Реформата в службите за сигурност, която коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" постави сред приоритетите си при съставянето на действащото правителство, се отлага за неопределено време. Това поне показват последните изявления на партийните лидери по темата.

В последната седмица заявките за осигуряване на необходимото мнозинство за промени от страна на партньора във властта - ГЕРБ, и на подкрепящата управлението ДПС, направиха няколко остри завоя и в крайна сметка се трансформираха в обещания за ново обсъждане, но в далечното бъдеще - когато "свърши войната в Украйна" и когато "се постигне съгласие".

До момента разривът по темата за службите взе една жертва - Атанас Атанасов ("Продължаваме промяната - Демократична България") се оттегли като председател на ключовата парламентарна комисия за контрол над службите, след като за пореден път срещна съпротива срещу идеята за смяна на модела на назначаване на шефовете на службите и за сливането на цивилното и военното разузнаване в единна агенция. Темата обаче носи потенциал и за бъдещи сблъсъци в управляващото мнозинство, ако "Продължаваме промяната - Демократична България" спази заканата си или да осъществи тази реформа, или да се оттегли от властта.

Неофициалните коментари в мнозинството сочат, че временно затихване на противопоставянето може да се очаква около местните избори, но то надали ще продължи дълго.

Дни по-късно темата изопна отношенията между току що подалите си ръце за съвместно управление групи, след като от изтеклия запис от заседание на "Продължаваме промяната" се чу как лидерите на партията Кирил Петков и Асен Василев обсъждат службите да бъдат взети от президента и по предложение на премиера парламентът да утвърди нови ръководители на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), агенциите за разузнаване (ДАР) и за прилагане на специални разузнавателни средства (ДАТО), на военното разузнаване и на службата за охрана (НСО). "Това ще са наши хора, одобрени от посолствата, нямат нищо общо с ГЕРБ", казва тогава Василев, а от разговора се разбира, че и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов има интерес към изброените позиции.

Оттогава темата стои неизменно в публичните изяви на "Продължаваме промяната". През юни, когато управляващото мнозинство беше напът да се разпадне заради скоростното задвижване на процедурата по избор на шефове в БНБ, Сметната палата и НЗОК, отхвърлянето на законопроекта на коалицията за антикорупционния закон, "Продължаваме промяната - Демократична България" постави на ГЕРБ ултиматум. В него се искаше основните задачи пред властта, сред които и реформа в службите, да бъдат описани в официален документ, наречен "механизъм за гарантиране на реформаторската програма". Подобен документ, който би изпълнявал ролята на своебразно коалиционно споразумение, и досега няма.

Сред най-активните публични говорители по темата е съпредседателят на коалицията Кирил Петков. Последно преди няколко седмици той отново предизвика ГЕРБ да заеме позиция по въпроса за службите за сигурност, като намеси и президента Румен Радев. "ГЕРБ трябва да се определят дали са с президента или подкрепят реформите в службите", каза тогава Петков. В отговорите си пред медиите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на няколко пъти демонстрира принципна подкрепа за разговори по темата, без да влиза в конкретика.

Когато в средата на септември съпредседателят на групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Атанасов анонсира, че е готов със законопроект за промени в службите, това изненада мнозина от депутатите. Текстът на проектозакона не е публикуван и за него се знае само това, което Атанасов, някогашен шеф на контраразузнаването и експерт на политическата си сила по темата, разказа в интервю за вестник "24 часа". Той обясни, че предвижда създаване на единна разузнавателна служба, която да обедини цивилното и военното разузнаване. И че възнамерява да промени механизма на назначаване на шефовете на служби - като премахне задължителния президентски указ за утвърждаването им и остави решението в ръцете на парламента след публични изслушвания в ресорните комисии.

Депутати от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" коментираха пред "Дневник", че нито са обсъждали темата на заседание на парламентарна група, нито пък са виждали готов законопроект. От официалните изявления обаче се разбра, че идеите за промени са обсъждани и съгласувани с ГЕРБ и ДПС. Първо Атанасов обяви, че има подкрепата на двете партии за тях, а след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и говорителят на ДПС по темата - санкционираният за корупция по глобалния закон "Магнитски" депутат Делян Пеевски, потвърдиха, че е имало разговори и съгласие. В интервю за Би Ти Ви в сряда (20 септември) съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов също потвърди, че Атанасов е обсъждал реформата в службите лично с Борисов и е получил подкрепа.

Първоначално ГЕРБ и ДПС даваха сигнали, че са склонни да гласуват предлаганите от Атанасов промени. Чрез Пеевски ДПС дори обяви "принципна" подкрепа и готовност да се обсъждат детайли. Всичко изглеждаше да върви по план до сряда (20 септември), когато в двусмислено изявление пред медиите Бойко Борисов даде да се разбере, че е отказал предложения от Атанасов законопроект. Часове по-късно това направи и ДПС. Резултатът беше оставка на Атанасов от председателското място в ресорната комисия с обвинение, че реформата е бламирана. Коалицията незабавно посочи на негово място Бойко Рашков, с когото Борисов е в обтегнати отношения отдавна.

Същия ден съпредседателят на "Демократична България" в интервю за Би Ти Ви Христо Иванов атакува остро ГЕРБ за рязката промяна в позицията им, след като са дали съгласие за реформата: "В един момент, без един телефонен разговор, това нещо се дърпа медийно. Така не се прави." В интервю за Би Ти Ви Иванов настоя партньорите във властта да се върнат на масата за разговори и ако имат по-добри аргументи и идея за реформа на службите, да я предложат.

В четвъртък (21 септември) Борисов даде ново пространно изявление, в което отново заяви готовност за реформи. Подчерта обаче, че сега не е времето за подобни промени, тъй като преструктурирането би отнело половин до една година, а това е опасно в условията на война. Затова призова да се върви към модернизация на службите, а реформите да останат за след края на войната в Украйна. Според експерти и наблюдатели кога ще приключи войната е трудно прогнозируемо, но може би ще отнеме години. В унисон с думите на Борисов Делян Пеевски обяви, че няма причини да се прибързва с решенията за службите, защото може да се навреди на работата им в сложната обстановка, и допълни: "Да не прибързваме, има време."

В характерния си стил Борисов многословно демонстрира уважение към Атанас Атанасов, когото призова да се върне начело на комисията за контрол над службите:

Какво е довело до смяната в позицията на Борисов засега остава неизвестно, но седмица преди официалното изявление депутати от ГЕРБ неофициално коментираха пред "Дневник", че групата едва ли ще подкрепи идеите на Атанасов. Според тях, от една страна, не е сигурна "добавената стойност" от сливането на службите, а от друга, така представените идеи звучат като "опит за овладяване на службите"., което не изглежда добре в очите обществото. Допълнителен аргумент било и опасението, че това представлява "излишно нагнетяване на напрежението в отношенията с президента".

Представители на "Продължаваме промяната - Демократична България" пък изразяваха увереност, че ако не друго, то ГЕРБ и ДПС поне ще подкрепят предложението за отнемане на службите от президента заради нежеланието им да бъдат възприемани като скрити поддръжници на Румен Радев. Очакванията в коалицията обаче бяха, че обсъждането на темата ще се отложи за след местните избори в края на октомври както заради сгъстената програма на парламента, така и заради риска да се увеличи напрежението между партньорите във властта.

Според политици от двете парламентарни групи ключов въпрос за бъдещето на реформата ще е договарянето на имената за ръководните позиции в службите. Борисов неведнъж е подчертавал, че за него това е от голямо значение, потвърди го и в последните изявления, когато заяви, че трябва да има предварително договорени кадри. ДПС засега отказва да коментира този въпрос, но интересът ѝ към службите е известен отдавна, а доказателство за него беше избирането през 2013 г. на Делян Пеевски начело на ДАНС. В неофициални разговори представители на коалицията признават, че "Продължаваме промяната" също настоява да има решаващата дума в сектора.

Най-споменаваното име за бъдещ шеф е това на настоящият зам.-председател на ДАНС Петър Петров. Според източници на "Дневник" амбицията на Кирил Петков е именно Петров да оглави агенцията.

В интервюто си преди два дни Христо Иванов подчерта, че "Продължаваме промяната - Демократична България" няма да се откаже от реформа на службите за сигурност и определи това като една от големите политически цели, в името на които коалицията е влязла в управление с ГЕРБ. Той определи оставката на Атанасов като знак, че предстои още много работа, но и че няма да има отстъпление.

Сигнал, че отдръпването от реформите ще доведе до изостряне на отношенията в иронично наричаната "некоалиция" даде депутатът Явор Божанков, който обяви, че промените са задължителни, за да продължи съществуването на правителството.

Очаквано, напрежение поддържа и президентът, който би загубил важни правомощия, ако одобрението на шефовете на служби остане изцяло в ръцете на парламента. Той намекна, че коалицията не познава законите, структурата, задачите, функциите на тези служби, начина им на взаимодействие с чуждестранните партньори.

Идеята за сливане на цивилната и военната служби за сигурност в една разузнавателна агенция по немски модел не е нова. През 2015 г. усилията на "Реформаторския блок" да я наложи бяха бламирани отново от ГЕРБ. По това време партиите управляваха в коалиция, но със значително повечето си гласове в Народното събрание партията на Бойко Борисов отхвърли законопроекта за обединяване на цивилното и военното разузнаване, предложен отново от Атанас Атанасов с аргумента, че сливането ще блокира дейността на двете служби за много месеци напред.

По предложение на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов се приемат текстове, според които агенция "Разузнаване" и служба "Военна информация" минават на подчинение на министър-председателя, а не както до онзи момент - на президента. На държавния глава обаче се дава възможност да назначава с указ председателите на службите по предложение на Министерския съвет.