Процес или "спешно замазване": Христо Иванов обяви визията за съдебна реформа (обновена)
Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов, който през 2015 г. подаде оставка като министър на правосъдието в кабинет на Бойко Борисов заради подмяна на концепцията му за съдебна реформа, обяви от трибуната на Народното събрание визията си за промени в конституцията.
Обща политическа воля за съдебна реформа изразяват всички политически сили в парламента, включително ГЕРБ и ДПС, доскоро най-яростните опоненти на формацията "Продължаваме промяната - Демократична България". Христо Иванов повтори, че разговори за промени в основния закон с цел ограничаване на правомощията на прокуратурата иска да води с всички парламентарно представени партии. "Такава е логиката на демокрацията. Тя не е въпрос на събиране на определени бройки в зала, а не необходимостта да говорим с хора, с които не сме съгласни и имаме различия, запазвайки тези различия", каза Христо Иванов. Видео вижте в края на статията
От изказването на Иванов стана известно, че освобождаването на главния прокурор Иван Гешев след решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) и указ на президента е едва началото на дълъг и изпълнен с рискове процес. В него освен сложните промени в конституцията трябва според съпредседателя на "Демократична България" да последват промени в правосъдни закони, както и попълване на регулаторите, службите с хора, "които носят воля за промяна в съдебната власт".
Основания за скептицизъм
"Има скептични оценки, които казват, че тези, които си го избраха, го освободиха по същия начин, по който си го избраха в една процедура, която остави съмнения, на основания, които изобщо не бяха най-сериозните. А преди това имаше много по-сериозни, че човекът въобще не е подходящ за поста", каза Христо Иванов.
Иван Гешев беше избран за главен прокурор през 2019 година от същия състав на ВСС, който го отстрани. Съдебният съвет прие, че вече бившият главен прокурор е накърнил престижа на съдебната власт, изричайки репликата, че "ясно кой е политическият боклук в Народното събрание".
Цитат на деня: Освобождаването на Иван Гешев е добра новина на трупчета
Иванов посочи, че са основателни съмненията, че "тази смяна няма да доведе до по-дълбоки промени, а просто ще бъде смяна на изхабен, доказал своята непригодност елемент от фасадата с друг, който може би ще изглежда по-добре". На изказването на Иванов реагира единствено Мустафа Кардайъ от ДПС, за да припомни отново за предложенията на партията си за промени в конституцията.
И все пак е смяна
Според Христо Иванов до отстраняването на Иван Гешев се е стигнало след натиск от гражданското общество предвид протестите от 2020 г. с искане за оставката освен на кабинета на Бойко Борисов, но и за оставката на Иван Гешев (повод за това искане стана т.нар. нахлуване в президентството).
"Нека да не забравяме, че Иван Гешев започна да прави своите разкрития, когато разбра, че политически вече няма бъдеще. Че ще му се ограничават правата. Той не беше просто махнат. Това се случи като резултат на продължаващо две години усилие за разграждане на авторитарния модел на прокуратурата", каза Христо Иванов. Припомни, че до отстраняването на Иван Гешев се стигна след закриването на специализираните съдилища, отнемането на Бюрото за защита на свидетелите от главния прокурор.
| "Гражданското общество показа, че няма да търпи безконтролна, дебелашка, арогантна, безотчетна власт. Политиците разбраха това. С различна степен на искреност, желание, дълбочина на желанието бяха принудени да се адаптират към тази реалност", каза Христо Иванов. |
Наскоро с промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт, с които, освен че беше създадена процедура за разследване на главния прокурор, беше намалено и мнозинството, необходимо за уволнението на Иван Гешев - от 17 на 13 гласа.
Задачите оттук насетне
Иванов очерта, че оттук насетне въпросът е дали отстраняването на Иван Гешев ще може да прерасне в "трайна институционална реалност, която изключва по-нататък използването на правосъдието като бухалка, инструмент за политическо влияние, инженеринг".
Изброи, че задачите пред парламента за промени в конституцията следва да обхващат:
- "Да ограничим властта, отговорността, безотчетността на главния прокурор", което според Христо Иванов се изразява в разделяне на съдебния съвет на две, така че "съдийският кадрови орган да отговаря на международните стандарти за съдийско самоуправление".
- В съдийската квота на ВСС трябва да има представители на обществото, които да бъдат избрани от парламента, но и да нямат мнозинство.
- "Прокурорският съвет трябва да се превърне в реален инструмент върху прокуратурата с осигуряването на мнозинство на парламентарната квота в него."
Изрично посочи, че промените следва да са в правомощията на обикновено Народно събрание. Наскоро ДПС се обяви за свикване на Велико народно събрание. После заговори за премахване на фигурата главен прокурор, което според конституционалисти е спорно дали не изисква Велико народно събрание.
Съпредседателят на "Демократична България" посочи, че от промените в конституцията трябва да последват кореспондиращи промени в правосъдните закони, като има отделен закон за съдилищата и отделен за прокуратурата. Допълнително следва да се направят промени в НПК, с които "да ограничим възможността за злоупотреби с предварителните проверки, както и със следствената тайна, с йерархичния надзор в прокуратурата, да се ликвидира възможността за вечния обвиняем и вечния проверяем".
Иванов определи като "най-важния резултат" и как, с какви хора ще бъдат попълнени реформираните Висш съдебен съвет и инспектората към него. "Дали политическите сили, излъчвайки номинациите, на които ще се спрат за парламентарната квота, ще покажат, че разбират, че не могат да го правят както досега, че трябва да потърсят и лансират хора, които носят воля за промяна в съдебната власт, това ще бъде окончателният тест: дали това, което вчера се случи, ще бъде отключване на по-нататъшен процес, или ще бъде спешно замазване."