Шест - толкова са постъпилите искания от прокуратурата за сваляне на имунитет на депутати от началото на 49-ото Народно събрание до момента.

Ситуацията е безпрецедентна както заради краткото време на внасяне на исканията - по-малко от два месеца, така и защото на прицела на държавното обвинение за първи път има двама бивши премиери - Бойко Борисов и Кирил Петков. Невижданата активност на главния прокурор Иван Гешев започна след заявката му за война с политиците заради опитите да бъде отстранен. Действията му допълнително усложниха отношенията в Народното събрание и тактическото надиграване на двете най-големи групи (ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България") по заявките за съдебна реформа, съставянето на редовно правителство и позиционирането пред избирателите преди местния вот наесен. Допълнителен натиск дойде от лидера на БСП Корнелия Нинова, която внесе проекторешение за свалянето на имунитета на Борисов и така задвижи процедурата, заради което беше обвинена от ГЕРБ, че се държи като "секретарка на г-н Гешев".

В крайна сметка Народното събрание е напът да реши въпроса, като създаде временна комисия, която да разглежда всички постъпили искания за имунитети с участието на всички групи. Срокът ѝ на действие не е известен и на практика може да бъде неопределено дълъг, като най-вероятно ще зависи до голяма степен от действията на прокуратурата.

До момента главният прокурор е внесъл искания парламентът да позволи разследване на общо шест народни представители - по двама от ГЕРБ (Бойко Борисов и Даниел Александров) и от "Възраждане" (Веселин Вешев и Ангел Георгиев), един от "Продължаваме промяната - Демократична България" (Кирил Петков) и вече нечленуващия в група Радостин Василев. Вешев, Георгиев и Василев вече обявиха, че сами се отказват от защитата си и могат да бъдат разследвани.

Имунитетът на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е поискан заради досъдебното производство, известно в медиите като "Барселонагейт", по което казва, че са събрани доказателства за пране на пари. Искането за наследника му Кирил Петков е по досъдебно производство за декларацията му за гражданство, преди да стане министър през 2021 г. И двамата обявиха, че няма да свалят сами защитата си - Борисов с аргумент, че това не бива да се прави, докато парламентът извършва съдебна реформа, а Петков със заявката, че въпросът трябва да бъде разглеждан на комисия в Народното събрание, пред която да бъдат представени всички факти и доказателства. Даниел Александров пък отказа с мотива, че вижда лична атака заради развода си.

Имунитетът на народните представители е закрепен в конституцията с цел не просто да защитава отделната личност, а цялата институция, за да може парламентът да извършва функциите си. Текстът гласи, че "народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание".

Процедурата по сваляне на защитата е регламентирана в чл. 70 на основния закон, и предвижда да варианта:

Текстовете са пренесени и в правилника за работа на парламента, като в тях е добавено, че в случаите, когато народен представител не се откаже доброволно от имунитета си, предложението за неговото снемане и доказателствата към него се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение. Срок за взимането на решение няма, а аргументът е, че времето за запознаване с материалите по всяко дело е различно за всеки случай. Упоменато е единствено, че депутатите не могат да вземат решение по-рано от 5 дни от постъпване на искането. За свалянето е достатъчно обикновено мнозинство - повече от половината, участвали в гласуването народни представители.

За последните трийсет години - след демократичните промени - искания за сваляне депутатски имунитети е имало за над 40 народни представители. В първите години практиката е казусите да се разглеждат от работни групи към постоянната правна комисия. През 2005 г. парламентът за първи път формира временна анкетна комисия по такъв въпрос. Това става по искане на главния прокурор Никола Филчев да започне наказателно преследване срещу Стефан Софиянски (тогава депутат от коалицията "Български народен съюз", в която влиза Съюзът свободните демократи) по делото за Централните хали.

От тогава датира практиката да се създава временна комисия за всеки отделен случай. Сега обаче заради натрупването на искания депутати от различни парламентарни групи смятат, че този подход не е разумен, тъй като, от една страна, ще увеличи заетостта на народните представители, които ще трябва да балансират между пленарните заседания и тези на постоянните комисии, а от друга - ще бъде почти невъзможно временните комисии да заседават едновременно и паралелно с постоянните.

По информация на "Дневник" първоначално неразбирателство между двете парламентарни групи е имало за това дали все пак да не се създаде подкомисия на постоянната комисия по правни въпроси. От "Продължаваме промяната - Демократична България" обаче имали възражения както заради голямата натовареност на комисията, така и защото се предпоставя постоянният ѝ характер, което повдига въпроса с какво друго би се занимавала такава комисия, след като настоящите казуси бъдат решени. Освен това такъв вариант би изисквал и промяна в правилника за работа на парламента, докато временна комисия се създава само с проекторешение.

Опцията да има постоянна комисия за имунитетите дори не е бил обсъждан заради трудността на по-малките парламентарни групи да излъчат свои представители в нея. Според правилника депутатите могат да членуват в до 2 комисии.

В крайна сметка бил определен хибриден вариант, научи "Дневник" от източници в двете групи. Още тази седмица парламентът ще създаде временна анкетна комисия, която да обсъжда дали има достатъчно основания за снемане на имунитета на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Тя ще бъде сформирана на паритетен принцип, като ще включва по двама представители от парламентарна група. Какъв ще бъде срокът ѝ за работа ще реши пленарната зала. В досегашната практика на парламента такъв тип комисии заседават средно около месец. Ако обаче определеният първоначално срок се окаже недостатъчен, членовете ѝ могат да предлагат неограничено удължаване на времето ѝ за работа.

По информация на "Дневник" комисията ще обсъжда имунитетите по реда на постъпването на исканията. Това означава, че едва след като се поизнесе по искането за Борисов, комисията ще пристъпи към разглеждането на следващия - на Даниел Александров, а след това - на Кирил Петков.

Освен в противопоставянето между главния прокурор и бившите управляващи исканията за сваляне на имунитети се превърнаха в оръжие за политиците от всички парламентарни групи.

БСП внесе в петък (9 юни) проекторешение за сваляне на имунитета на Борисов. Преди това социалистите предизвикаха лидера на ГЕРБ сам да се откаже от имунитета си с аргумента да докаже невинността си "в един честен съдебен процес" и се противопоставиха на идеята за временна комисия.

Лидерът на социалистите Корнелия Нинова заяви, че основната цел на комисия е да изпере имиджа на бившия министър-председател, като се позова на записа от заседанието на "Продължаваме промяната", в който се чува как депутатите обсъждат стратегията си, ако имунитетът на Борисов бъде поискан. Асен Василев уверява колегите си, че няма да им се наложи да гласуват, тъй като Христо Иванов бил дал идея да се въведе практика като в европарламента, "което значи, че поне 6 месеца ще се влачи имунитетът на Бойко в някаква комисия, в която се разглеждат всички доказателства - лист по лист и перо по перо". Това даде повод на социалистите да твърдят, че ако бъде създадена такава комисия, тя ще работи поне 6 месеца, в които "да се тупа топката, за да изпере някой политик".

ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" продължават да стоят зад тезата, че комисия трябва да има. От коалицията подчертават, че трябва да има написани точни критерии за това как се снема имунитет. Именно това е една от разликите между българската и европейската практика, посочват от коалицията.

От ДПС също заговориха, че е нужно да има комисия в парламента, която да разглежда въпроса за депутатските имунитети. Това съвпадна с изказване на главния прокурор Иван Гешев по време на заседание на Висшия съдебен съвет, че прокуратурата е започнала проверка срещу санкционирания за корупция по закона "Магнитски" депутат от движението Делян Пеевски. Юрист от партията изрази мнение пред "Дневник", че трябва да има промяна в правилника за работа на парламента, така че да бъде изрично записано, че тези въпроси се разглеждат от компетентна парламентарна комисия, както е в Европейския парламент.

На другия полюс е "Има такъв народ". Според нейни представители отказът от доброволно сваляне на имунитета било "скатавка", а създаването на нарочна комисия по темата - "протакане". Пред "Дневник" председателят на парламентарната група Тошко Йорданов заяви, че ще е "мъжко поведение", ако Бойко Борисов и Кирил Петков се откажат сами от имунитета си, но ако това не се случи и решението трябва да бъде взето от парламента, депутатите на Слави Трифонов ще гласуват "за" свалянето на имунитета на Борисов.

С подобна позиция излязоха и от "Възраждане", чиито депутати вече се отказаха от защита си. От партията обаче биха подкрепили създаването на временна комисия за имунитетите, тъй като по думите на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов това би бил най-логичният вариант.