Гласуването на второ четене на член 9 в закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024 г.- свързана с минималния и максималния осигурителен праг за следващата година, създаде бъркотия и в крайна сметка бе отложено от парламентарната бюджетна комисия.

В него финансовото министерство е заложило минималният доход за самоосигуряващи се, както и за земеделците и тютюнопроизводителите да се изравни с предвидената минимална работна заплата от 933 лева. Предложението за максимален осигурителен доход е за вдигане от 3400 на 3750 лева, въпреки че от ай ти сектора са против.

Преди днешното второ гласуване от ГЕРБ и ДПС предложиха прагът за земеделците и тютюнопроизводителите да бъде 780 лева, какъвто е през тази година. Гласовете само на депутатите от двете партии обаче не стигнаха за приемането на предложенията. След това пък те не подкрепиха члена във вида, предложен от Министерството на финансите, и ставките за следващата година не бяха определени. Председателят на комисията Йордан Цонев първоначално заяви, че това означава, че размерите автоматично ще останат както са в тазгодишния бюджет.

Депутатите продължиха с гласуването на закона, но когато стигнаха до приложенията в него, се включи управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов, който заяви, че с неприетия член 9 бюджетът ще загуби 380 милиона лева от непроменения максимален осигурителен праг, които трябва да бъдат намерени отнякъде.

Това накара председателя на комисията да инициира трето гласуване на чл. 9, но поотделно за всяка точка в него. Гласуването за вдигането на минималния праг за повечето професии мина, както и максималният за всички, но при вота за самоосигуряващите се и земеделците отново не беше приет минимум от 933 лева. Йордан Цонев заяви, че ДПС принципно не е против вдигането на осигурителните вноски за земеделците, но не така рязко. Това провокира Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната - Демократична България" да предложи в такъв случай да се вдигнат до 850 лева, но думите на Цонев не бяха подкрепени в гласуването - ГЕРБ и ДПС отново бяха против.

Това провокира Ивайло Иванов от НОИ, който заедно с Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България", заяви, че това гласуване означава за земеделците и самоосигуряващите се да няма минимален осигурителен доход.

Кашата стана пълна, тъй като се оказа, че гласуването за болшинството професии и след това за земеделците е създало ситуация, в която земеделският производител няма да има минимален праг, а за назначените от него служители той ще е 933 лева. Това се видя приемливо за ГЕРБ, но председателят на комисията Йордан Цонев реши тази точка да се гласува отново допълнително след консултация с финансовото министерство и парламентарните групи.

Извън създалите проблем осигурителни прагове, депутатите приеха други основни параметри на бюджета, както е предложен от министерството:

• От 1 юли догодина всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г. ще се осъвременят с 11%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523.04 лв. на 580.57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лева. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307.07 лева.

• От 1 юли 2024 г. ще се увеличи добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга (т.нар. вдовишка добавка) от досегашните 26.5 % на 30% от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.

• Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85.71 лв. на 107.14 лева. Минималният размер обаче остава 18 лева.

• Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) остават без промяна и през 2024 г. ще бъде 780 лева.

Партиите, подкрепящи правителството, не приеха предложенията на БСП за увеличение на пенсиите, както и няколко предложения за увеличаване на майчинските и минималният дневен размер обезщетение при безработица.

Прие се обаче предложение на ГЕРБ учениците, включени в дуална форма на обучение, да нямат минимален осигурителен доход. Според партията това ще струва на бюджета 4 милиона лева.