Парламентът очаквано отхвърли ветото на президента върху Закона за енергетиката

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Парламентът очаквано отхвърли ветото на президента върху Закона за енергетиката

Делян Добрев (ГЕРБ) и Радослав Рибарски ("Продължаваме промяната - Демократична България"
Делян Добрев (ГЕРБ) и Радослав Рибарски ("Продължаваме промяната - Демократична България"
С гласовете на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" Народното събрание прие повторно промени в Закона за енергетиката, върху които президентът Румен Радев наложи вето. Макар гласовете "за" да бяха мнозинство (133 "за" срещу 49 "против"), никой в хода на дебата, включително "Продължаваме промяната - Демократична България", не защити законопроекта на Министерството на енергетиката.
И опозицията - "Възраждане", БСП, "Има такъв народ", и ГЕРБ в лицето на Делян Добрев посочиха, че аргументите на президента са сериозни, защото има множество неизяснени въпроси по либерализацията на пазара на електроенергия. Законопроектът предвижда либерализацията да влезе в сила за пазара на едро от 1 юли 2024 г., а на дребно - от началото на 2026 г.
Делян Добрев обобщи, че ангажиментът е поет към Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост. За да получи България средствата по втория транш от 1.4 млрд. лв., които са от значение и за баланса в бюджета за 2023 г., промените в Закона за енергетиката са незаобиколими.
Добрев каза, че до влизането в сила на промените за небитовите потребители има осем месеца, тоест Народното събрание има около шест месеца да поправи пропуските в току-що приетите промени. "Качеството на внесения законопроект въобще не отговаряше на нуждите на едно добро законодателство", каза Добрев, попитан дали е необходим "ремонт на ремонта" на Закона за енергетиката.
"В най-мекия вариант тази либерализация ще доведе до два пъти увеличаване на цената на тока", каза Борислав Гуцанов от БСП за тока за битовите потребители. В мотивите на президента за наложеното вето е посочено, че липсват оценка на въздействието, модели и прогнози за развитие на пазара и цените.
Пише, че при либерализацията на пазара и отпадането на механизмите за компенсиране на битови потребители от 2026 г. може да няма възможност за реакция при повишаване на цените. Според президента българската дефиниция за енергийна бедност - която би определила обхвата от хора, които могат да получат финансово подпомагане - е по-свита от европейската. Тоест може по-широк кръг от потребители да останат извън обхвата.