Атанас Пеканов: Доста от позициите на управляващите постоянно са в някаква промяна

Атанас Пеканов: Доста от позициите на управляващите постоянно са в някаква промяна

Атанас Пеканов
Атанас Пеканов
Бившият служебен вицепремиер по управлението на европейските средства Атанас Пеканов не е съгласен с управляващите в момента, които представят приемането на България в Шенген по въздух и вода като успех за страната. За него това може да се смята най-много за частичен успех.
"Преди около две седмици премиерът Николай Денков, след като дойдоха допълнителните условия на Австрия, каза, че е неприемливо да влезем единствено по въздух и вода, ако няма ясна дата за сухопътните граници. Това беше правилната реакция, но имах притеснения, че позицията ще се промени. Доста от позициите на промяната (има предвид на "Продължаваме промяната - Демократична България" - бел. ред.) постоянно са в някаква промяна. Една седмица след това (съпредседателят на партията) Кирил Петков каза, че дори да няма дата, трябва да влезем автоматично и да няма ново решение, когато изпълним условията. Преди няколко дни се оказа, че и с това не се преборихме. В седем държави има национални избори (по-късно тази година - бел. ред.) и след тях всяка една страна отново може да каже, че ще си помисли кога България да влезе", изтъкна Пеканов пред Би Ти Ви.
Дали приемането на България в Шенгенското пространство по въздух и вода е успех или не чак толкова е обект на спорове между различните политически кръгове в страната. Според "Продължаваме промяната - Демократична България" това еднозначно е успех, като според Кирил Петков опитите да се представя за провал идват от Русия и нейните "проксита" в България. Другият партньор в управлението - ГЕРБ, е доста по-сдържан, като само вицепремиерът Мария Габриел открито го определя като успех. Парламентарната опозиция в лицето на "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" смята, че управляващите са поели ангажимент България да приема мигранти от Австрия и Европа като условие да падне контролът по въздушните и водните граници. Приближени до президента Румен Радев, сред които е и Пеканов, също изразяват резервираност.
Уточни, че след като сдаде вицепремиерския пост, в половината от времето си живее в Австрия, където е преподавател във Виенския икономически университет, а също така е изследовател в местен икономически институт. Според него Австрия се противопоставя България да бъде приета в Шенгенското пространство изцяло, т. е. да отпадне контролът и по сухопътните граници, защото в австрийското общество е силно загнездена тезата, че основният поток от мигранти в страната пристига по балканския маршрут, включително през България.
"Много хора в Австрия се притесняват, че прекалено много хора от целия свят идват там като една държава на благосъстоянието, където има висока социална система, подкрепа от държавата. През 2016 г., след като започна мигрантската криза, се разви тезата, че голяма част от тези хора идват по Балканския маршрут. Разви я тогавашният канцлер Себастиан Курц. Това е много силна теза в австрийското общество. (Бившият премиер Бойко) Борисов казва как тогава е имало нулева миграция, а тази теза се зароди по негово време. Борисов тогава често се срещаше с Курц и когато ядяха торта, можеше да му обясни, че мигрантите не идват от България", коментира още бившият служебен вицепремиер.
По думите му сега вътрешнополитическата обстановка в Австрия е по-добра от гледна точка на възраженията на страната да отпадне контролът по сухопътните граници, отколкото ще бъде в бъдеще. Посочи, че не само Австрия, но и други страни се опитват да затегнат прилагането на Дъблинския регламент за приема на мигранти. "В момента се търсят всякакви механизми, за да ни връщат все повече назад и да не ни приемат в сухопътния Шенген", смята Пеканов.
Във връзка с влизането на страната в еврозоната той е скептичен, че България ще стане пълноправен член скоро. "Има си правила за конвергентния доклад. България в момента не покрива инфлационния критерий. В Европа инфлацията спадна много бързо - вече е на около 2.5%, а в България остава над 5%", подчерта Пеканов.
По думите му България няма да вземе цялата сума по Плана за възстановяване и устойчивост, защото част от законите не отговарят на това, което е обещано.