ГЕРБ, "Възраждане" и БСП настояха българската държава да се намеси по казуса с включването на имена на български граждани в списък с врагове на Украйна, публикуван на украинския сайт "Миротворец".

В списъка на "Миротворец" от 2018 г. насам са попадали хора от проруските среди в България като журналистките Велиана Христова, Велислава Дърева и Елена Йончева (в момента евродепутат), лидера на АБВ Румен Петков, анализатора Валентин Вацев, члена на БСП Ваня Добрева, лидера на "Атака" Волен Сидеров, бившия депутат от БСП проф. Иво Христов и др. От 2022 г= там фигурира името на зам.-председателя на парламента Кристиан Вигенин от БСП и на бившата журналистка от ТВ7 Диляна Гайтанджиева.

Именно заради нейно оплакване, че е била включена в списъка, темата започна да циркулира в общественото пространство. Най-напред Съюзът на българските журналисти (СБЖ) обяви, че Гайтанджиева е попаднала в списъка с врагове на Украйна на сайта "Миротворец", и призова българските и украинските власти да обърнат специално внимание на случая, тъй като медията "разгласява лични данни, нарушава базисни правни норми в ЕС и застрашава правата и сигурността на много хора, включително и европейски граждани". За отбелязване е обаче, че председателят на СБЖ Снежана Тодорова е бивш агент на Държавна сигурност, а сайтът на съюза от години се е превърнал в проводник на руска пропаганда.

След СБЖ темата бе подета и от проруските формации в парламента. Още във вторник лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов поиска реакция от страна на държавата по темата, а днес със същия призив излезе и лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Двете формации, независимо една от друга, съобщиха, че ще изпратят сигнал до ДАНС, за да направят проверка по случая. От "Възраждане" добавиха, че ще поискат и прокуратурата да се намеси и ще изпратят писмо до президента Румен Радев с настояване НСО да предложи охрана на хората, включени в списъка.

Лидерът на БСП пък добави, че ще поиска службите да се явяват в ресорната комисия, която да бъде свикана на извънредно заседание днес. Тя настоя и българската държава и украинският посланик да се свържат с президента на Украйна Володимир Зеленски. Зам.-председателят на партията Кристиан Вигенин добави, че не се страхува, но е "разочарован и учуден от това, че вече в продължение на 2-3 дни българската държава не предприема нищо".

По-рано през деня лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също взе отношение по темата. Той заяви, че по време на заседанието на комисията по външна политика, на която той е председател, е възложил на вицепремиера Мария Габриел и на зам. външния министър Елена Шекерлетова да проучат кой стои зад сайта.

Ден по-рано държавният глава Румен Радев коментира темата, без да бъде питан изрично по нея. Той припомни, че когато руската държава отправи заплахи към журналиста Христо Грозев, държавата се била задействала моментално, за да гарантира сигурността му, и заяви, че очаква българското правителство най-сетне да вземе отношение по този случай.

От украинското посолство също излязоха с коментар по случая, като с позиция във "Фейсбук" посочват, че "Миротворец" е независим информационен ресурс на обществена инициатива на Центъра за изследване на признаците на престъпления срещу националната сигурност на Украйна, мира и сигурността на човечеството и международния правов ред и по никакъв начин не е свързан с работата на държавните институции на Украйна и не отразява официалната политика на украинската държава.

Сайтът "Миротворец" възниква през 2014 г. след анексирането на Крим от Кремъл като част от дейността на "неправителствен Център за изследване на признаци за престъпления срещу националната сигурност на Украйна, мира, човечеството и международното право". Смята се, че инициативата идва от Антон Герашченко, по това време нещатен съветник на вътрешния министър на Украйна и впоследствие зам.-министър в МВР. На него сред публикуваните материали има и личните данни на множество чужденци, включително журналисти, които според авторите на сайта са или са сътрудничили с проруски терористи, сепаратисти, наемници, военни престъпници и убийци".

На въпроса защо има и журналисти през 2016 г. изпълнителният директор на центъра Роман Зайцев, отговаря, че в Конституцията на Украйна има член, в който се говори и за защита на информационната сигурност на страната, под което попада и разпространяването на информация и твърдения на подпомаганите от Русия сепаратисти в Донбас и в окупирания Крим.

Освен това тези, които са Донбас и Крим, го правят с акредитация и подписване на документи с властите в т.нар. Донецка и Луганска народна република - организации, които Украйна е обявила за терористични. "Обществото трябва да знае имената на тези, които си сътрудничат с терористи", казва Зайцев. Той дава пример с това дали би било по време на Втората световна война, през 1942, журналист от съветския армейски вестник "Красная звезда" да отиде в Берлин и да вземе интервю от Адолф Хитлер и как би се възприело това.

От центъра твърдят, че личните данни - особено на журналисти - които публикуват, са публично достъпни така или иначе.

Пикът на натиск над Киев да спре сайта бе през 2016 г., започна и разследване и той бе блокиран за няколко дни. Но още тогава се коментираше, че сред поддръжниците му е вътрешният министър Арсен Аваков и се пишеше, че случващото се показва, че украинските спецслужби не са се отдалечили много от маниера на работа в бившия СССР или в Русия на Владимир Путин.

Роман Зайцев казва преди седем години, че 20% от журналистите в Украйна са работни, ерудирани и порядъчни, но гласът им не се чува, докато останалите 80% той нарича "журнаститутки" и копипейстъри, които, препубликувайки едно и също заедно с печатните му грешки, на моменти може би участват, дори несъзнателно, в информационна специална операция.