На заседание, насрочено за 9 март, "Да, България" ще решава към кое европейско политическо семейство иска да се присъедини и в каква посока възнамерява да се развива като партия. Очаква се формацията с лидер Христо Иванов, която е част от управленската конструкция на страната в момента, да потвърди и приоритетите, с които влезе във властта - реформа на правосъдната система и борба с корупцията.

Върховният партиен орган - Националната конференция, ще изслуша доклад на председателя за състоянието на "Да, България". Дневният ред не предвижда промени в ръководните органи. Краят на форума обаче ще даде начало на процеса по номиниране на кандидати за евродепутати за изборите през юни.

Гости се очаква да бъдат членове на ръководствата от партньорските формации в коалицията "Демократична България" - ДСБ и "Зелено движение". Поканен е и Кирил Петков, съпредседател на "Продължаваме промяната", с която коалицията си партнира в парламента и изпълнителната власт. В залата ще е и бившият съпредседател на "Зелено движение" и учредител на клуб "Ускорение" Владислав Панев.

При учредяването ѝ на 7 януари 2017 г. "Да, България" не посочи ясно мястото си в политическия спектър, а Христо Иванов изведе на преден план "борбата с корупцията и отвоюването на държавата от мафиотски плен". Анализатори тогава разтълкуваха позициите ѝ като центристки и либерални. В края на 2023 г. лидерът обяви, че смята за необходимо "одесняването" на формацията, а ръководството възложи обсъждането на този въпрос на Националната конференция.

Разговори на "Дневник" с представители на партията сочат, че е най-вероятно партията да кандидатства за присъединяване към Европейската народна партия (ЕНП), политическото семейство на ГЕРБ и ДСБ. Има обаче и партийци, които предпочитат Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), чийто член е ДПС.

Според устава на "Да, България" конференцията взима решения със съгласието на повече от половината от гласувалите. Вотът може да е явен или таен, като това зависи от приетите на заседанието правила.

По неофициална информация на "Дневник" след заседанието ще бъдат разпространени бланки за началото на вътрешната кампания по номиниране на кандидатите на "Да, България" за изборите за Европейския парламент. Те се очаква да са на 9 юни.

Националният съвет на "Да, България" е приел преди повече от седмица вътрешни правила за номинации. "Дневник" се запозна с регламента, според който за евродепутати може да бъдат предлагани и кандидати, които не са членове на формацията. Кои ще влязат в листата обаче ще решават само членовете.

За вътрешните избори има назначена комисия, а номинираните ще влязат в състезание помежду си за предпочитанията на членовете на "Да, България". Сред изискванията към кандидатите е да имат поне бакалавърска степен, да владеят поне един от 24-те работни езика на Европейския парламент. Кандидатурите могат да издигат местните организации, поне десет членове на партията и тясното ръководство (Изпълнителен съвет). Гласуването ще е с мобилно приложение или по пощата.

Имена на кандидати все още почти не се споменават. Неофициално сред потенциалните номинации е сочена Елисавета Белобрадова, депутат и съосновател на платформата "Майко мила". На този етап обаче всичко е спекулация, тъй като тепърва предстои да се изясни дали европейските избори няма да се проведат заедно с предсрочни парламентарни, ако ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" не успеят да се разберат за формулата на управление.

Дневният ред на конференцията предвижда точка "Приемане на Решение относно основните насоки за организационно развитие и укрепване на "Демократична България". Зад формулировката стои идеята за одесняване на цялата коалиция.

Според информация на "Дневник" от източници в "Да, България" става дума за начало на разработване на политическа платформа, която да даде по-ясен облик и позициониране на партията и коалицията в център-дясно.

Част от концепцията е да бъде определен т.нар. програмен борд, който да изготви платформата. Покани за участие в него се очаква да има както към партньорите от "Демократична България", така и към гражданския сектор.

Въпреки че вътрешната опозиция на Христо Иванов - учреденият през март 2022 г. клуб "Девети декември", има различни виждания за ръководенето на партията, като цяло от заседанието на върховния орган на "Да, България" не се очакват изненади.

В публикация във "Фейсбук" Калоян Янков, един от учредителите на "Девети декември", поставя под съмнение, че борбата с корупцията още е основен приоритет за "Да, България", заради действията на ръководството в управлението. Клубът настоява да бъде избран нов Национален съвет (разширеното ръководство) на "Да, България". Иска се и да бъде променен уставът на партията, така че председателите на местните организации да бъдат представени в съвета, както и партията (а не ръководството) да решава за кандидатите за всички изборни позиции.

Според сегашните правила Националният съвет има най-малко 50 членове, които са избрани от върховния партиен орган, но не е изрично посочено, че трябва да бъдат представители от цялата страна.

Пред "Дневник" Калоян Янков посочи, че ръководството е отхвърлило предложенията му за допълване на дневния ред на конференцията, а уставът на партията не позволява промени, без това да фигурира предварително в програмата. Янков, който е бивш депутат на "Демократична България" от Велико Търново, посочи, че искането му за промяна на структурата на Националния съвет цели да се избегне концентрацията ѝ в София. Той и изрично заяви, че инициативата му не е "лична атака срещу Христо Иванов" и "въпросът с лидерството е отделен".

Мандатът на председателя на "Да, България" изтича в края на януари 2025 г. Христо Иванов беше преизбран начело на партията от Националната конференция през 2022 г.