За всичко да решават заедно, за подкрепата от ДПС също: споразумението, което ГЕРБ (засега) отказа

За всичко да решават заедно, за подкрепата от ДПС също: споразумението, което ГЕРБ (засега) отказа

Мария Габриел от ГЕРБ и Николай Денков от "Продължаваме промяната - Демократична България"
Мария Габриел от ГЕРБ и Николай Денков от "Продължаваме промяната - Демократична България"
В последните часове преди президентът Румен Радев да връчи на посочената от ГЕРБ за следващ премиер Мария Габриел мандат за съставяне на правителство, което изглеждаше да е почти договорено с "Продължаваме промяната - Демократична България", партньорите във властта отново влязоха в режим на обвинения и ултиматуми.
ГЕРБ обяви предсрочните парламентарни избори като по-вероятен изход от ситуацията, тъй като "Продължаваме промяната - Демократична България" отказвала да я включи ефективно в управлението. Коалицията пък заяви, че партията на Борисов в последния момент е отказала да подпише споразумението, което я ангажира с реформи в съдебната система и механизъм за ключови назначения в държавата. Акценти от политическите спорове в неделя (17 март) вечерта четете тук
ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" се атакуваха през медиите, а след пресконференцията й коалицията публикува проекта на последно договореното с партията на Бойко Борисов. Документът е наречен "Споразумение за съвместно управление и механизъм за взимане на решения". За подписването на коалиционно споразумение председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, който сега отказва да участва в преговорите, настоява публично от поне лятото на миналата година.
Пресконференцията на ГЕРБ от късно вечерта в неделя не показа дали и какъв проблем партията има с документа, за който иначе твърди, че настоява да има с "Продължаваме промяната - Демократична България".
"Дневник" обобщава как споразумението би обвързало двете формации. В него освен организационните отношения на управляващите се определят и ангажиментите им за реформи в правосъдието. Пълния текст на проекта за споразумение вижте в края на статията
Какво включва ротацията
Ако не се отиде на предсрочни избори, премиер и министър на външните работи за следващите девет месеца ще бъде Мария Габриел, а Николай Денков - вицепремиер по европейските въпроси.
След това редуването между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" ще е за по-дълъг период - от по 15 месеца, като в текста на споразумението вече не пише изрично, че кандидатите за министър-председател и зам. министър-председател са Денков и Габриел.
ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" ръководят "накръст" правителството, парламента и правната комисия. Когато премиерът е от едната политическа сила, другата оглавява Народното събрание и комисията по правни въпроси в него.
Всичко заедно
В споразумението пише, че ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" всяка седмица имат лидерски срещи с участието на премиера, вицепремиера, лидерите във формациите. Ако лидерите отсъстват, могат да изпращат други представители.
На лидерската среща се обсъждат актуалните задачи и общи политически позиции.
Страните се ангажират да внасят съвместно законопроекти. Трябва да обсъждат предварително позиции по предложения на други политически сили. Ако няма постигнато съгласие по него, ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" нямат право да го подкрепят.
Законодателните инициативи на Министерския съвет също трябва предварително да се съгласуват между даден министър и ръководството на ресорната комисия в Народното събрание. Едва след това законопроекти на Министерския съвет могат да бъдат внесени.
Назначенията и отчет на министрите
Многократно в хода на атаките към "Продължаваме промяната - Демократична България" ГЕРБ обявяваше, че формацията на Кирил Петков и Асен Василев сменя хора в изпълнителната власт без одобрението на партията на Борисов. Споразумението изглежда да предлага решение на този въпрос, като изрично се посочва, че при кадрови решения в ръководствата на подчинените на изпълнителната власт институции "предварително и едновременно" трябва да са информирани премиерът и вицепремиерът.
Съвместното правителство между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" има един премиер, един вицепремиер и 19 министри. Със споразумението се въвежда идея за отчетност на министрите, като на всеки три месеца публикуват на сайтовете на ведомствата си кои задачи от управленската програма са изпълнили. Очаква се да има "ясни индикатори за изпълнение на ангажиментите по политики", но какви са те не става известно.
Ако не се справят със задачите си, премиерът и вицепремиерът могат да вземат решения за смяната на даден министър, включително предсрочно.
Тяхна задача е и да "гарантират представителство на двете страни във всяко министерство" (стр. 6, т. 9 от споразумението). Тоест това би трябвало да означава, че "Продължаваме промяната - Демократична България" поема ангажимент пред ГЕРБ да включи нейни хора във властта.
Назначенията на областните и зам. областните управители също трябва да бъдат одобрени от премиера и вицепремиера.
За регулаторите общо
В споразумението като общи изисквания за претендентите в регулаторите и контролните органи е посочено да са: професионалисти, независими, да споделят европейските ценности, да не са с "поляризиращ политически профил". ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" трябва да се обединят и около график за попълването на регулаторите и контролните органи.
Изборът на някои от тях се очаква да бъде отложен до приемането на законови промени - като такъв пример в споразумението е посочена единствена Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), тъй като "в председателя са концентрирани твърде много правомощия".
С промени в правилника на Народното събрание трябва да бъде записано, че кандидати за даден регулатор или контролен орган може да бъдат предлагани и от "браншови, професионални, академични, национално представените работодателски и синдикални организации, както и организации специализирани в съответната област".
Претендентите следва да бъдат изслушани в парламентарната комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, за да бъдат припознати от дадена политическа сила.
Отделно всеки кандидат, независимо дали е изначално посочен от политическите формации, или е припознат от тях, трябва да мине през проверка от парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията.
За регулаторите и мнозинствата
Списъкът с чакащи смени в регулаторите и контролните органи е дълъг и най-общо може да бъде разделен в две категории:
  • Такива, при които решенията се взимат с обикновено мнозинство в Народното събрание (поне 121 гласа "за", ако всички присъстващи са регистрирани и гласуват)
  • Такива, при които решенията се взимат с квалифицирано мнозинство в Народното събрание (поне 160 гласа за от всички 240 народни представители).
ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" заедно имат достатъчно гласове (общо 132), за да решават самостоятелно за органите в първата категория. Но тъй като ГЕРБ е показвала, че може да прави и други комбинации, за да прокара хората си, "Продължаваме промяната - Демократична България" отдавна настоява партията на Бойко Борисов да поеме ангажимент да се откаже от плаващите мнозинства.
В неподписаното споразумение има такъв ангажимент:
"Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна."
Регулаторите с квалифицирано мнозинство (поне 160 гласа) са тези в съдебната система (Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет, Инспекторат към Висшия съдебен съвет) и антикорупционната комисия. Тук е най-силно проличалата разлика между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България". Състои се в ролята на ДПС.
  • ГЕРБ искаше кадруването в съдебната система да (продължава да) е в пряка зависимост от ДПС, като включваше движението в сметките с изричен текст в първоначалното си предложение за споразумение с формулировката: "Търсене и получаване на подкрепа от останалите политически формации, с ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности." Само ДПС се самоопределя като евроатлантическа формация в настоящия парламент.
  • "Продължаваме промяната - Демократична България" искаше в гласуванията за органите в съдебната власт и антикорупционната комисия да няма запазени места за формации извън тези на управляващите и в меморандума си беше формулирала тази идея така: "Страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати."
В уж договореното споразумение, което ГЕРБ засега отказва да подпише под претекст за спорове във властта, формулировката за регулаторите, изглежда, е да е по-близо до концепцията на "Продължаваме промяната - Демократична България":
"Когато е необходимо мнозинство от две трети, страните ще решават съвместно относно възможна подкрепа на номинациите, представени от други парламентарни групи, и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите на това споразумение.

Всички решения и действия във връзка с осигуряване на допълнителна подкрепа до 160 гласа, където това се изисква от Конституцията, се извършват съвместно от двете страни и взетите решения се документират с писмен протокол, подписан от лидерите на двете коалиции."
Конкретно при избора на органите в съдебната власт в споразумението се иска ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" да поемат ангажимент за деполитизация на кандидатите, както и те да са с доказана независимост и готовност да работят за по-високи стандарти в правосъдието.
Нов закон за съдебната власт
В проекта на споразумение изрично е посочено, че ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" се ангажират с гласуването на нов Закон за съдебната власт, който да продължи започнатото с промените в Конституцията в края на миналата година. Продължаването на съдебната реформа е наречено фундаментален приоритет.
Министерството на правосъдието вече обяви за обществено обсъждане проект. Министърът на правосъдието Атанас Славов е представител на "Да, България". Председателят на партията е Христо Иванов, който през 2015 г. подаде оставка като министър на правосъдието в кабинет на Бойко Борисов заради подмяна на концепцията му за съдебна реформа.
"Дневник" публикува посочените в споразумението цели на новия Закон за съдебната власт без редакторска намеса:
  • Ще предвиди подробни гаранции за спазване изискванията за деполитизация на кандидатите в чл. 130а, ал. 3 КРБ и утвърждаване на обществения характер на парламентарната квота и избор във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет на лица, които са политически независими и партийно неутрални (прилагане на изисквания, аналогични на приетите в ЗПК) включително като се предвиди възможност за предложения за членове на ВСС и ВПС от страна на Висшия адвокатски съвет, юридически факултети, както и специализирани обществени организации;
  • Ще уреди прозрачен процес за номинации и изслушвания на кандидатите за професионалната квота във ВСС и ВПС и ще гарантира честен и подлежащ на независимо наблюдение и проверка процес на пряк избор на принципа един магистрат - един глас;
  • Ще предвиди изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които запазват своя статут на съдии, прокурори и следователи, да продължат да упражняват своите професионални функции;
  • Ще запази и развие принципа на съдийско самоуправление и ще въведе съответни форми на професионално овластяване за прокурорите и следователите;
  • Ще предвиди редовно и обективно провеждане на атестациите, които да гарантират кариерно развитие на основата на прозрачни критерии и честен процес, както и гаранции за редовно провеждане на конкурсите няколко пъти в годината и ограничаване на командироването на съдии, прокурори и следователи до минимално разумен срок;
  • След обсъждане с професионалната общност, ще бъдат предвидени гаранции, обжалването на кадровите решения да не води до концентрация на контрол от страна на един орган на съдебната власт, включително ще бъде обсъдена възможността жалбите срещу изборите за членове на ВСС и ВПС от професионалните квоти да бъдат разглеждани от смесени състави на ВАС и на ВКС;
  • По отношение на ИВСС ще се предвиди половината кандидати за членове да се номинират и от общото събрание на ВКС и ВАС, и от прокуратурата и следствието, а Главният инспектор да е действащ съдия от определено ниво към момента на избора;
  • Ще бъде уредена ефективна система от мерки за превенция на корупцията и ефективни санкции срещу поведение, което уронва престижа и независимостта на съдебната власт и стандартите за професионално поведение на съдиите, прокурорите и следователите;
  • Ще предвиди нов модел на вътрешна организация на прокуратурата, който:
    • съответства на европейските стандарти и добрите международни модели;
    • гарантира съответната професионална автономия на прокурорите и ограничава до минимум възможностите за нерегламентирана намеса, включително от страна на висшестоящи прокурори и административни ръководители;
    • изгражда вертикална структура, която гарантира ефективността и отчетността, еднаквото прилагане на законите и държавната наказателна политика във всички структури на прокуратурата и прозрачното и ефективно прилагане на методическите правила за дейността в досъдебното производство на прокурори, следователи и други разследващи органи;
    • гарантира възможностите за съдебен контрол върху актовете на прокурора,
    • премахва възможностите за злоупотреби с предварителните проверки,
    • урежда статута на главния прокурор и върховната прокуратура в съответствие с измененията в КРБ;
  • Ще уреди въвеждането на електронно правосъдие и гаранции за случайното разпределение на делата;
  • Ще надгради капацитета на Националния институт по правосъдието, включително като развие изследователските му функции;
  • Ще завърши прилагането на Стратегията за продължаване на съдебната реформа от 2014 г.
  • Службите за сигурност
    Промените в службите за сигурност са също тема, по която ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" месеци наред не намират съгласие.
    В споразумението е посочено, че до края на юли ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" ще променят законите, които касаят назначенията в службите. Изглежда, че коалицията прави известна отстъпка, тъй като сега не е лансирана конкретна формула, а досега (включително в меморандума си) е настоявала окончателното решение да е на Народното събрание.
    В текста на споразумението са намерили място тезите на ГЕРБ, че форматът за обсъждане на службите за сигурност е Съветът по сигурността към Министерския съвет, който да координира процеса.
    Сред посочените цели на евентуалната реформа е посочено да се преразгледа системата за получаване на допуск до класифицирана информация, в опит да се ограничат "порочни и корупционни практики за натиск".