Провалът на първия опит за съставяне на правителство и обтегнатите отношения между досегашните партньори в управлението очертават все по-ясно на хоризонта поредното служебно правителство, последвано от нови парламентарни избори - шести за последните три години.

Ситуацията около сформирането на кабинет, който да управлява до избирането на редовния, изглежда значително усложнена по две причини. Първата са новите правила, приети с конституционните промени в края на миналата година. Втората - все още неуредените детайли около тях, които трябва да залегнат в законови промени. Срокът за приемането им е краят на юни, но по информация на "Дневник" от източници в управляващото мнозинство, работата по текстовете още не е започнала и шансовете това да стане по спешност в близките дни са практически нулеви.

Резултатът е, че голяма част от предстоящите действия на парламента, президента и бъдещия Министерски съвет подлежат на разнопосочни, дори противоположни тълкувания и все повече изглежда, че избягването на политическа криза ще зависи от здравия разум и добронамерения подход на политиците, заемащи първите държавни постове. "Дневник" обобщава отговорите на юристи на десетте най-важните въпроси около сформирането на служебен кабинет.

За първи път при назначаване на служебно правителство президентът няма да може да определя сам името на премиера. Досега Румен Радев залагаше най-често на свои секретари, като Стефан Янев и Гълъб Донев. Според последните промени в Конституцията служебният министър-председател трябва да бъде посочен от президента, след консултации с парламентарните групи, измежду заемащите десет висши държавни длъжности:

От актуалния списък с номинации отпада омбудсмана Диана Ковачева, която беше избрана за следващия български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и се готви да стъпи в длъжност през април.

Сред потенциалните кандидати има две ярки политически фигури - настоящият председател на парламента Росен Желязков от ГЕРБ и шефът на Сметната палата Димитър Главчев - дългогодишен депутат от същата партия, който през 2017 г. също оглавяваше Народното събрание.

Свързана с ГЕРБ биография има и зам.-председателят на палатата Тошко Тодоров - той беше в икономическия екип през 2009 г., когато Борисов спечели властта за първи път, а в последствие беше назначаван на различни държавни постове. Другият заместник - Горица Грънчарова-Кожарева, беше избрана на този пост по времето на втория кабинет "Борисов", а през януари 2023 г. беше определена от парламента за и.д. председател, след като ГЕРБ, БСП, ДПС и "Български възход" скорострелно смениха тогавашния ръководител на палатата Цветан Цветков.

Гуверньорът на БНБ Димитър Радев е номинация на ГЕРБ и за двата си мандата, а единият от заместниците му - Радослав Миленков, беше определян като приближен до партията при избирането му през 2019 г. Другите двама подуправители доскоро заемаха партийни постове - Андрей Гюров в "Продължаваме промяната", а Петър Чобанов - в ДПС.

Политици и експерти сочат като малко вероятно назначаването на който и да е от БНБ за премиер, тъй като са ангажирани с подготовката на България за приемане в еврозоната и отсъствието им може да доведе до забавяне на процеса. Според наблюдатели подобно решение може да има и лош имиджов ефект върху президента, защото ще позволи упреци, че се опитва да отложи въвеждането на еврото.

Зам.-омбудсманът Елена Чернева-Маркова не изглежда публично обвързана с партии. Тя беше избрана през 2020 г. единодушно от парламента по предложение на неправителствени организации, като аргументът в нейна полза беше дългогодишният ѝ юридически стаж. Часове след публикуването на текста - на 27 март сутринта, стана известно, че Елена Чернева-Маркова е подала оставка - бел.авт.

По време на дебатите за промени в Конституцията в края на миналата година неколкократно беше повдигнат въпросът дали изброените потенциални кандидати имат право да заемат премиерския пост и дали няма да изпаднат в хипотеза за несъвместимост. Причината - в специализираните закони за БНБ, Сметната палата и за омбудсмана изрично е записано, че титулярите и заместниците им не могат да заемат друга платена държавна длъжност, като по правило изключение е само преподавателската дейност. Липсва и уредба какво се случва, ако някой бъде определен за служебен министър-председател - дали излиза в дългосрочен отпуск, дали прекъсва изпълнението на задълженията, кой ги поема и т.н.

Тогава от управляващото мнозинство отвърнаха, че въпросът ще бъде уреден с промени в законите, които ще синхронизират нормативната уредба, но до момента това не е направено.

Пред "Дневник" Киселова обаче уточнява, че ако поеме функцията, той трябва да напусне досегашния си пост (подробности по този въпрос по-надолу в статията - бел.ред.).

Други юристи обясняват неофициално, че няма проблем с несъвместимостта, като се позовават на върховенството на Конституцията и принципа "Lex posterior derogat priori", т.е. че последващ закон отменя предходния.

Прецеденти в нарушаването на подобни ограничения има, припомня седмичникът "Капитал". Изданието сочи за пример случая от 2013 г., когато подуправителят на БНБ Калин Христов стана министър в служебния кабинет на Марин Райков, излизайки в неплатен отпуск.

По думите на Киселова "най-щадящо за всички страни в тази каша е кандидатите да прекъсват изпълнението на задълженията си за времето, в което трябва да заемат длъжността на премиер".

Формално може и не е известно как ще действат политиците в подобна крайна ситуация. В променените конституционни текстове такава хипотеза не е предвидена. Поне засега няма и законови текстове, които да позволяват или забраняват на потенциалните кандидати да откажат поста, въпреки заявките от края на миналата година, че това ще "влезе в длъжностната характеристика" при избирането им.

Според юристи, макар да няма определен ред при такава ситуация, възможен изход е да се направи нов кръг консултации между президента и парламентарните партии. В тълкуванието на Наталия Киселова консултациите по принцип трябва да са не преди, а след назначаването на служебния премиер и връщането му с предложение за правителство.

Все пак повечето коментатори залагат на позицията, че надали ще се стигне до крайности. "Това са отговорни хора и все някой ще каже: "Няма как да създам конституционна криза", коментира пред "Нова телевизия" проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право в Софийския университет.

Въпросът е ключов, тъй като времето на действие на служебното правителство би следвало да е няколко месеца (дори при забавяне заради невъзможност да се избере редовен Министерски съвет), докато мандатите на посочените кандидати са между четири и шест години.

Според Пламен Киров когато някой заеме поста служебен премиер, той няма нужда да прекратява мандата си, доколкото заема позицията не в лично качество, а тъкмо по силата на досегашния си пост. Мнението му принципно се споделя и от Наталия Киселова , но тя извежда едно ясно изключение:

Според Киселова поради разделението на властите при назначаването му за служебен премиер председателят на Народното събрание по силата на Конституцията прекъсва правомощията си като депутат: "След това Народното събрание има две задължения - да избере нов председател и да уведоми Централната избирателна комисия да обяви за избран следващия в листата".

Конституционните промени отнеха почти изцяло правомощията на президента по назначаване на служебни правителства - ако преди той ги определяше и назначаваше по своя преценка, сега от държавния глава се очаква единствено да удостовери новия Министерския съвет с подпис под указ. Това, на политическо ниво, ще изисква предварително неофициално съгласуване между служебния премиер и държавния глава, за да бъдат избегнати проблемни номинации, казват наблюдатели.

Юристи тълкуват това като "класическа форма на споделена компетентност". Според наблюдатели в този контекст може да се окаже по-лесна формула, ако Радев избере политически по-неутрален премиер, с когото по идея разбирателството за постове да е по-лесно.

Президентът има право да не подпише указ за назначаване на служебно правителство, защото възразява срещу един или повече от кандидатите за министри, но няма категоричен отговор какво би станало тогава.

Пламен Киров прави аналогия с процедурата по определяне на посланиците на България в други държави. При нея правителството предлага, а ако президентът не одобри кандидата, го връща и изпълнителната власт посочва нов.

Според Наталия Киселова вариантите пред президента са два:

Тя обаче прогнозира, че макар да оспорва процедурата като неправилна, президентът ще обсъди предварително с политическите сили намеренията и кандидатът за премиер ще действа разумно.

Орлин Колев, главен асистент по конституционно право в Софийския университет, дава друг ъгъл на тази тема - според него ако не се съгласи с предложението на бъдещия министър-председател, държавният глава ще се окаже в хипотезата на нарушаване на Конституцията. В определена ситуация това може да се окаже повод да се иска отстраняване на президента, коментира Колев пред тв канала "Нова нюз".

Според проф. Пламен Киров ограничение няма и служебните министри могат да участват в изборна кампания като кандидати за народни представители. "Досега това също беше възможно, но обикновено президентите подбираха за министри хора, които не предстои за участват в избори", коментира Пламен Киров.

На обратното мнение е Наталия Киселова, която се позовава на текста от Изборния кодекс, че ако министър бъде кандидат, той трябва да излезе в отпуск. "Ако излизат в отпуск какъв е смисълът да са министри, нали идеята е да са пълноценни", пита риторично тя.

Новият конституционен текст гласи, че ако не се постигне съгласие за правителство, президентът назначава служебно и насрочва нови избори. Това предизвика коментари, че блокиране на процедурата за кабинет може да попречи на свикването на предсрочен вот, тъй като двете действия са свързани.

Пред "Дневник" юристи напомниха, че при сходен конституционен текст досега държавният глава винаги е издавал два отделни указа, но напомниха, че вторият - за изборите винаги следва от първия - за правителство. Наталия Киселова също подчерта, че има последователност в указите и не може без указ за служебно правителство да има указ за насрочване на избори.

Един от висящите въпроси е какво ще стане, ако докато трае процедурата по създаване на служебно правителство, Конституционният съд излезе с решение и обяви текстове от промените в основния закон за противоконституционни. Съдиите бяха сезирани от президента Румен Радев, който оспорва тъкмо тези текстове, и от депутати от "Възраждане" и "Има такъв народ", а в началото на март съдът прие, че ще гледа по същество жалбите.

Казват, че не очакват произнасяне както защото срокът изглежда кратък, така и защото би могло да създаде огромно напрежение.

За първи път Народното събрание ще продължи да работи до полагането на клетва от новия парламент.

Депутатите могат да заседават, да приемат закони и да упражняват парламентарен контрол върху министрите (без да гласуват недоверие) и в същото време да се регистрират за кандидати в насрочените избори.

Очаква се в последния месец преди изборите да излязат във ваканция за времето на предизборната кампания. Решението обаче зависи изцяло от тях.

Според Конституцията "основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори". Това обаче не означава, че не може да взима и други решения, включително от стратегическо значение за страната. Най-пресният пример бяха поредицата от дългосрочни договорености в енергийния сектор, взети от кабинета на Гълъб Донев.

Това беше и една от причините в промените в основния закон да бъде записано, че "ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон". Такъв закон обаче още не е приет, така че всичко си остава като досега.