Единодушно със 115 гласа "за" парламентът одобри на първо четене промени в закона за висшето образование, с които се въвежда нова формула за изчисление на заплатите на академичния състав. Според нея средната работна заплата във висшите учебни заведения трябва да бъде не по-ниска от 170% от средната брутна работна заплата за страната (СРЗ) за последните 12 месеца.

Въвежда се и долна граница на възнагражденията в университетите, като заплатите на асистентите да не могат да бъдат по-ниски от 125% от СРЗ за страната за последните 12 месеца. Увеличение ще има и в стипендиите на докторантите. Те ще получават минимум 125% от минималната работна заплата.

Това означава, че ако за 2023 г. средната работна заплата в България е достигнала до 1957 лв. според данни на министерството на труда и социалната политика, то средното възнаграждение на академичния състав трябва да бъде в размер на около 3326 лв., а минималното - около 2446 лв. Стипендията на докторантите пък ще достигне 1166 лв.

В законопроекта не е посочен срок откога промените ще влязат в сила, но в хода на дебата се разбра, че това ще стане от началото на 2025 г.

Поправките, внесени от ГЕРБ, бяха приветствани от повечето парламентарни групи, а депутатите отбелязаха и от трибуната, че недостатъчното материално стимулиране представлява сериозна пречка пред привличането и задържането на млади преподаватели във висшите училища. Досега начинът на определяне на възнагражденията не беше фиксиран в закона, бе записано единствено, че минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се определя с акт на Министерския съвет. От 1 август 2023 г. тя е размер на 1810 лв.

От "Има такъв народ" и "Възраждане" заявиха, че процентът, предвиден за изчисление на стипендиите на докторантите, не е достатъчен и затова ще внесат предложение за увеличението му поне до 150%.