В съобщение до медиите "Продължаваме промяната - Демократична България" разпространи предложение за меморандум с ГЕРБ. В него са написани условия как да продължи евентуално управлението след 6 март, когато премиерът Николай Денков се очаква да подаде оставка. В документа има предложения за: механизъм за номинации в регулаторите и антикорупционната комисия; цели за реформи в съдебната власт, службите за сигурност; идеи как парламентарната комисия по казуса Мартин Божанов-Нотариуса да функционира пълноценно; промени в Изборния кодекс.

В съобщението изрично е написано, че, ако двете формации не постигнат съгласие, то се върви към предсрочни парламентарни избори. Те да са проведат заедно с вота за Европейски парламент, който се очаква да бъде на 9 юни. Официално изявление по темата не беше обявено, но пред избрани медии лидерите на "Продължаваме промяната - Демократична България" Кирил Петков, Атанас Атанасов, Христо Иванов коментираха темата. Проекта на меморандума и видео с изказванията на тримата вижте в края на статията.

Атанасов обяви, че часове преди публичното му обявяване меморандумът е изпратен на посочената за следващ премиер Мария Габриел. Малко преди изявата на "Продължаваме промяната - Демократична България" лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов излезе във "Фейсбук" с размисли и закани за управлението.

Моментът изглежда да е стъпка по-близо до коалиционно споразумение между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България", тъй като в него е предложено как двете страни да взаимодействат и взимат решения.

Изрично е посочено, че в случай на договорка, меморандумът ще бъде подложен на гласуване в Народното събрание (под формата на декларация) с цел да се търси по-широка подкрепа за големите цели. Това на практика може да даде възможност на ДПС, и не само, формално да изрази съгласие, макар да не е страна по меморандума.

В меморандума се посочва, че ще бъде актуализирана управленската програма, около която двете формации се обединиха за периода, в който Николай Денков беше начело на държавата. "Този меморандум е нашата начална преговорна позиция, но, когато го финализираме, трябва да стане реално договор", заяви Кирил Петков.

В предложението към ГЕРБ изрично е посочено, че министри може да се сменят, само ако и двете страни са съгласни с това. "При неодобрение само на едната страна даден министър запазва ролята си в кабинета", гласи документът.

Заедно с ротацията на премиера се прави и смяна на председателя на Народното събрание. На всеки две парламентарни сесии пък двете формации си разменят ръководството на комисията по правни въпроси в парламента. Сега втора сесия тя се оглавява от Анна Александрова от ГЕРБ.

С промените в Конституцията от края на миналата година ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС въведоха допълнителни изисквания и възможности за назначенията в регулаторите, над 90 позиции в ключови контролни институции. Те са:

Предложението за меморандум допълва условията. Изрично се посочва, че "страните се отказват от излъчването на кандидати с ярък политически профил". Макар да не става дума за позиция в регулатор, наскоро изборът на вече бившия председател на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова доведе до недоволство в юридическите среди. Предложената формула от "Продължаваме промяната - Демократична България" за номинациите и назначенията в регулаторите включва да се промени правилникът на парламента със следните аспекти:

Зададено е да се направи график за смените в регулаторите, като се започне от тези, където мандатите са изтекли най-отдавна.

За разлика от процедурата по издигане на конституционни съдии, ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" се предлага да внасят предложенията си поотделно. Ако припознае друга кандидатура, съответната формация носи политическа отговорност за нея.

Посочва се, че номинациите в регулаторите ще бъдат разпределени по равно между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България", като се спазва принципа да не са ярки политически фигури. Двете страни може да предложат от своята квота номинация и на друга политическа сила, но това не следва да променя цялостното съотношение. Ако има данни, че претендентът може да накърни доверието в институцията, всяка от страните може да наложи вето на кандидата.

При избора за подуправител на Националната здравноосигурителна каса ГЕРБ успя да наложи кандидатурата на проф. Момчил Мавров с решаващото съучастие (под формата на неучастие в гласуването) на "Възраждане".

Промените в антикоруоционния закон бяха гласувани от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС още през септември 2023 г. Оттогава обаче не се е пристъпвало към попълване на състава на комисия и тя продължава да се оглавява от наследника на Сотир Цараров Антон Славчев.

С направените промени в закона комисията беше разделена на две: за отнемане на имущество и комисия за противодействие на корупцията. Тази за противодействие на корупцията се състои от трима души, избирани с гласовете на поне две трети от депутатите. Номинациите първо ще се разглеждат от номинационна комисия, която е съставена от петима представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.

Иска се ГЕРБ и коалицията да обсъдят промени в закона, с които да се въведе възможност за "ограничено разкриване на релевантни елементи на следствена тайна при надделяващ обществен интерес и стриктни гаранции за правата на човека и интересите на правосъдието". "Злоупотребява се със следствената тайна от страна на прокуратурата. И по времето на Гешев, и по времето на Цацаров това беше използвано, за да се крие информация, която е въпрос на много важен обществен интерес", каза Христо Иванов.

В контекста на "Нотариуса" "Продължаваме промяната - Демократична България" иска да задължи ГЕРБ да се обсъдят "мерки за ограничаване на злоупотребите с прилагане на специални разузнавателни средства (СРС)", както и да се оцени "ефективността на работата на Бюрото за контрол на СРС", за да се пристъпи към попълването на състава на органа. Наскоро съдия Владислава Царигардска говори за използването на СРС като средство за контролиране и заплашване на магистрати.

Поставя се изискване да има прозрачен процес по номиниране и изслушване на кандидатите за професионалната квота във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, като избраните продължат да упражняват професията си.

Друго настояване е магистратите да преминават редовни атестации, които да им гарантират кариерно развитие. Конкурсите да се провеждат поне веднъж годишно, а командироването на съдии да се ограничи на до една година, а на прокурори и следователи на до шест месеца. (Концепцията за съдебна реформа е посочена от пета до седма страница на меморандума)

Сега последната дума за тези назначения е на президента. Управляващите, най-вече "Продължаваме промяната - Демократична България", са в конфликт с държавния глава Румен Радев и искат да отнемат службите от контрола му. Концепция за назначенията на ръководителите на ДАНС и ДАТО коалицията представи в законопроект още в началото на октомври 2023 г., но оттогава не постига съгласие с ГЕРБ и ДПС по въпроса.

Следващият етап от реформата в службите за сигурност е по-дългосрочен и предвижда да се направи анализ на проблемите, законодателството в областта, промени в условията как се получава допуск до класифицирана информация.

В предложението за споразумение с ГЕРБ "Продължаваме промяната - Демократична България" настоява в мандата на Мария Габриел да има разговори с всички парламентарни групи в търсене на съгласие за начина на гласуване и отчита на вота.

Посочва се, че промените в Изборния кодекс трябва да включват представителство на всички парламентарни групи в състава на Централната избирателна комисия (ЦИК). Сега в комисията има представители на ГЕРБ, БСП, ДПС, "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". Причината е, че подборът беше направен през 2021 г., когато тези формации бяха представени в Народното събрание. Според досегашните разпоредби в Изборния кодекс ЦИК се назначава с указ на президента.

Гласуването и на машини, и с хартиени бюлетини, но най-вече ръчното отчитане на вота с устройствата е предмет на сериозни спорове между "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ и ДПС. Дотук се стигна след като в предишното Народното събрание ГЕРБ, ДПС и БСП прокараха промени в изборното законодателство, макар до неотдавна социалистическата партия да се застъпваше за машинното гласуване.

В резултат гласуването на последните местни избори, по правилата на ГЕРБ, ДПС и БСП, доведе до над 500 хил. недействителни бюлетини.