По-малко от седмица отне публичното развитие на темата за продажба на земи от Държавния поземлен фонд от потенциална възможност в недалечно бъдеще до пълно отрицание. Тон даде президентът Румен Радев. Именно той съобщи, че да продава държавни земи намерение има Министерството на финансите. Няколко часа по-късно министър Асен Василев отрече, но категорично само за 2024 г.

С това сюжетът бързо придоби и политически оттенъци. "Възраждане", ДПС, БСП и "Има такъв народ" избраха емоционалната ниша за връзката между националната идентичност и държавната земя. От идеята за търгове с държавни земи, която според неофициална информация от източници от "Продължаваме промяната - Демократична България" е лансирана лично от Асен Василев, публично не се разграничи единствено ГЕРБ - председателят Бойко Борисов заяви, че въпросът "би могъл да се разглежда" за земи, които сега не се използват. Позицията на Борисов не е изненадваща, доколкото последните търгове са от времето на първото му правителство, през 2012 г.

На парламентарно ниво реакция от "Продължаваме промяната - Демократична България" за идеите на министъра ѝ липсва, но все пак засега изглежда, че темата няма да има развитие. Причината е, че министърът на земеделието Кирил Вътев се противопостави, а и премиерът Николай Денков еднозначно заяви, че въпросът е приключен и държавни земи няма да се продават.

Бързото развитие, крайните и в същото време пестеливи политически реакции и обяснения, както и непопулярността на темата сред неспециалисти за плащането на държавни земи с т. нар. компенсаторки постави много въпроси за това как се задават цели в управлението, аргументират ли се достатъчно убедително и какво стои зад тях.

Идеята за възможна продажба на земи от Държавния поземлен фонд придоби широка известност след закана от президента Румен Радев, че ще наложи вето на Закона за бюджета за 2024 г. заради по думите му прокарвано намерение за продажба на държавни земи. Министърът на финансите Асен Василев му отвърна, че това е фалшива новина. Изрично посочи, че за следващата година няма такова заложено намерение, с което обаче остави ниша за предположения, че плановете са за следващ период.

Запитан изрично дали намерението за продажба на земи от държавния фонд влиза в плановете при по-дългосрочен хоризонт, Асен Василев отговори: "Аз лично не мисля, но няма нищо законодателно, което да казва такива неща". Това публично твърдение на Асен Василев противоречи на изказване на министъра на земеделието Кирил Вътев в интервю пред Българското национално радио (БНР): "По имейл получих запитване от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски: какво би се случило, ако се продаде земя от Държавния поземлен фонд на еди каква си стойност. Сметнахме, че при цените, на които би могла да се продаде, е 700 хил. декара".

Според неофициална информация от източници на "Дневник" в "Продължаваме промяната - Демократична България", към която Василев принадлежи, тъкмо той е лансирал идеята за продажба на държавни земи, при това не е била обсъдена предварително с парламентарната група.

В проектозакона за бюджета за 2024 г. действително, както обяви Асен Василев, няма член и алинея, която да залага продажба на земи от Държавния поземлен фонд и съответно приходи от това в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Но, в документите към проекта на Закона за бюджета, както и на страницата на комисията по земеделие в парламента, е публикувано становище по темата от земеделското министерство. То започва така:

В документите към Закона за бюджета, публикувани на сайта на Народното събрание, има папка "Програмни бюджети". В този на Министерството на земеделието (на стр. 13) има прогноза за приходите в периода 2025 г.-2026 г.

Разликата от 340 млн. лв. между очакваните приходи за 2025 г. спрямо предходната и следващата година съвпада точно със сумата, цитирана в становището на Министерството на земеделието, която Министерството на финансите очаква като приход от продажба на земи.

В становището от Министерството на земеделието е посочено, че според изчисления на ведомството срещу очакваните от министерството на Асен Василев приходи от 340 млн. лв. през 2025 г. стои продажба на около 700 хил. декара държавна земя, което е приблизително една пета от целия Държавен поземлен фонд.

Пише и, че ресурсът, без да става известно каква част от него, досега се използва за обезщетяване на хора, чиито имоти са били отнети, но не могат да бъдат възстановени, както и за собственици, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг.

В становището на земеделското министерство до финансовото се посочва още, че годишно България получава 90 млн. лв. приходи от аренда на земи от Държавния поземлен фонд. А пред БНР Кирил Вътев даде да се разбере, че тъкмо това е една от причините, поради които смята предложението на Асен Василев за земите за неподходящо: "Тези 700 хил. декара от години се отдават под аренда и носят 90 млн. лв. на Министерството на земеделието. Тези приходи ще бъдат усвоени чрез продажбата само за четири години. Оттам нататък ще сме на загуба".

В прогнозата за 2025 г. и 2026 г. на Министерството на земеделието (на стр. 23) изрично е посочено, че по бюджетна програма "Земеделски земи" се очаква "съгласуване на списъци на имоти от Държавен поземлен фонд за включване в търгове за притежатели на поименни компенсационни бонове".

Тази формулировка посочва изрично само един от възможните инструменти за купуване на земи. Законът за собствеността и ползването на земеделски земи, в чл. 35 ал. 4, определя, че участници в такива търгове могат да бъдат обаче собственици на три вида платежни инструменти, наричани за краткост компенсаторки:

И трите разновидности компенсаторни инструменти се търгуват на Българската фондова борса (БФБ), съответно цената им е динамична. "Тя не отразява номинала им, а отразява търсенето и предлагането на този тип инструменти", обяснява за "Дневник" Николай Вълканов, управител на "Интелиагро".

В закона е изрично посочено, че при плащане с компенсационни бонове, 60% от сумата се плаща с тях. Тоест, само останалите 40% се плащат в брой и може да се очакват като приходи в държавния бюджет.

Неофициално източник от ГЕРБ посочи пред "Дневник", че вижда в предложението за купуване на земи само с поименни бонове опит земите да бъдат насочени към конкретни собственици на такива ценни книжа. Според Вълканов обаче насочването към компенсационни бонове може да е "с цел да се ограничи спекулативният интерес". Обяснява, че другите два вида инструменти - компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи - започнаха да служат за разплащателно средство при търгове със земи от държавния фонд през 2014 г., когато поправка по темата беше прокарана от ДПС.

Николай Вълканов от "Интелиагро" обяснява, че последно през 2012 г. имаше продажба на земи от Държавния поземлен фонд. Тогава на власт е първото правителство на Бойко Борисов и министър на земеделието е Мирослав Найденов. В публикация на "Капитал" от този период се посочва, че основните печеливши от търговете с компенсаторки са фирми около Атанас Петров и Антон Щерев, собственици на пловдивската строителна компания "Галакси пропърти груп".

За "Дневник" Николай Вълканов обобщава, че последните търгове на държавна земя с компенсаторки са били проведени по непрозрачен начин, "при съмнения за търговия с информация, от която се облагодетелстваха няколко на брой свързани фирми". Сега оценява като известен опит за прозрачност, "със сравнително дълъг времеви хоризонт", упоменаването на намерението за продажба на земи от Държавния поземлен фонд през пакета документи към Закона за бюджета.

Доколкото обаче и премиерът Николай Денков, и министърът на земеделието Кирил Вътев обявиха, че земи от държавния фонд няма да се продават, а и министърът на финансите Асен Василев посочи, че въпросът подлежи на широко обществено обсъждане, изглежда, че засега темата не е на дневен ред.