За съжаление, в този момент стремежът към запазване на власт и стремежът за контрол върху съдебната власт се оказа по-силен за ГЕРБ и ДПС, отколкото националните приоритети.

Имаше очакване в обществото, че ще се случи ротация, както беше договорено преди девет месеца. Аз самият го споделях в голяма степен, защото смятах, че ГЕРБ и ДПС не са готови все още да управляват сами и да изключат "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) от формулата на властта. Но това не се оправда. Видяхте, че когато се опре до провеждане на сериозна реформа в съдебната система, ГЕРБ и ДПС дават на заден ход и блокират процеса оттук нататък. За мен точката на преговорите беше поставена по-рано - когато Мария Габриел представи пред президента несъгласувани министри. Беше съвършено ясно, че това е краят на проговорите.

Това, което ни очаква, е служебно правителство на ГЕРБ, защото всички, които могат да бъдат номинирани от президента, са свързани с партията на Борисов.

Двете страни в този преговорен процес са имали съвсем различни цели. Ако ПП-ДБ са си поставяли за цел да постигнат някакво споразумение, което да постави рамката на политическото взаимодействие с ГЕРБ в рамките на вземане на политически решения, то се видя, че от страна на ГЕРБ политиката е съвършено различна.

След всичко, което видяхме през последните седмици, по-мъдрата позиция е да нямаме някакви твърди очаквания и предположения за това как ще се развият нещата днес. Всичко върви по доста неочакван сценарий. Всяко забавяне в парламентарната рулетка, даването на мандатите и връщането им, ще затрудни организирането на избори 2 в 1.

Липсва коалиционна култура, като това донякъде е валидно и за двете страни. Има и доста сериозна непоследователност.

Това, което виждаме в последните няколко години, трябва да даде ясен знак на партиите, че е нужно да се работи по създаването на друг тип коалиционна култура, в която трябва да си готов да споделяш властта с другата политическа партия, защото няма друг инструмент за създаване на парламентарно мнозинство.

Все по-трудно се получава мнозинство от две партии. Няма да е изненада, ако след изборите са нужни повече от две партии за стабилно мнозинство в парламента. В този смисъл всяка от партиите трябва да е готова да споделя властта с останалите, както и да проведе такава предизборна кампания, която да не оставя объркани и огорчени избирателите.

Девети април е крайната дата за приключване на даването и връщането на мандатите от президента, за да може изборите да бъдат 2 в 1. Основната отговорност тук е в ПП-ДБ - те трябва да преценят колко дълго ще задържат втория мандат.

От техническа гледна точка има доста предизвикателства, които трябва да се обмислят, ако парламентарните избори се проведат заедно с европейските. Основният проблем остава, че коалицията не можа да се разбере за промяна на Изборния кодекс и определянето на един метод за гласуване. Това е нещото, което ще затрудни и комисиите, и гражданите.

Ако изборите са 2 в 1, за първи път ще имаме два избора, които са пропорционални с преференциално гласуване. Това ще създаде сложна процедура за гласуване.

Решението да се отиде на избори е на ГЕРБ, това е безспорно. Отиваме на избори, защото ГЕРБ смята, че ще има по-добри резултати и ще бъде в по-добра преговорна позиция, много често такива прогнози са се оказвали грешни.

Две версии имам - едната е, че още от начало ГЕРБ са се целили в избори, но са изчаквали удобната дата, за да са 2 в 1 или евентуално парламентарните да са след европейските, а другата е, че ГЕРБ са се колебаели прекалено дълго дали да управляват още с ПП-ДБ, или да отиват на избори.

По-добрият вариант ще е предсрочните парламентарни избори да са 2 в 1 с европейските на 9 юни.

ДПС и ГЕРБ действат плътно заедно. Делян Пеевски говореше през устата на Бойко Борисов и екипа на ГЕРБ, дори когато сам не се изказваше. Тази симбиоза е много силна. ... ГЕРБ защитаваше добре интересите и на ДПС във всичко, което се случваше. Не се сещам в последните 9 месеца да е имало тема, по която позициите на тези две партии са се разминавали.

Не изключвам възможността от влизане в спирала от предсрочни избори. Целият театър, който се разигра, няма да бъде от полза на евроатлантическите партии. Ще има известна ерозия. Това ще даде възможност на партиите като "Възраждане" силно да мобилизират електоратите си.

Не очаквам обаче чак толкова голямо разместване, че да не може да се създаде ново проевропейски и проатлантическо правителство. ... Струва ми се, че след това, което се случи, ПП-ДБ трудно ще влязат отново във взаимодействие с ГЕРБ.

Трябва да има стратегия, ясни стъпки и да се обяснява на всяка стъпка какво се прави и каква е целта на преговорите. Съобщаването на парче не е решение.

Това е личен провал на Мария Габриел, ако някои от хората не са запознати, тя повече от 10 години е в европейските институции и трябва да е научила, че в ЕС е важен начинът, по който се преговаря. Правят се компромисите, за да се постигнат едни цели.

При преговорите за Лисабонския договор имаше опасност да не се подпише заради референдума в Ирландия и знам какво костваше на нашата комисия да доведе преговорите до успешен край. В комисията ни се обсъждаше ходът на преговорите, а не кой какво е казал и кого е обидил. Беше направена стратегия, ето такъв план не видяхме в тези преговори. Трябваше да има ясни стъпки и да се обяснява на хората какво се прави и каква е крайната цел. Така работи ЕК, в която участва Габриел, така работят институциите в ЕС.

Ако това не е научено и не се прилага при преговори в една европейска държава, каквато е България, това е моят извод - защо се е провалил. Липсваше стандартът.

Този път е жалко, че пропаднаха тези усилия, уговорки и 9-месечен период, пропаднаха и усилията на нас, гражданите, знаете колко протести имаше, аз съм активен участник във Варна и София, гонене от градинката на Народния театър. Дойдоха едни хора, обещаваха, арестуваха декларираха какво няма да правят. Дойдоха и сложиха едни хора на първите редове в НС. Преглътнахме и това в името нещо да се случи. И не разбирам защо не доведоха докрай тези преговори. От самото начало беше ясно - ротация и се сменят министър-председателят и министрите на МОН и МВнР, и нищо друго не налагаше тези мъчителни и безплодни преговори.

Конституционните промени са палиативни за най-наболялата част - прокуратурата. Как се прави реформа с едва двама прокурори, избрани от гилдията, и шестима от НС. Смятате ли, че няма да има политическо влияние, влияние при избора на нов главен прокурор? Сарафов е копи-пейст на Гешев. И сега се продължава същата линия на поведение. Прегледах Етичния кодекс за магистратите и виждам, че почти няма текст, който да не е нарушен при избора на Сарафов и неговото поведение.

Едно е да се правят декларации, друго е да се работи за промяна в съдебната система. Смятам, че донякъде Кирил Петков има право да каже, то всеки има право да каже това, че част от спиране на преговорите е, защото някой иска да отлага за пореден път съдебната реформа, колкото и палиативна да е тя.

Ако заради ротацията някой от ГЕРБ и ПП-ДБ е влязъл в преговорите за кабинет с идеята да се стигне до предсрочни избори, то за него явно преговорите са успешни. Следващите седмици остава да видим дали изборите ще са 2 в 1, с европейските.

Отсега е ясно, че с втория мандат, който ще бъде даден от президента на ПП-ДБ, няма да се състави правителство заради липса на подкрепа. Третият мандат може би ще бъде даден от Румен Радев на БСП.

Не беше редно да има такова фиксиране върху имена и позиции при преговорите. По-важното беше дали се върви към експертен състав или към равно партийно участие и поемане на отговорност от страна на ГЕРБ и на ПП-ДБ. След всичко случило се едва ли ще се стигне до обрат в преговорите.

Остава да видим при връчване на мандата на ПП-ДБ дали те веднага ще върнат мандата, след като е ясно, че нямат подкрепа, или все пак ще опитат да влязат в преговори.

Репутационните щети са големи и за двете страни на "сглобката". Все пак те са по-малки за ГЕРБ, но само защото техният електорат е по-твърд.

Дори и да се стигне до същия политически състав в парламента, в партията на Бойко Борисов се надяват след изборите да взаимодействат с по-слаби партньори, които няма да могат да им налагат условия за управлението.

Всеки ход, който може да доведе до създаване на правителство, заслужава адмирации, особено в това безвремие, в което навлязохме през последните седмици, това политическо напрежение, тази политическа истерия. Ситуацията не е здравословна за обществото и държавата.

Трудно е да се прогнозира как ще се развият нещата при евентуални предсрочни парламентарни избори. Електоралните нагласи, които регистрираме през последните месеци, не показват значими размествания в политическата картина. Вероятно няма да има драстични изменения в разпределението на местата в следващ парламент. Партия "Възраждане" отбелязва спад и е в криза.