Съставът на Висшия съдебен съвет (ВСС) първо трябва да бъде обновен и едва след това да се пристъпи към избор на нов главен прокурор. Тази позиция се открои в коментарите на част от политическите сили, след като в четвъртък (15 юни) държавният глава Румен Радев освободи от длъжност главния прокурор Иван Гешев четири дни след решението на ВСС за прекратяване на мандата му. Детайлите обаче как и кога трябва да се случи това показаха разминавания както между представители на управляващото мнозинство, така и сред представителите на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България".

Според председателя на комисията по правни въпроси Стою Стоев първо трябва да се изчака решението на Конституционния съд за това дали допуска за разглеждане запитването на Иван Гешев дали може Висшият съдебен съвет (ВСС) да упражнява функциите си след изтичане на мандата и тогава да се премине към избор на нов главен прокурор. До тогава по думите му трябва да се следва процедурата в Закона за съдебната власт - да се избере в 7-дневен срок заместник, който да ръководи прокуратурата до официалното избиране на нов главен прокурор, като няма задължение това да е някой от неговите заместници, и след това трябва да започне самата процедура.

Стоев се позова на чл. 168, ал. 7 от Закона за съдебната власт, в който е записано, че при отстраняването на административен ръководител, какъвто по същество беше Иван Гешев, с решение на съответната колегия функциите му се поемат от един от неговите заместници или магистрат, определен по старшинство. Към този член се прилага указания в чл. 173 седемдневен срок, според който след предсрочно освобождаване на главен прокурор процедурата по нов избор трябва да започне максимум седем дни след неговото отстраняване, т.е. това означава, че до седмица настоящият състав на ВСС едновременно трябва да избере временно изпълняващ длъжността главен прокурор и да открие процедура по избора на следващ.

Председателят на правната комисия посочи, че процедурата по избор отнема доста дълго време - минимум 2-3 месеца. "Дали ще стигнем до конституционни промени до момента, в който процедурата се развие, така че да може евентуално нови реформирани органи да го изберат, предстои да видим. Трябва да видим и дали тези обстоятелства ще променят позицията на другите политически формации за конституционна реформа", каза Стоев и добави, че се радва, че всички институции в страната са осъзнали, че овластяването на фигурата на главния прокурор с толкова много правомощия е много проблемно и трябва да се реформира.

Съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Атанасов заяви, че по-важният въпрос е да бъде реформирана институцията и да се обсъди дали трябва да съществува изобщо фигурата на главния прокурор. За такава промяна обаче е нужна промяна в конституцията или свикване на Велико народно събрание.

По думите му обаче прокуратурата не може да стои без управление, така че сегашния състав на ВСС трябва избере някой временно да изпълнява тази функция, а народните представители да изберат нови членове на съвета, които пък да изберат новия главен прокурор, ако изобщо има такава фигура.

По-рано през деня он бившият правосъден министър и настоящ депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Надежда Йорданова призова Висшия съдебен съвет (ВСС) да не открива процедура по избора на нов главен прокурор. Според нея това трябва да стане едва когато се приемат обсъжданите в момента в парламента конституционни промени.

От ГЕРБ се позоваха на новоприетите промени в закона за съдебната власт и наказателно-процесуалния кодекс, в които е записано, че до три месеца след влизането в сила на измененията, трябва да се проведе нов избор за членове на ВСС и едва тогава да бъде избран нов главен прокурор. "Конституционните промени са в ход, но за тях ще трябва време, те не могат в такъв кратък срок да бъдат приети, така че на този етап трябва да започне процедурата по така приетото законодателство. До тогава временно изпълняващия длъжността главен прокурор ще изпълнява функциите", каза юристът Рая Назарян.

Помолен за коментар за избора нов главен прокурор, депутатът от ДПС Делян Пеевски единствено каза, че "това го решава ВСС".

Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов също се позова на поисканото тълкуване от страна на Гешев в Конституционния съд: "Стои въпросът дали този ВСС, който е с изтекъл мандат, може да отстранява Гешев - ако може да го маха, може и да си избере и нов. Ако не може да го маха, Гешев би трябвало отново да стане главен прокурор", смята той.

Според Йорданов назначаването и отстраняването на Гешев се случило под политическо влияние. Намек за същото направи и Стою Стоев, който даде за пример, че през годините е имало и други искания за отстранявания на Гешев, но тогава почти с единодушие е било отхвърлено предложението за отстраняването му, а сега "скоростно" е бил премахнат.

Иван Гешев беше избран за главен прокурор през 2019 година от същия състав на ВСС, който го отстрани. Съдебният съвет прие, че вече бившият главен прокурор е накърнил престижа на съдебната власт, изричайки репликата, че "ясно кой е политическият боклук в Народното събрание".

Висшият съдебен съвет (ВСС) се състои от 25 членове. Трима от тях влизат в състава по право - председателите на върховните съдилища и главният прокурор, 11 се избират от самите съдии, прокурори и следователи и формират т.нар. професионална квота, а останалите 11 - от парламента (т.нар. парламентарна квота). Съветът е разделен на две колегии - за съдиите и прокурорите, които вземат решенията отделно съответно за съдилищата и прокуратурата, а пленумът се събира, за да обсъжда по-голямата част от общи въпроси от значение за цялата съдебна система - имущество, бюджет и финанси и др.