Разбирателство първо по три закона, после ще видим. Така може да бъде обобщена договорката между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България", като новата коалиция уточнява, че в тази визия не се включва подкрепа за правителство с мандат или участие на партията на Бойко Борисов. Потвърдиха се различията как да се постъпи с бюджета за 2023 г., проект за който служебното правителство заяви, че ще внесе в края на април: за ГЕРБ финансите на държавата не могат да се гласуват без зад това да стои мнозинство за правителство, а за "Продължаваме промяната - Демократична България" бюджет с увеличени социални разходи при някак запазване на дефицита на 3% трябва непременно да се гласува. Това се разбра на втория ден от блокираната работа на Народното събрание заради липса на мнозинство за избор на председател.

Договорката по тъкмо три закона: за реформа на антикорупционната комисия, за механизъм за разследване на главния прокурор, за домашното насилие, ще отключи възможността да се избере кой да е начело на парламента. Видео вижте в края на статията

Как ще бъде избран председател: дали ще е кандидатът на ГЕРБ Росен Желязков, или ще има споразумение за редуване (ротация) с представител на "Продължаваме промяната" - "Демократична България", не е договорено. Избирането на председател ще даде възможност на Народното събрание да започне да приема закони, но и на президента да започне конституционната процедура по консултации с партиите и връчване на мандат за съставяне на правителство.

Междувременно ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" искат да говорят за съдебна реформа с промени в конституцията, както и да уточнят списък със закони, с които парламентът да се занимае в първата си сесия, до 1 август.

Тази част от намерението няма как да се случи, ако не се избере редовно правителство, защото при липса на такова президентът трябва да разпусне Народното събрание. Друга възможност е президентът отново да разтегля конституционната процедура, но досега Румен Радев дава знаци, че няма намерение да прави това.

Законопроектът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, или иначе казано за реформа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ), предвижда комисията да се раздели на две (за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) и да има разследващи функции. За промени в този закон "Продължаваме промяната" настоява още от 47-ото Народно събрание. От КПКОНПИ сам си тръгна Сотир Цацаров, а управляващите така и не успяха да направят назначение на негово място, но предлагаха Бойко Рашков.

Законопроектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс предвижда да има механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници. В последния парламент ГЕРБ положи всички усилия промените да не бъдат приети, защото ги смята за противоконституционни.

Приемането и на двата законопроекта е сред многото условия, за да може България да получи европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. И двата законопроекта са внесени повторно в Народното събрание от министъра на правосъдието в служебното правителство Крум Зарков, след като не бяха приети от предишното Народно събрание. Сред различията между Крум Зарков и "Продължаваме промяната" за КПКОНПИ е как да се ръководи органът. Министърът предлага то да се състои от пет члена, избирани от парламента, президента и върховните съдилища, а "Продължаваме промяната" само от Народното събрание.

В предишния (48-и) парламент с гласовете и на ГЕРБ беше отхвърлен законопроект на "Демократична България" за промени в закона за защита от домашното насилие.

До вторник (18 април) работни групи на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" е планирано да са готови с исканията си по трите законопроекта, за да може да бъдат обсъдени в същия ден. Ръководители на въпросните групи са Росен Желязков за ГЕРБ и Николай Денков за "Продължаваме промяната - Демократична България".

В миналото Народно събрание беше сформирана комисия, която да обсъди промени в конституцията, но тя така и не заседава. Днес (13 април) ДПС възроди разговора за свои предложения за промени в областта, които анонсира преди повече от година.

Промени в Конституцията, които засягат съдебната система, са особено чувствителна тема за "Демократична България", след като през 2015 г. станаха повод Христо Иванов да подаде оставка като министър на правосъдието в правителство на Бойко Борисов. Тогава ставаше дума за промяна в разпределението на квотите в магистратската и парламентарна квоти в съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет.

На въпрос на "Дневник" дали разговорите между ГЕРБ и новата коалиция по темата сега означават, че партията на Борисов вече е готова да приеме концепцията на "Демократична България" за промени в конституцията, както и механизъм, който да позволи смяна на главния прокурор, Христо Иванов отговори така: "Аз не мисля, че тук говорим за наши и ваши промени. Става дума за международни стандарти, които са ясни за всеки отговорен политик. Това, че сега има прозорец, в който можем да пристъпим към работа по тези задачи, е заслуга на всички. Но ще си говорим за заслуги, когато има публикация в Държавен вестник. Досега сме започнали работа по общи европейски стандарти, а не по проекти на някоя политическа формация."

Позициите на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" как да се избере редовно правителство остават непроменени: ГЕРБ иска коалиция с министри и от двете формации, "Продължаваме промяната - Демократична България" отказва подкрепа за мандат на партията на Борисов и при своя опит ще предложи собствено правителство, което всяка друга формация може да подкрепи, ако така прецени.