Докато последните дни на първата сесия на 49-ото Народно събрание преминаха под знака на сговор между ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС за няколко назначения в регулатори, гласуване за връщане на контрола на държавата над пристанище "Росенец" и общ проект за промени в конституцията, сесията на парламента след лятната ваканция ще започне на фона на закана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за излизане от "сглобката" и върнат ултиматум от "Продължаваме промяната" към него да си избере с президента ли е или с тях за законите за службите.

Дали идеите за поправки (чест от тях, свързани с ограничаване ролята на президента) и за кои точно агенции и позиции в сектор "Сигурност" ще разместят тези приоритети ще се разбере в следващите дни. Реакцията на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков беше предизвикана от отказа на президента да освободи главния секретар на МВР и от коментара на Борисов за серията смени във ведомството, които не били съгласувани с ГЕРБ.

Назначенията (списъкът с регулатори с изтекли мандати все още е дълъг) явно ще продължат да бъдат критична точка между формациите в управлението. Очаква се преди първия работен ден на депутатите (1 септември, петък) да има лидерска среща, на която да коментират проблемите в "сглобката" и да потвърдят законодателните си задачи. По непотвърдена информация на "Дневник" вероятно на 30 август.

Новата сесия на парламента започва и две седмици след убийството на Алексей Петров, което върна и въпросите имал ли е някаква роля за "сглобката", или само си е приписвал такава, и седмица след завръщането на обвиняемия за серия престъпления Васил Божков. Той е призован и като свидетел по разследването плащал ли е "такса спокойствие" на Борисов чрез бившия финансов министър Владислав Горанов. В последните дни Антикорупционният фонд започна да публикува и изтекла кореспонденция, която дава още информация за ролята на последното правителство на ГЕРБ и Борисов за строежа на "Турски поток" през България. Дали и какъв отзвук ще имат тези само на пръв поглед странични събития върху управляващото мнозинство и приоритети предстои да се разбере.

Напрежението през двете публични изказвания на Борисов и Петков се разглежда от наблюдатели като старт на предизборната кампания, а и в партиите - според представители, с които "Дневник" разговаря в понеделник - не смятат, че в момента има сериозни проблеми помежду им и реален риск за разваляне на "сглобката". Според депутати от ГЕРБ недоволството на лидера им е "справедливо", но и те определиха изказванията на двамата бивши премиери като "подклаждане на електоратите" пред избори.

Според информация на "Дневник" от източници от партньорите в управлението още в първите дни на новата парламентарна сесия те целят да приемат закони, свързани с усилията за приемане на страната в Шенген. Още в началото на преговорите между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" беше разпространен до медиите списък със закони, според който ключови за присъединяването към шенгенското пространство и еврозоната са:

От изброените досега парламентът прие само последните два. Законите за БНБ и приемането на еврото дори не са внасяни в Народното събрание, но пише, че трябва да бъдат изготвени от Министерския съвет. През април в отговори до "Дневник" БНБ посочи, че в края на март е написала текстовете и предстои да бъдат одобрени от управителния съвет на банката. Повече от четири месеца по-късно от отговори на Министерството на финансите до "Дневник" става известно, че още не са одобрени.

Срокът, който Министерството на финансите си поставя за приемане от Министерския съвет на закона за еврото, е през ноември или в началото на декември. Тепърва след това предстои обсъждането му в Народното събрание.

Причината е, че през октомври се очаква събиране на Европейския съвет. Позицията на европарламента, е че България и Румъния трябва да се присъединят към шенгенското пространство до края на 2023 г., но на това досега се противопоставят Австрия и Нидерландия, която е с временно правителство до края на годината и това допълнително намалява шансовете.

В опит на засилване на позициите за присъединяване на България към Шенген се споменава и приемането на закона за противодействие на корупцията, казаха източници на "Дневник" от управляващите. Промените се проточват вече трети парламент и неотдавна станаха един от поводите "Продължаваме промяната - Демократична България" да заплаши с оставка на кабинета. Причината е, че на комисия беше приет само проектът на ГЕРБ, който е сходен с този на новата коалиция, а и партията на Бойко Борисов доскоро се противопоставяше на реформата.

Промените са най-вече в три посоки: комисията да бъде разделена на две, като едната да се занимава с незаконно придобито имущество, а другата - с противодействие на корупцията. Въвежда се нова фигура - на разследващи инспектори, които ще работят по корупционни престъпления. Членовете на антикорупционната комисия да са седем, като шестима се предлагат и избират от парламента, а един се предлага от президента, но отново се избира от Народното събрание. Тъкмо в това Европейската комисия вижда прекалена политизация на антикорупционния орган и препоръчва номинациите да се правят от юридическата общност, сочи неофициална информация на "Дневник".

Промените в антикорупционната комисия са и един от поетите от България ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). След като получи първия транш от близо 2.7 млрд. лв., България изостава с поне осем месеца за реформите по втория, който е за над 1.4 млрд. лв.

Наскоро министърът на финансите Асен Василев заяви, че очаква до края на септември да бъдат приети всички реформи по втория транш. Причината е и в това, че на средствата се разчита, за да излязат сметките на държавния бюджет.

Задачите пред парламента по плана са немалко. За първи път за обществено обсъждане е публикуван проект на промени в Закона за енергетиката.

Сред останалите ангажименти, поети от България по ПВУ, са: да се въведе възможност физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност, или т.нар. закон за личния фалит; в Закона за обществени поръчки да се ограничи договарянето на обществени поръчки без обявление или само с една оферта; в Закона за биологичното разнообразие да се създадат структури, които да управляват зоните от "Натура 2000".

След като на извънредно заседание на парламента, заради насилието над момиче в Стара Загора, на първо четене бяха приети по-високи санкции за нанасяне на телесна повреда, се очаква Народното събрание да ги приеме окончателно. Промените бяха внесени от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС.

През юни Народното събрание прие промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и ЗСВ, с които се въведе фигурата на прокурор, разследващ главния, и негови заместници в случаи на сигнал за извършено нарушение.

Няколко седмици по-късно (на 7 юли) беше избран и първият, който да разследва изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Но и в същия ден от управляващото мнозинство и ДПС бяха внесени (и набързо приети) нови поправки, с които се въвежда нова система, през която да се избира магистратът, който ще разследва главния прокурор. Така определената за разследваща Сарафов Даниела Талева така и не е назначена.

С нови предложения за промени в ЗСВ изрично се посочва, че докато не бъде изградена нова единна система за случаен подбор на разследващ съдия (до шест месеца от влизането в сила на закона), следва да се използват настоящите три.

За ремонт на Наказателния кодекс заради отнемането на автомобили се обявиха депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България", конкретно за текстовете, които предвиждат, ако автомобилът не е личен, да се присъжда неговата равностойност. "Никой не казва какво се прави, когато например става дума за фирмен камион, на огромна стойност, заплашва да унищожи целия живот на професионален шофьор. Никой не казва и когато съпрузи имат автомобил, който е в съпружеска имуществена общност, какво правим тогава", коментира пред "Нова телевизия" депутатът Явор Божанков.

Според информация на "Дневник" сред въпросите, които ще обсъдят партиите в управлението, е дали да "отворят" Изборния кодекс преди местните избори.

Въпреки че е лоша практика правилата да се променят преди вота и призивите на експерти, политическите сили неизменно пренебрегват това в последно време.

Източници от "Продължаваме промяната - Демократична България" и от ГЕРБ казаха за искане от Централната избирателна комисия (ЦИК) за поправка, с която балотажът да бъде две седмици, а не една както е сега, след първия тур. Основанието на изборната администрация е, че времето за препрограмирането на машините с останалите двама кандидати е малко, предвид че резултатите излизат около два дни след деня на вота (29 октомври).