Мантрата, която съпровождаше последните три парламента, очаквано се пренесе и в 49-ото Народно събрание. И дори се превърна в основата за диалог между двете най-големи групи в него, които иначе се афишират като непримирими опоненти - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България". Подкрепа за същите приоритети заявяват - частично или изцяло - и повечето от останалите групи - ДПС, БСП и "Има такъв народ".

С приемането им партиите обосновават усилията за удължаване живота на новия парламент, чийто хоризонт отново се очертава кратък предвид паритета на силите и интересите за бъдещи избори. Обяснението е, че независимо дали ще се стигне до съставяне на правителство, депутатите трябва да получат време да гласуват ударно разпоредбите, които са от ключово значение за евроинтеграцията на България и за получаването на значително финансиране за икономиката в следващите няколко години. В четвъртък (20 април) лидерът на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова прогнозира пред президента, че това може да стане до края на май или началото на юни. Съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" Асен Василев настоя за още повече време: три месеца, което означава до края на юли, но той държи и на приемането на бюджет независимо дали има избрано правителство.

Президентът Румен Радев вече задвижи процедурата с връчването на мандатите, което скъсява гарантираното време до стандартните месец,месец и половина.

Така, десет дни след началото на 49-ото Народно събрание, ситуацията изглежда аналогична на тази на предшествениците му - проектозакони има, но няма време за приемането им, а евентуално разпускане на парламента ще занули всичко,свършено по тях.

В преговорите си от последната седмица ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" начертаха амбициозна законодателна програма, чийто акцент са проектозаконите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който срещу реформи страната може да получи значителни средства от еврокомисията.

От изказванията на двете групи се разбра, че амбициите се свеждат до поне три закона, ако се окаже, че парламентът ще работи кратко:

Първите два са част от реформите по ПВУ и в миналия парламент минаха на първо четене, но след това с процедурни хватки ГЕРБ успя да ги забави и така и не стигнаха до второ обсъждане. Третият беше внесен от "Демократична България", но отхвърлен с помощта на ГЕРБ, което предизвика публично недоволство в контекста на продължаващите смъртни случаи в резултат от домашно насилие. Сега тъкмо този проект изглежда най-лесен за постигане на съгласие и има шанс да бъде одобрен.

Доста по-сложно стоят нещата с реформите в антикорупционната комисия и въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор (с промени в Наказателно-процесуалния кодекс), които министърът на правосъдието Крум Зарков определя като решаващи за присъединяването към Шенген тази есен.

В миналия парламент ГЕРБ се съпротивляваше на предложенията за разделяне на антикорупционната комисията на две звена (за борба с корупцията и за конфликта на интереси) и предоставянето на разследващи функции на членовете ѝ с аргумента, че се нарушава институционалната система и че се търси не ефективност, а позиция за бившия вътрешен министър Бойко Рашков, когото "Продължаваме промяната" предлагаше да оглави органа срещу корупцията. Сега в пленарната зала отново ще се обсъждат двата проекта, познати от предния парламент - на служебния кабинет и на "Продължаваме промяната".

Бившата управляваща партия имаше възражения и по другия проект, който се предвижда разследване срещу главния прокурор да се ръководи от наказателен съдия с ранг на върховен, избиран на случаен принцип. Действащият ръководител на прокуратурата Иван Гешев поде яростна кампания срещу тях, определяйки ги като насочени конкретно срещу личността му, въпреки че България е поела ангажимент да създаде механизъм за контрол още от 2009 г.

В поредица от изявления в последните месеци лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че този път партията му ще гласува "за" реформите.

Публичната заявка на Борисов е, че иска да сформира управление "Продължаваме промяната - Демократична България", но коалицията отговаря, че няма да подкрепи кабинет на или с участието на бившите управляващи.

Дори да минат символично на първо четене, предлаганите реформи по всяка вероятност ще предизвикат сериозни сблъсъци преди окончателното си приемане заради различните позиции на партиите.

При обсъжданията по механизма за разследване на главния прокурор в предишния парламент от ГЕРБ твърдяха, че промените са в противоречие с конституцията. Партията дори се обърна към Конституционния съд с искане да тълкува дали главният прокурор може да бъде разследван от свой подчинен - директора на Националното следствие, който е и зам.главен прокурор. Такъв механизъм се предлагаше в проектозакон на "Възраждане" по темата, който е внесен за обсъждане и в новия парламент.

Право да сезират Конституционния съд имат една пета от депутатите, Министерския съвет, Върховните касационен и административен съд и главният прокурор.

Сред най-спорните въпроси около антикорупционната комисия остава формирането на състава и определянето на ръководството ѝ. ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" отсега са на различни мнения по темата, коментираха пред "Дневник" представители на двете формации.

Предложението на служебното правителство е ръководството на комисията да се състои от петима членове, като двама да се избират от парламента, по един - от върховните съдилища, и един - от президента. В разговорите по темата ГЕРБ настоявала държавният глава само да номинира, но Народното събрание да решава за кандидата. "Продължаваме промяната" пък държала ръководството да се избира само от парламента.

Сред изискванията за приемането на България в еврозоната е Народното събрание да приеме промени в три законопроекта, обясни за "Дневник" източник от Министерския съвет:

Засега обаче служебният кабинет е внесъл за обсъждане само промените в Търговския закон, се разбира от отговори на институцията до "Дневник".

В миналия парламент ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП и "Български възход" активно се противопоставяха на внесените от служебния кабинет промени в Кодекса за застраховането, свързани с плащането на щети при пътни инциденти в чужбина с регистрирани в България автомобили. Депутати бяха внесли дори поправки, които повтаряха дословно текстовете, предложени от шумно противопоставящата се на измененията работодателска организация Съюз за стопанска инициатива (ССИ). Това даде основание на привържениците на измененията да заговорят за "коалиция Алексей Петров". Петров беше изпълнителен директор на ССИ, един от основателите на застрахователната компания "Лев инс" през 90-те години на ХХ в. и сочен за неин реален собственик. Той беше арестуван в първия мандат на ГЕРБ в шумната операция "Октопод", но делото приключи с оправдателни присъди. Преди седмици лидерът й Бойко Борисов се ограничи по темата в тв интервю с коментар, че Петров е "най-добрата барета, която познава".

Проектът беше забавен достатъчно, така че парламентът да приключи, преди да бъде окончателно гласуван. Това беше една от причините България да не може да изпълни плана си за присъединяване към единната европейска валута от 1 януари 2024 г. Сега правителството поднови процедурата по одобряване на разпоредбите.

Неофициално източник от ГЕРБ заяви, че сега партията ще подкрепи промените в Кодекса за застраховането. Не е известно обаче кога Министерството на финансите ще го внесе в парламента: "Само след постигане на съгласие от всички заинтересовани страни по текста на промяна и след консултирането му с еврокомисията ще бъде внесен за разглеждане от Министерския съвет, а след това и в Народното събрание", посочва институцията в отговори до "Дневник".

Не се знае кога на разположение на депутатите ще бъде и Законът за мерките срещу изпирането на пари, с който да се въведат вътрешни процедури за хората, които подпомагат управленията на дружествата, например счетоводители и данъчни консултанти. Според информация на Министерството на финансите до "Дневник" от началото на март текстовете са изпратени за съгласуване между институциите и "след отразяване на бележките в рамките на консултациите законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от Министерския съвет".

Повече от година е известно, че, за да получи България над 1.4 млрд. лв. от Европейската комисия (това е вторият транш по Плана за възстановяване и устойчивост), парламентът трябва да приеме промени в 17 законопроекта, с по-голямата част от които се въвеждат системни реформи. За четирите си месеца работа 48-ото Народно събрание съумя да завърши едва четири. Сега депутатите имат работа по още 13, като почти всички са подготвени и внесени в парламента от служебното правителство.

Още не е приключила работата по Закона за енергетиката, в който има четири посоки на системни промени:

По неофициална информация дефиницията за "енергийна бедност е готова, но в служебния кабинет още няма решение дали социалното или енергийното министерство да администрира процеса.

Реформите по Плана за възстановяване и устойчивост изискват още промени:

Спорен остава и ключовият въпрос за приемането на държавния бюджет за 2023 г. След като миналата есен отказа да внесе проект, през март служебното правителство обяви, че е подготвило текстовете.

В сряда (19 април) ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" се обявиха за спазване на 3% бюджетен дефицит, на сегашните данъци и на плановете за социални разходи. Двете коалиции обаче имат различни виждания как да осигурят тези приоритети.

ГЕРБ е на противоположната позиция - че бюджетът трябва да изчака създаването на редовно правителство, тъй като представлява инструмент за провеждане на политиките и е редно да бъде създаден от тези, които ще го изпълняват.

Междувременно назначенията, които Народното събрание трябва да направи в държавни институции, регулаторни и контролни органи, продължават да се трупат и наближават 90. Част от звената работят с изтекъл мандат или непопълнен състав.

Сред ключовите позиции, за които се чака решение вече трети парламент са управителят на БНБ, членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента, председателят на Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, двама съдии в Конституционния съд, управител на Националния осигурителен институт, председателят на антикорупционната комисия и др.