Макар да облекчава условията, правителството настоява дистанционната работа да е от фиксирана локация
Правителството донякъде облекчава условията за работа от дистанция спрямо първоначалния си проект, но оставя достатъчно препятствия пред нея. Това се вижда от финалния законопроект за промени в Кодекса на труда, целящи да регламентират работата извън офис. Той бе приет от правителството и вече е внесен в Народното събрание.
Сред най-съществените промени, останали в законопроекта, е включването в индивидуален трудов договор на мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя. С това изискване законодателят блокира едно от основните предимства на работата от дистанция - възможността за различни локации, от които да се извършва. Това бе отчетено и от Българската предприемаческа асоциация (BESCO).
От предприемаческата асоциация поискаха работещите дистанционно да имат множество локации
"По този начин се създава сигурност в отношенията между работника и работодателя, тъй като нито една от страните няма да има право едностранно да го променя. От своя страна работодателят ще има възможност да предприема мерки, за да гарантира безопасни и здравословни условия на труда и да осъществява контрол при изпълнението на работата", посочват от социалното министерството.
Отделно работещият от разстояние ще е длъжен да осигури на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място, както и да уведоми работодателя за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин.
Създава се и алинея, според която работещият от дистанция не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмична почивка, освен когато в договора не са уговорени условия, при които това е допустимо. Идеята е чрез изключването да се постига по-добър баланс между работата и личния живот. Въпреки критики от синдикатите, че същото правило трябва да бъде въведено и за работещите от офис, промяна в текста няма.
В законопроекта е заложено още при използване за възлагането и отчитането на работата от разстояние
на системи за алгоритмично управление и изкуствен интелект, работодателят да предоставя на работника информация за данните, които се събират и обработват. Служителят ще има право да поиска преразглеждане от работодателя или от определено длъжностно лице на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му.
Какво е променено във финалния вариант
Части от законопроекта бяха критикувани от синдикати и работодатели още в началния му етап - след като беше пуснат за обществено обсъждане през август.
Спрямо тогава са нанесени и някои корекции. Отпаднало е изискването в индивидуалния трудов договор да се упоменават периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя при уговорен смесен режим на работа. Отпаднала е и частта, според която помещението за дистанционна работа трябва да е с достатъчна площ, за да бъде безопасно за здравето и безопасността на служителя. Тук критиките бяха, че трудно ще се определи каква площ би била достатъчна.
Социалното министерство, изготвило законопроекта, е включило и друга нова част във финалния му вариант. Според нея отговорността на работодателя при трудова злополука може да се намали, когато:
- пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност;
- при работа от разстояние пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
В мотивите към закона е посочено, че в Кодекса на труда са регламентирани изискванията при организация на работата от разстояние, но новмативната уредба е от 2011 г., а пандемията от COVID-19, както и бързото развитие на телекомуникационните технологии са довели до широко приложение на работата извън помещения на работодателя. Въпреки това изследване на Eurofound показва, че в България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работещи.
"Причина за това може да се търси в практически затруднения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация", посочват от кабинета. Поради това в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реформа "Разрастване България", една от мерките на които е промени в Кодекса на труда, с които да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние, включително по отношение организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.
Друг мотив за промени е, че внедряването на изкуствен интелект при организирането на работата поражда притеснения за прекомерен контрол от страна на работодателите и ограничава човешката намеса при съществени решения, които засягат трудовите права на работниците. В закона е упоменато, че с такава система може да се възлага, отчита и контролира работата. В такъв случай работодателят трябва да осигури писмена информация за събираните данни и начина на взимане на решенията.