, които имат дългосрочен ефект както върху финансите на държавата, така и върху състоянието на бизнеса и равнопоставеността на служителите.