Появата на идеи пред камерите по темата за конституционната реформа, задължителна за постигане на реална съдебна реформа, се оказа далеч по-динамична от появата на писмени предложения, оформени в проекти.

Докато в петък (9 юни) сутринта известното от "Демократична България" беше, че нейният проект от 2021 г. за изменение на конституцията с някои ппомени и допълнения се явява основата на общия проект на "Продължаваме промяната - Демократична България", няколко часа по-късно новоизбраният член на конституционната комисия Делян Пеевски (ДПС) съобщи, че се върви към премахване на фигурата на главния прокурор. В представената пред "Дневник" сутринта от "Демократична България" предстояща актуализация на проекта от 2021 г. такава промяна не се предвиждаше.

ДПС през последната седмица демонстрираха водеща роля по темата с промени в конституцията, като заради нея председателят Мустафа Карадайъ и санкционираният по "Магнитски" Пеевски знаково подкрепиха кабинета "Денков - Габриел", вкараха Пеевски в ресорната комисия, а той освен, че всеки ден е в парламента, започна и редовно да коментира пред медии темата. От него дойде и обяснението, че обсъждат да обединят всички предложения в "един проект".

ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и ДПС проведоха няколко срещи като пред медиите коментарите бяха, че на всички темата е била съдебната реформа. Оценките обаче се разминаваха между "спорим" и "разбрахме се". Очаква се, че срещите ще продължат, но кога ще има структура на процеса за промените и как ще се работи по проектите тепърва ще се изяснява. А между първоначалните предложения на ДПС и "Продължаваме промяната" има съществени разлики.

В четвъртък, ДПС представи проекта си от февруари 2022г. за промени, с които би отпаднал приетият преди десет дни механизм за контрол над главния прокурор. В петък Пеевски заговори за отпадане на фигурата на главния прокурор.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов спомена в в интервю преди седмица подобна възможност: "Едната насока е към премахването на функцията на главния прокурор като център на власт. В зависимост от това как ще се осъществи консенсусът ни, може тази позиция да се премахне изцяло, или да бъде максимално лишена от всички онези правомощия и йерархично функциониране, породили настоящата система, в която главният прокурор концентрира у себе си редица формални и неформални лостове на влияние, превърнали го в параполитически играч."

А Хамид Хамид (ДПС) на въпроса защо в техния проект, качен в четвъртък (8 юни) на сайта им и представен в "Дневник", е предвидено главният прокурор да се разследва от прокурор, в противоречие с приетия на 2 юни от това Народно събрание и с техните гласове механизъм за разследване, каза, че това ще бъде променено в хода на обсъжданията в комисията.

Засега черно на бяло са видни само проектите на ДПС (повече за него - тук) и на "Продължаваме промяната - Демократична България".

Така вместо сегашният ВСС се предвижда:

Освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС се взема от Конституционния съд, а предложението трябва да се подкрепи от две трети от състава на съвета, включително мнозинство от членовете, пряко избрани от съдии.

Предвиденият в проекта избор на главния прокурор от парламента ще бъде променен - да се избира от прокурорския съвет, а с какво мнозинство ще бъде обсъдено, обясни Надежда Йорданова. Освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор ще бъде по инициатива на министъра на правосъдието или една пета от народните представители като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение се взема от Конституционния съд или президента.

Избор на парламентарните квоти (в проекта се наричат обществени) за двата съвета да става с т. нар. падащо мнозинство от 140 депутати, за да се избегне блокаж в случаите, когато не се постига квалифицирано.

Разликите с проекта на ДПС са концептуални - във визиите им за същината на съдебната власт. При ДПС (твърдят че в "основата на разработването му" е Пеевски) духът на проекта е към уеднаквяване на съд и прокуратура и приравняване на правния статут на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Проектът на "Продължаваме промяната - Демократична България" ,за който казват, че в момента се актуализира от Атанас Славов и Никола Минчев, е ключов акцентът върху разликите между съд и прокуратура.

Другата съществена разлика е, че ДПС предлага по някои въпроси двата съвета - Съдебният и Прокурорският, да заседават и вземат решения заедно. Под "някои въпроси" се разбира и бюджетът на съдебната власт, напомниха бивши членове на ВСС. И питат - какво е тогава различното от сегашното положение в управлението на съдебната власт, в което разпределянето на бюджета играе изключителна роля.

Предлагат се лустрационни основания за заемане на длъжности в сектора за сигурност и други институции, като лустрацията да обхване както проверка за "чисто минало" (липса на принадлежност към комунистическите служби за сигурност, или заемането на висши ръководни позиции в комунистическата партия), така и "проверка за интегритета на кандидатите за висши публични длъжности, вкл. на тяхната лоялност към демократичните ценности и принципи".

Разликата е, че проектът на ДПС предвижда конституционната жалба да се подава чрез двете върховни съдилища ВКС и ВАС. С цел да се гарантира пълноценна защита на правата и свободите на гражданите предлагат на конституционно ниво да се уреди както индивидуалната жалба, така и възможността долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС. Конкретните основания за допустимост ще бъдат уредени в специален закон.

Останалите парламентарни партии изказват лични мнения или чакат да чуят какво се предлага.

ГЕРБ няма написани текстове. Отдавна е затрупан под пепелта на забравата онзи проект пот времето на Данаил Кирилов, за който в партията на Борисов вече и не споменават.

Но и без написани предложения, разсъждават по някои въпроси, например как да се промени статутът на служебното правителство. Това коментира пред "Дневник" Радомир Чолаков (ГЕРБ) с уточнението, че изразява лично мнение, и че разсъжденията им не са в посока премахване. А как да се направи непрекъсваема парламентарната власт, каквато в момента е изпълнителната. В демократичния свят мандатът на народните представители се прекъсва с избора на новоизбраните. А у нас парламентът се разпуска от президента, поради което служебното правителство става безконтролно. Когато се назначава служебно правителство, това да не води до разпускане на парламента - това мнение се оформяло в ГЕРБ.

Такава беше моментната картина на подготовката на конституционната реформа в петък, 9 юни.