С 154 гласа "за" и 22 "въздържал се" парламентът одобри на първо четене поправки в закона за българското гражданство, предложени от Министерския съвет, с които се въвежда задължение, кандидатстващите за българско гражданство да владеят български език. Условието ще важи за онези, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство на основание български произход, които са най-многобройната група от всички кандидати, както и за лицата, чийто родител е придобил българско гражданство или е починал като български гражданин. Предвидено е това изискване да не се прилага за хората, които придобиват българско гражданство на основание осиновяване от страна на български гражданин.

Друг текст предвижда възможност за отнемане на българско гражданство в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Предлага се Съветът по гражданството да изслушва лицето, за което е направено предложение за отмяна на натурализацията, а целта е да се гарантира, че решението за лишаване от гражданство не е произволно.

Със законопроекта се предвижда връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина.

Промените бяха приветствани от по-голямата част от парламентарните групи. От "Възраждане" дори представиха данни, според които през 2023 г. 97% от подадените молби за гражданство са на основание български произход. Депутатът Петър Петров отбеляза, че с тази поправка в закона ще се ограничи възможността за подаване на молби от заявители, чиято цел е на единствено миграция в Европейския съюз или гласуване на избори.

Той обаче изтъкна, че един от големите проблеми за получаване на българско гражданство е огромният брой молби - за миналата година само са 23 хиляди, които не могат да бъдат обработвани в законоустановените срокове. Петров критикува Министерството на правосъдието, което по думите му не спазва закона и произнасянето по преписките отнема средно 2 години. Мнозинството от преписките биват забавяни за сметка на "правилните преписки, които не трябва да бъдат забавяни", отбеляза депутатът. По думите му няма съдебен контрол върху произнасянето по преписките.

От "Продължаваме промяната - Демократична България" законопроектът беше коментиран единствено от депутата Деница Симеонова, която заяви, че паралелно с промените, свързани с изискването за владеене на български език, трябва да се работи активно и върху развитието на мрежата на неделните училища зад граница, както и адекватни финансови условия за продължително командироване на преподаватели зад граница.

Отношение по законопроекта не взе нито лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, нито депутатът Кристина Петкова, които в последните седмици обявиха, че се извършват схеми с раздаване на българско гражданство. Атанасов съобщи за канал, ръководен от руския гражданин Глеб Мишин, чрез който се инфилтрират хора от разузнавателните служби на Русия в Европа. По думите му българско гражданство е било раздавано на база фалшиви документи и се осъществявало със знанието на Държавна агенция "Национална сигурност".

Петкова пък заяви, че вратичка в закона позволява проникване на руско влияние в България. Това се случвало, като чужденци получават българско гражданство заради заслуги.

Заради изнесената от Атанасов и Петкова информация парламентът създаде временна комисия, която ще проверява фактите и обстоятелствата около дейността на Глеб Мишин.