На две четения: държавата окончателно може да си върне контрола върху пристанище "Росенец" (обновена)

Със 134 гласа "за" (ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС), 45 - "против" (БСП и "Възраждане") и 14 - "въздържал се" (БСП и "Има такъв народ") парламентът прие на първо, а след това и на второ четене поправки в закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с които на практика даде възможност на държавата да прекрати концесията на нефтеното пристанище "Росенец" в едноседмичен срок и без разрешение от Европейския съюз. След отнемането на концесията оперативният контрол върху пристанището ще бъде поет от министерството на транспорта.
Веднага след първо четене от ДПС предложиха законопроектът да бъде гледан веднага и на второ четене. От "Възраждане" възразиха с аргумент, че ще имат предложения между двете четения и дори поискаха срокът за внасяне на такива да бъде 14 дни. Това предизвика пореден спор и се наложи да бъде обявена почивка, в която да се установи дали по време на дебата от партията на Костадинов са направили заявка за внасяне на промени между двете четения. След нея водещата заседанието Росица Кирова обяви, че е изразена воля за внасяне на предложения, но тя определи изказването по-скоро за политическо, тъй като в него няма никаква конкретика и в крайна сметка подложи на гласуване предложението на Хамид.
"Днес прекалихте отвсякъде. ГЕРБ ги знам, ама на вас, дето се пишете демократи, ви се чудя на акъла. Защо си мислите, че само вие сте прави. Г-жо председател, оплескахте много яко работата", обърна се депутатът Георги Свиленски от БСП към председателстващата Кирова. |
След случилото се депутатите на "Възраждане" обградиха трибуната, опитвайки се да попречат на Хамид да прочете доклада. В крайна сметка юристът от ДПС успя да довърши четенето, а лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви от трибуната, че това представлява "унищожаване на държавността" и "масово потъпкване на закони".
След поредната почивка и няколко изказвания от страна на депутати от "Възраждане", в крайна сметка законопроектът беше приет и на второ четене със 144 гласа "за" срещу 52 "против".
Поправките в закона бяха внесени от управляващите и ДПС във вторник (19 юли) и гласувани още същия ден от ресорната комисия. Те обаче станаха повод за спор между трите формации чии са предложенията, а в него се включи и президентът Румен Радев, който беше атакуван от съпредседателя на "Продължаваме промяната - Демократична България", че служебното правителство на Гълъб Донев е удължило концесията с 24 години без мотиви. Радев реагира, че това е поредното прибързано и напълно некоректно изказване на политически лидери по негов адрес.

Терминалът "Росенец" в годините: Как се стигна до разваляне на концесията
Иначе законът първоначално беше приет на 13 януари тази година. В него беше записано, че "възложените концесии за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход с произход Русия (...), се прекратяват в едномесечен срок от получаване на положително решение от Европейската комисия".
С това Народното събрание намери начин как да прекрати концесията на пристанищния терминал "Росенец", която не беше прекъсната от служебното правителство, което разреши на "Лукойл" да остане концесионер на "Росенец" за още 24 години до 2046 г. въпреки санкционния режим на ЕС по отношение на руския петрол заради агресията на Русия срещу Украйна.
След като темата отново влезе в публичното пространство от "Продължаваме промяната - Демократична България" заявиха, че ще поискат от сегашното правителство да провери всички действия на служебните кабинети по концесията на пристанище "Росенец".
Компанията "Лукойл Нефтохим Бургас" пък в съобщение заяви, че всички публично отправени към нея обвинения в контрабанда и други нарушения на територията на терминала не отговарят на истината и че възнамерява да се обърне към съда за защита на своята делова репутация. Политици аргументираха намерението си да развалят концесията включително и с това, че "от там минава контрабанда" и че се разтоварва руски петрол в нарушение на европейските санкции.
Кой разпродава държавата
Най-напред депутатът Борис Аладжов от "Възраждане" взе думата, за да предупреди, че държавата може да не успее да оперира пристанището "Росенец" и то ще трябва да прекрати своята дейност, като това би довело до нова криза в цената на горивата. Според него с прекратяването на концесията държавата рискува да бъде осъдена да плати милиони левове по съдилища и арбитражи.
"Искате да загробите и елиминирате действаща рафинерия без анализ и без цифри", добави по-късно зам.-председателят на парламента Цончо Ганев.
От БСП заявиха, че ще се въздържат при гласуването "не защото са против да се връщат активи, които принадлежат на държавата", но липсвало анализ на последствията за държавата. "Липсата на анализ е едно поредно хаотично действие, което не е целесъобразно за българската икономика", отбеляза депутатът Драгомир Стойнев. Колегата му Борислав Гуцанов обвини ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС, че са напът за две седмици да разпродадат и унищожат всичко в страната, и определи действията им като национално предателство.
След ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС няма да остане и камък върху камък. Дано по-бързо приключи това управление, защото вие сте опасни за страната ни.
ГЕРБ иска отнемане на дерогацията на "Лукойл" за руския петрол
Ивайло Мирчев от "Продължаваме промяната - Демократична България" заяви, че днес било паметен ден, защото за първи път БСП не искали едно пристанище, което е притежавано от частна компания, да се върне на държавата. "Може би защото частната компания е руска и защото някои партии са получавали финансиране от тази компания", добави Мирчев. Той призова социалистите да не плашат хората, че няма да има газ, защото в бъдеще нито една фирма няма да има възможността да "извива ръцете" на българската държава.
"Днес имаме златна възможност тази неизгодна за България концесия да бъде прекратена на база европейския регламент, като ние просто трябва да го приложим в България. Аз не мисля, че има нещо лошо ние да се възползваме от тази възможност без никакви последици и никакви неустойки за българската държава да се отървем от тази неизгодна концесия, да върнем пристанището на българската държава и, разбира се, контрола върху входа и изхода на това пристанище", заяви колегата му Димитър Найденов. |
Искрен Митев също от "Продължаваме промяната - Демократична България" добави, че БСП и "Възраждане" не искат да защитават националния интерес, а руския и затова застават срещу възможността България да възстанови контрола си върху пристанището. Думите му му навлякоха поредното наказание "забележка", след като такова бе поискано от депутати от БСП и "Възраждане".
Хамид Хамид от ДПС подчерта, че решението не е прибързано, и се позова на регламента на ЕС, който гласи, че всички поръчки или концесии, отдадени на Русия, трябва да бъда прекратени. По думите му законът, който беше приет в България през януари е бил гласуван даже със закъснение. Той също атакува служебното правителство, което чрез изискването за нотификация от ЕС е намерило вратичка, за да не изпълни закона.

"Лукойл Нефтохим" ще води дела в съда за защита на репутацията си
Бившият енергиен министър от ГЕРБ Делян Добрев отхвърли спекулациите на БСП и "Възраждане", според които с отнемането на концесията няма да има пристанище, от което България да може да получава доставки на петрол и нефт от целия свят. "Държавите, които нямат излаз на море, имат тръба, от която получават нефт. Ние имаме пристанище. На това пристанище не само може, а пристига петрол от целия свят", заяви той.
Депутатът припомни, че по времето на кабинета "Петков" по искане на правителството ЕК разреши на България да внася руски петрол по море. "Кой спечели от тази дерогация - "Лукойл" и "Литаско". Спечелиха милиарди и продължават да печелят и сега". Добрев добави, че ако концесията стане държавна, ще има възможност да се установи произхода на горивото, което е внасял "Лукойл". Той добави, че ще внесе проект на решение да бъде отнета дерогацията на "Лукойл" за руския петрол, защото според него тя по никакъв начин не е оказала положителен ефект върху българските граждани.
