Свикването на Народното събрание на първо заседание "от днес за утре" изненада партиите и ги накара по спешност да пренаредят програмите си и да се съберат на срещи, за да координират първите си действия в пленарната зала. Неочакваният ход на президента даде ясен знак, че този път бавене на процедурата по излъчване на правителство не може да се очаква, а при досегашните заявки на основните политически играчи това очертава вероятни нови избори през юли и не изключва още едни през есента.

Паритетът между двете най-големи групи, изострените отношения между лидерите на формациите, както и оценяването на практически всеки ход през призмата на критично важните редовни местни избори след няколко месеца, обещава новото Народно събрание да е повторение на предходното. На хоризонта е отново поредица от трудно преодолими препятствия - от излъчването на председател, за да се задвижи процедурата по връчване на мандатите за съставяне на правителство, през опити най-сетне да се приеме държавен бюджет и поне част от пакета законови промени по европейския План за възстановяване и устойчивост, до одобрението на разпоредбите около присъединяването на България към еврозоната. Задачите бяха сочени като приоритетни за политическите сили още от миналото Народно събрание, но сега всичко започва от нулата.

Неизвестните за първия ден са по-малко, макар да са също знакови за бъдещето на този парламент: ще бъде ли завръщащият се след десетгодишно отсъствие в парламента Бойко Борисов лидер на групата на ГЕРБ; ще бъде ли отново мъчителен изборът на председател и зам.-председатели на Народното събрание, как ще се разпределят ролите и ще се взимат решенията в новата коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България". Сигурното е, че се задава пореден парламент с остро противопоставяне и най-вероятно ниска ефективност.

Пред "Дневник" бъдещи депутати коментираха, че свикването на Народното събрание от президента на 12 април - точно десет дни след изборите, е било изненадващо. Причината - на неформална среща между представители на парламентарните групи през миналата седмица е било обсъждано, че заседанията ще започнат след Великденските празници, т.е. след 17 април. Неофициалната информация от източници, близки до президента Румен Радев също сочеше, че той планира да свика парламента след почивните дни, а като най-приемливи дати се сочеха 18 или 19 април. Изтеглянето на първото заседание всъщност ускорява с два дни процеса, тъй като парламентът ще работи на 12 и 13 април, а 14-ти април, Разпети петък, е почивен ден за държавата.

Миналата седмица Радев призова партийните лидери да започват разговори за евентуално редовно правителство незабавно, защото няма да разполагат с много време. В миналия парламент президентът разтегли конституционната процедура по възлагане на проучвателни мандати за съставяне на кабинет, която стандартно трае месец и половина - два, до четири месеца. Аргументът ме беше, че дава на политическите играчи шансове да намерят съвместно решение.

Сега пред "Дневник" източник, близък до президентската институция, посочи, че с бързото свикване на Народното събрание Радев "се опитва да покаже, че не е пристрастен към властта", както го обвиняват част от партиите. По думите му посланието е, че им дава възможност час по-скоро да изберат редовно правителство, което да смени назначения от държавния глава служебен кабинет.

Част от парламентарните групи ще обсъждат и решават днес председателите и ръководствата си. Лидерът представлява съответната формация в т.нар. председателски съвет, и има важна роля при взимането на решения. Очакванията са повечето групи да запазят лидерите си : Костадин Костадинов за "Възраждане", Мустафа Карадайъ за ДПС, Корнелия Нинова за БСП, Тошко Йорданов за "Има такъв народ". Големите неизвестни са при ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България".

В последните четири парламента неизменно начело на депутатите от ГЕРБ е Десислава Атанасова. Сега обаче в парламента се връща лидерът на партията Бойко Борисов, който на всеки избори води по две кандидатдепутатски листи, но след това се отказва от мястото си в пленарната зала. За последно Борисов се закле като депутат през 2017 г., но за кратко, тъй като стана премиер за трети път. Най-дълго време в Народното събрание той прекара като избраник в 42-ото Народно събрание (от май 2013 г. до август 2014 г.). Очаква се днес да стане известно дали той ще поеме ръководството на групата, след като вече се закани, че лично ще води преговорите за кабинет, след като партията му получи първия управленски мандат.

Задачата се увеличава от факта, че едната от формациите в коалицията - "Демократична България" сама по себе си е обединение на три формации. Досега председател на групата ѝ беше Христо Иванов, а за зам.-председател на парламента беше посочван Атанас Атанасов. Сега обаче Атанасов може да се окаже в конкуренция с бившия председател и зам.-председател на Народното събрание Никола Минчев ("Продължаваме промяната").

Според неофициална информация в коалицията е имало обсъждания дали групата да няма двама председатели, но окончателното решение също се очаква да бъде взето днес на среща между лидерите. От "Продължаваме промяната" досега депутатите от партията водеше Андрей Гюров.

Заради обединението времето за изказвания на "Продължаваме промяната - Демократична България" в този парламент ще е по-кратко, отколкото в предходните, когато всяка от двете формации получаваше възможност за изява от трибуната.

По традиция сесията ще бъде открита от най-възрастния депутат и отново това ще е Вежди Рашидов. Първият тест за позиционирането на групите и възможните мнозинства ще е изборът на постоянен председател. Предишното Народно събрание остана блокирано и заседава безпрецедентно три дни, докато избере "пръв между равни". Изходът дойде, след като с гласовете на ГЕРБ, ДПС, социалистите и "Български възход" беше избран Вежди Рашидов.

Сега представители на партиите, с които "Дневник" разговаря, дават противоречиви сигнали какъв ще е сценарият за избор на председател на парламента. Според един вече е постигнато съгласие да бъде одобрен представител на най-голямата парламентарна група - ГЕРБ-СДС. Според друг новият сюжет може да е "копи-пейст на това, което вече видяхме, защото ще се прави проекция дали коалицията за председател ще е коалиция за кабинет".

Председателят се избира с обикновено мнозинство: 121 гласа "за", ако се регистрират и гласуват всички 240 народни представители. Разпределението на силите в Народното събрание сочи, че, за да е начело депутат от ГЕРБ, ще са нужни още гласовете поне на ДПС и БСП.

Неофициално като очакван претендент е сочен Росен Желязков, който доскоро беше зам.-председател на Народното събрание, но водеше вместо Вежди Рашидов ключовите заседания. Според източници от "Продължаваме промяната - Демократична България" коалицията обмисля този път да не издига кандидат, тъй като анонсите на останалите партии не дават шанс да бъде избран. "Възраждане" досега винаги е имала кандидат и не подкрепя други номинации, освен своята. В последния парламент претендентът на БСП беше опитният парламентарист Кристиан Вигенин, докато ДПС за първи път предложи кандидат - Йордан Цонев, също дългогодишен депутат.

Най-спешният закон пред депутатите е държавният бюджет за тази година. Заради поредицата от предсрочни избори бюджетната процедура така и не успя да приключи в срока ѝ по закон.

Служебното правителство даде заявка, че до края на април ще внесе проект за бюджет, в който е заложено увеличение на заплатите на всички администрации, които не са имали актуализация през 2022 г. Предвижда се и 12% ръст на пенсиите, както и повишаване на учителските заплати. В последния парламент служебният кабинет отказа да внесе проект за нов бюджет с обяснението партиите да не наддават предизборно и така да поставят под риск фискалната стабилност на страната.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов обаче постави условие, без което партията му няма да подкрепи нов бюджет и то е да има договорка за коалиционно правителство, защото през разпределението на финансите в държавата се определят дългосрочните политики на страната. Опонентите му от "Продължаваме промяната" пък заявиха, че приоритизират бюджета и социалните разходи в него. За момента не е известно каква позиция ще заеме коалиционният им партньор "Демократична България", тъй като обединението има по-консервативни възгледи за финансовата политика.

Според информация на "Дневник" в коалиционното споразумение между двете формации е изрично посочено, че в някои случаи партньорите може да действат различно един от друг при гласуването в парламента, като това се отнася тъкмо за различията им за бюджета.

Сред ключовите законодателни приоритети, отношението към които вероятно ще е определящо за продължителността на новия парламент, са промените за механизма за разследване на главния прокурор и реформите в антикорупционната комисия. ГЕРБ многократно заяви готовност да ги подкрепи сега, макар в миналия парламент да намери вратички да протака приемането им.