От забавяне на реформи по европейския план за възстановяване и устойчивост, през организацията за хеликоптери и Спешна помощ по въздуха, овладяването на Пловдивския панаир от бизнесмена Георги Гергов, проблеми в Държавна консолидационна компания (ДКК) и ремонтите на язовири, до неизгоден договор с турската "Боташ" за газови доставки и противозаконни поръчки за ремонт и поддръжка на пътища. Това са част от акцентите от обобщението на премиера акад. Николай Денков с критики към управлението на служебните правителства, назначени от президента Румен Радев.

Министър-председателят обяви, че прави тази равносметка след два месеца работа на кабинета "Денков - Габриел", след като наскоро беше разпространена негова управленска програма с пет приоритета. "При подготовката на програмата се сблъскахме с различни проблеми. От първия ден се налага да гасим пожари в повечето от министерства", каза Николай Денков.

На пресконференцията за "пожарите" в министерствата говориха и министрите на финансите (Асен Василев), икономиката и индустрията (Богдан Богданов), енергетиката (Румен Радев), транспорта (Георги Гвоздейков) и регионалното развитие (Андрей Цеков). Видео от пресконференцията вижте в края на статията

По-късно в коментар пред медиите бившият премиер в служебното правителство Гълъб Донев определи критиките на сегашния кабинет като смешен плач и опит за "отвличането на вниманието от важните теми за обществото". Посочи, че няма опасения от проверки.

Положителната оценка на премиера получиха единствено бившият министър на правосъдието (сега секретар на президента по правни въпроси) Крум Зарков за подготовката на множество закони с реформи по европейския план и придвижването на въпроса за изграждане на Национална детска болница.

Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков обяви, че работна група изследва какво може да направи държавата за сключените (още по време на управлението на ГЕРБ) инхаус договори за магистрала "Хемус".

Преди около месец министърът на регионалното развитие заяви в ресорната парламентарна комисия, че ще индексира договорите, за да се ускори изграждането на магистрала "Хемус". Това предизвика сериозни политически реакции, защото тъкмо "Продължаваме промяната" (чиято номинация е Андрей Цеков) и "Демократична България" критикуваха най-остро превъзлагането без процедури.

Цеков критикува служебното правителство и за поръчки за около 4 млрд. лв. за ремонт и поддръжка на пътища, които агенция "Пътна инфраструктура" е обявила в последните дни на кабинета, назначен от президента Румен Радев. Сегашният министър на регионалното развитие спря поръчките, защото "част от условията при заданието са незаконосъобразни".

Премиерът Николай Денков и министърът на енергетиката Румен Радев определиха като неизгоден за България договора от началото на януари с турската фирма "Боташ". Той е за достъп до до турската газопреносна мрежа и 5 терминала за втечнен газ (LNG) със срок 13 години.

Министърът на енергетиката Румен Радев обяви, че е започнал преговори за промяна на условията. Обяви, че договорката с Турция от предшественика му Росен Христов е направена за една-две седмици: "За съмнително кратък период огромен като ангажимент договор", каза Радев.

Премиерът Николай Денков обяви, че правителството е в изходна точка и за осигуряването на Спешна помощ по въздуха. Размяната на обвинения по темата датира отдавна: още от кабинета "Петков" и последващите служебни на президента Румен Радев.

В предишното редовно правителство, с премиер Кирил Петков, Георги Гвоздейков оглави създаденото за Спешна помощ по въздуха дружеството "България Хелимед сървисис". Служебното правителство обаче прехвърли работата по осигуряването на медицинските хеликоптери към Държавния авиационен оператор.

По думите му неправилен е бил и ходът на служебното правителство площадките, на които хеликоптерите да престояват: "Те не могат да бъдат в болниците, както беше задвижено. Нямат право. Могат само да кацат там, когато има нужда да се осъществи съответната медицинска дейност", каза премиерът.

Георги Гвоздейков обяви, че базите на хеликоптерите ще бъдат шест, като са предоставени четири терена от инфраструктурата на летища София, Пловдив, Търговище (село Буховци) и Сливен. Другите две места са на летището в Долна Митрополия (на военновъздушното училище) и "Габровница" (бивша военновъздушна база).

Министърът на транспорта показа и карта на България с обхвата на базите, като те се припокриват. "Във всяка точка на страната могат да дойдат хеликоптери от две различни бази в рамките на 20-30 минути, така че, ако има по-сериозен инцидент, може да дойде и от съседна база.

Обясни защо базите не могат да бъдат в болници: "Това е терен от около шест декара, на който трябва да бъде изградени хангар, площадка, инфраструктура за почивка на екипажа, оперативно действие, навигация и комуникация", каза Георги Гвоздейков.

Бившият министър на здравеопазването Асен Меджидив беше обявил, че първият медицински хеликоптер се очаква в средата на декември. Според сегашния министър на транспорта Георги Гвоздейков това ще стане през януари следващата година.

През май бизнесменът и почетен консул на Руската федерация в Пловдив Георги Гергов придоби окончателно пълен контрол над Пловдивския панаир и тогавашният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов обяви, че няма как да се противодейства на това.

Наследникът му на поста в кабинета "Денков Габриел" Богдан Богданов посочи, че е "имало дълъг период на бездействие", но все пак сега имало подход за собствеността на Пловдивския панаир. "Акциите на държавата в Пловдивския панаир към момента няма да бъдат прехвърлени към частното дружество ("Пълдин Туринвест" - бел. авт.), те са обезпечени вече", каза Богданов. По думите му оттук насетне държавата ще прави програма как да функционира Пловдивският панаир.

Най-много критики служебното правителство получи заради забавянето на мерки по втория транш от европейския план за възстановяване и устойчивост, по който е предвидено България да получи 1.4 млрд. лв.

По план реформите за втория транш трябваше да бъдат завършени до края на миналата година, но и към момента са отчетени като изпълнени едва половината от тях (33 от 66). Голяма част от мерките са законодателни, които бяха забавени не заради служебното правителство, а заради парламент, който или не работеше, или не можа да намери съгласие по тях.

Факт е обаче и, че част от законопроектите - в ресора на бившия министър на енергетиката Росен Христов - изобщо не бяха изготвени.

Днес (3 август) министърът на финансите Асен Василев обяви, че енергийните закони са разработени и публикувани за обществено обсъждане.

Ако това се случи, България би могла да подаде заявка за получаване на транша от 1.4 млрд. лв. и средствата да са налични до края на годината, смята министърът на финансите.