Комисията по правни въпроси уважи ветото, което президентът Румен Радев наложи върху промените в Закона за съдебната власт, които бяха приети през преходни и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс и с които мнозинството в парламента "възкреси" работата на Висшия съдебен съвет и пленума, които бяха ликвидирани с поправките в Конституцията през декември м.г.

Депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС се присъединиха към опозиционните партии "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" и с общо 2 гласа "против" и 18 "въздържал се" отказаха повторно да гласуват закона. От коалицията обявиха, че ще потърсят по-добри начини за отстраняването на недостатъците в текстовете. Преди това от опозицията пък се заканиха, че ако ветото бъде отхвърлено, ще внесат жалба до конституционния съд заради погазването на Конституцията.

С приемането на ветото Народното събрание ще трябва да преразгледа не само разпоредбите, с които на практика се отменят измененията в Конституцията, но и една промяна в НПК, с която се предвижда, че при разглеждането на мярката за неотклонение "задържане под стража" в досъдебното производство на обвиняемия и неговата защита ще се предоставят само "доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража".

До ветото на президента се стигна след последните промени, с които се възстановява работата на пленума на ВСС. Те бяха внесени като текстове между първо и второ четене в комисията по правни въпроси, а след това на практика бяха приети само с едно гласуване - в комисията, а след това и в зала, като срещу този подход възразиха народните представители от БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ". Вносителите от мнозинството "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС аргументираха нуждата от поправките, тъй като трябва да има орган, който да работи до приемането на новия Закон за съдебната власт, по който в момента се работи и се очаква да е готов в края на февруари и до избирането на нови състави на ВСС.

По време на дебата в комисията от опозицията до голяма степен повториха възраженията си срещу поправките в Наказателно-процесуалния кодекс. От "Възраждане" отбелязаха, че не трябва сляпо да бъде приемано всичко, което е с вносител Министерски съвет, и трябва да се подхожда с определена доза критика. Петър Петров заяви, че ветото на президента е основателно, защото чрез Закона за съдебната власт се доурежда Конституцията, което по думите му е недопустимо. "Ставаме заложници на поредната прищявка на коалицията ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС за противоконституционни и незаконосъобразни разпоредби", заяви Петров.

Според Гроздан Караджов от "Има такъв народ" поправките в Закона за съдебната власт през преходните и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс изобщо не е трябвало да бъдат разглеждани. "Няма причина по определени теми да се газят закони и Конституцията само и само да се задоволи някаква прищявка, доколкото целта на тази промяна не се постига", отбеляза и той. По думите му това не може да бъде законодателна техника и заподозря, че "играта на управляващите е много по-дълбока". Според Караджов с възстановяването на пленума на ВСС се цели именно той да организира изборите за нов Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, като така да се възстановят контролът и хегемонията върху тях и те да бъдат овладени.

Пръв от управляващото мнозинство се изказа Стою Стоев ("Продължаваме промяната - Демократична България"), който заяви, че формацията няма да подкрепи повторното приемане на закона. "Разбираме какви са опасенията на част от юридическата общност и сме склонни да предложим редакция, за да отхвърлим всички опасения и да решим проблема, който се създаде", обяви той.

Караджов изрази съмнение за резултата от прецизирането на текстовете, а Мая Димитрова от БСП попита защо е трябвало да се стига до вето, за да осъзнаят управляващите, че допускат грешка.

Радомир Чолаков (ГЕРБ) от своя страна отбеляза, че депутатите много са прибързали с приемането на Конституцията: "заради политическата целесъобразност ни казаха, че трябва да бързаме, за да ни приемат в Шенген. Приехме Конституцията, но не ни приеха в Шенген", отбеляза той, с което предизвика смях сред членовете на комисията. Чолаков изтъкна, че парламентарната му група е имала отношение само към два текста в Конституцията - за непрекъснатостта на Народното събрание и инспектората на ВСС. След което попита реторично дали конкретните текстове, с които бе разделен Висшият съдебен съвет на два отделни независими органи, са били съгласувани с Министерството на правосъдието.

На изказването му реагира Гроздан Караджов, който попита кой е наредил да се бърза с промените в Конституцията. Чолаков му отвърна, че никой от ръководството на ГЕРБ не му е диктувал как и колко бързо да бъдат приемани поправките. По думите му темпът бил по-скоро налаган от вносителите на промените (т.е. "Продължаваме промяната - Демократична България", бел.авт.).