Следващите месеци се очертават ключови за коалицията "Демократична България", един от партньорите в управленската конструкция в България. Формацията, която включва партиите "Да, България", "Демократи за силна България" (ДСБ) и "Зелено движение", ще направи опит да засили вътрешните си връзки и да се позиционира по-ясно в десния фланг на политическия спектър. Така разчита да се разграничи от либералните позиции на партньорите ѝ от "Продължаваме промяната", с които дели обща парламентарна група. В същото време ще търси нови идеи и теми, които да я позиционират пред избирателите за следващи парламентарни избори (редовните са през 2027 г.), но и стратегически за години напред.

Това показват разговори на "Дневник" с представители на партиите в коалицията, които не искаха да бъдат назовани. Според тях постигане на подобно обновяване няма да е лесна задача, особено предвид разнородния характер на формацията и обичайните затруднения при взимането на общи решения в нея. То обаче може да се окаже жизненоважно предвид неизвестността за електоралната тежест, с която тя ще излезе от съвместното управление с ГЕРБ и ДПС.

По информация от коалицията инициативата за промените идва от "Да, България" на Христо Иванов. Една от най-важните изтъквани цели е "Демократична България" да излезе от сянката на "Продължаваме промяната", без това да означава край на партньорството с партията на Кирил Петков и Асен Василев, коментираха политици от формацията пред "Дневник". Те подчертават, че трябва да се промени значително и подходът на взимане решения в коалицията и затова "Да, България" поела инициативата и ще се опита да прокара идеята за създаването на колективен орган, който да има финалната дума по редица въпроси, включително и кадровата политика на обединението. Очакванията са в този орган да влязат нови политически лица, измежду които в по-далечно бъдеще да се очертаят и новите лидери на коалицията.

ДСБ и "Зелено движение" са скептични по част от идеите на "Да, България", макар да са склонни да ги обмислят, показа проверка на "Дневник" в двете партии. Засега най-постижимо се очертава обсъждането на нови идеи, като за целта ще се разчита най-вече на новосъздадения клуб "Ускорение".

В края на миналата година Националният съвет на "Да, България" официално възложи на оперативното ръководство на партията да проведе разговори с партньорите от "Демократична България" за надграждане на обединението като "водещ субект в център - дясното политическо пространство". Евентуален успех на подобни разговори представлява заявка за сериозна промяна в облика на коалицията, която засега покрива широк политически спектър:

В предходните парламенти "Демократична България" демонстрираше подкрепа за по-консервативни финансови политики. След обединяването в една парламентарна група с "Продължаваме промяната" малката коалиция все по-често се оказа в ситуацията да се съобразява с леви идеи на партньорите си и техните решения.

Според политици неслучайно от няколко месеца насам лидерът на "Да, България" Христо Иванов заговори упорито за одесняването на "Демократична България" и започна в медийните си изяви да я разграничава от "лявата "Продължаваме промяната". По думите на Иванов коалицията трябва да се върне към своята първостепенна задача - да структурира и представлява десните хора в България, както и да бъде възприемана като единствен гарант за запазването на свободата и реда в страната и за европейското ѝ развитие.

В същата ниша, поне като политическата риторика, от години се позиционира и партията на бившия премиер Бойко Борисов - ГЕРБ, която доминираше парламента и управляваше страната над десет години. Тя дори е член на Европейската народна партия (ЕНП), събираща дясното политическо семейство. Своето преимущество пред най-голямата политическа сила представители на "Демократична България" виждат в две посоки:

Борисов неведнъж е влизал в партньорство с партии, които се афишират като националистически. В последното си правителство дори управляваше с ВМРО и НФСБ. След период на взаимни нападки през медиите в последните месеци бившият премиер избягва да нарича актуалната парламентарна националистическа формация - "Възраждане", проруска и демонстрира разбирателство с лидера ѝ Костадин Костадинов. Последно в края на 2023 г. с ключовото неучастие на "Възраждане" ГЕРБ успя да наложи кандидатурата си за подуправител на Националната здравноосигурителна каса, довело да сериозен трус в управлението.

По тази причина от "Демократична България" допускат, че в някакъв момент ГЕРБ ще "мигрира в консервативна посока" и ще се отвори ниша за десни идеи.

Заявка за участие във формулирането на идеи и политики даде учреденият наскоро неполитически клуб "Ускорение". Инициативата за него е на вече бившия съпредседател на "Зелено движение" и депутат от "Демократична България" Владислав Панев. Заявката му е да събира единомишленици, бизнесмени и депутати от различни сили, които да генерират идеи за развитието на страната, а фокусът е върху бизнеса, здравеопазването, образованието и културата.

Според представители на "Демократична България" коалицията трябва да използва постигнатата крехка стабилност в политическия живот на страната, за "да си намери лицето" и да изработи дългосрочни политически заявки, чрез които да обясни защо съществува, след като една от големите ѝ цели - промяната на Конституцията, вече беше постигната.

Според източник от формацията клуб "Ускорение" ще бъде използван и за вътрешноопозиционно говорене в рамките на коалицията с "Продължаваме промяната" и от тях също ще идват предложения, които да бъдат предлагани на управляващото мнозинство.

В "Да, България", ДСБ и "Зелено движение" открояват различни причини, за да пристъпят към засилване на сътрудничеството в "Демократична България".

В ДСБ по исторически причини приемат, че обединяване и одесняване на коалицията е най-добрият вариант тя да се задържи на политическата сцена и в управлението на страната.

Според източници от "Да, България" там склонността към промяна дошла от осъзнаването, че макар досега да се е позиционирала в центъра, партията се котира по-добре в дясното пространство, особено при ориентацията на "Продължаваме промяната" вляво.

В началото на март "Да, България" (на 9 март предстои националната й конференция) трябва да реши за членство в кое европейско политическо семейство да кандидатства и по всяка вероятност ще се спре на ЕНП.

По неофициална информация "Зелено движение" вижда в процеса на консолидиране на коалицията шанс да успява да прокарва зелени политики, които самостоятелно не би могла, както и надежда да постигне по-голяма равнопоставеност с останалите лидери във формацията. Трусовете в партията, свързани с напускането на нейни членове в изпълнителната и законодателната власт обаче, може да се окаже пречка пред по-нататъшното й обвързване с "Да,България" и ДСБ.

Като не по-малко силен мотив за обединяване в коалицията коментират възможностите, които то би отворило за политическото ѝ бъдеще, макар за момента темата за преосмисляне на партньорството с "Продължаваме промяната" да не стои на дневен ред, коментира политик от коалицията.

С оглед на евентуални предсрочни парламентарни избори това би било важно за решението дали двете формации да продължат да се явяват заедно. При последното си самостоятелно явяване на парламентарни избори - през октомври 2022 г. , "Демократична България" спечели близо 187 хил. гласа, а "Продължаваме промяната" - малко над 506 хил.

Засилването на взаимодействието в обединението трябва да мине през тежкия дебат как да бъдат вземани решенията в "Демократична България". Сега всяка от трите формации се произнася поотделно, като за целта или свиква заседание на колективния си орган, или ръководството получава мандат да решава.

Идеята на "Да, България", която предстои да бъде обсъдена от партньорите, е да бъде създадена двустепенна система за вземане на решения. Тя предвижда първото ниво да бъдат разширените ръководства на партиите, а след тях да има общо събрание на трите коалицията, което да се произнася по различни въпроси, включително номинирането на кадри за властови позиции. Неофициално представители на формацията посочват, че такъв орган е необходим, за да се избегнат ситуации като тази с лидера на ДСБ Атанас Атанасов, който неочаквано се оказа фаворит за поста за председател на Народното събрание.

Отношението към идеята не е единодушно, показва проверка на "Дневник". И в ДСБ, и в "Зелено движение" има различни мнения по темата. Зелените дори припомнят, че коалицията и сега "има председателски съвет, който не работи".

Засега партиите в коалицията не са изправени пред темата за лидерството. Мандатът на Христо Иванов, който ръководи "Да, България" от създаването й, изтича в началото на 2025 г. и вероятно този път той няма да се кандидатира отново, казват неофициално представители на партията. Мандатът на председателя на ДСБ Атанас Атанасов изтича през 2026 г., а засега той не възнамерява да се отказва от ръководния пост казват от партията. "Зелено движение" пък си избра ново ръководство - Даниела Божинова и Тома Белев, преди малко повече от два месеца.

Представители на "Да, България", ДСБ и "Зелено движение" намират идеята за бъдещото сплотяване на "Демократична България" за "смислена", "навременна" и "добра", но са предпазливи в прогнозите за осъществяването ѝ.

Депутати от трите формации казват, че в парламента работят добре заедно, но се опасяват, че областните им структури ще реагират остро на плановете за консолидация от страх, че това ще доведе до обезличаване на формациите. Източник на "Дневник" обобщи ситуацията така: "Местните структури на "Да, България" и ДСБ работят трудно заедно и си общуват само по време на предизборна кампания, когато започват да си вадят ножове."

Скорошен пример за подобни напрежения е надпреварата в общинския съвет в Пловдив, когато от местната структура на "Да, България" излязоха със самостоятелна позиция за премахването на паметника "Альоша", а няколко седмици по-късно двама техни колеги от ДСБ внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство.