"Възраждане" обвини президента в предателство и ще разчита на Конституционния съд за референдума срещу еврото

"Възраждане" обвини президента в предателство и ще разчита на Конституционния съд за референдума срещу еврото

Деян Николов и Костадин Костадинов
Деян Николов и Костадин Костадинов
"Възраждане" официално анонсира намерението си да сезира Конституционния съд за решението на Народното събрание от 7 юли да отхвърли предложението за провеждане на референдум срещу еврото. Това обяви лидерът на партията Костадин Костадинов с изявление във "Фейсбук".
Председателят на проруската формация заяви, че е силно разочарован от решението на президента Румен Радев да не насрочва дата за допитването, макар че държавният глава подкрепи тезата на Костадинов, че не е добре да бъдат игнорирани подписите на половин милион българи.
На Радев не може да се разчита, той ни предаде. Вече няма две мнения по въпроса.
Костадинов още в петък призова държавният глава да свика референдум въпреки отхвърленото от парламента решение. По закон президентът би могъл да припознае въпроса на "Възраждане" и по своя инициатива да насрочи дата за референдум, но още през 2022 г. Радев отказа на проруската партия да направи подобно нещо, с аргумент че такъв референдум ще противоречи на международните договори, които България е сключила при присъединяването си към Европейския съюз (ЕС).
Лидерът на "Възраждане" обяви, че партията ще внесе в КС жалба в две части, но без да посочва с подкрепата на коя друга политическа сила ще се случи това. Сезирането на КС става с подписите на една пета от депутатите, а партията има само 37.
Депутатите на проруската формация ще питат, от една страна, дали е законен референдумът, тъй като бе отхвърлен с такъв мотив - че нарушава вече влязъл в сила международен договор, както и какво всъщност е решил парламентът миналата седмица - да има или да няма референдум.
"Дали това решение на практика представлява приемане или отхвърляне на референдума, или е нито едното, нито другото. Защото има и такава теория, която казва, че отхвърлянето на предложението за отхвърляне означава автоматично приемане", смята Костадинов. По думите му това би довело до правен вакуум, защото според тълкуванието на Костадинов Народното събрание не си е свършило работата, тъй като не е взело решение в срок до 7 юли.
Тази теза Костадинов лансира още в петък след гласуването в пленарната зала. Тогава от партията се опитаха да убедят всички, че всъщност парламентът фактически е приел решение, с което реално е пуснал референдума, като защитиха тезата си, с аргументите че решението на правната комисия, което бе гласувано от парламента, е било против референдума. Според "Възраждане" парламентът реално е гласувал не против референдума, а против решението на комисията, т.е. депутатите са отхвърлили решението за непровеждане на референдум, с което са подкрепили самия референдум.
Това обаче повдига въпросът, ако депутатите от партията са осъзнавали и разбирали какво гласуват в залата, защо са гласували "за" отхвърляне на собствения им референдум.
Според преподавателя по конституционно право доц. Наталия Киселова има известно разминаване между правилника на парламента и закона за референдумите, но това не означава, че депутатите са подкрепили решение за провеждане на референдум.
"Ако четем внимателно закона, пленарната зала следва да гласува това, което предлага парламентарна комисия. По правило комисията трябва да предложи позитивен проект за решение. В случая с референдума за лева комисията предлага отрицателен такъв, а председателстващата заседанието в този момент Росица Кирова призова към позитивно гласуване. Заради това се стигна до разминаването. Има нарушение на правилата как беше проведено гласуването. Трябваше да бъде въз основа на проекта на комисията. Но това не е основание да кажем, че са гласували обратното", казва доц. Киселова пред БНР.
Според нея не може да има прегласуване на решението, а президентът не може да определи дата, защото Народното събрание не е взело положително решение за произвеждането на референдум. Киселова смята, че инициативният комитет има интерес този референдум да се проведе, но целта не били местните избори, а европейските.