Димитър Главчев ще прекъсне пълномощията си като председател на Сметната палата, докато е премиер

На живо
Заседанието на Народното събрание

Димитър Главчев ще прекъсне пълномощията си като председател на Сметната палата, докато е премиер

Димитър Главчев излиза от президентството с мандата за съставяне на служебен кабинет
Димитър Главчев излиза от президентството с мандата за съставяне на служебен кабинет
Димитър Главчев няма да ползва неплатен отпуск, а временно ще бъдат прекратени пълномощията му като председател на Сметната палата, докато заема поста на служебен премиер.
Това решиха депутатите с приетите на второ четене поправки в закона за Българската народна банка (БНБ), които бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Продължаваме промяната - Демократична България". Минути след приемането му обаче юристи обърнаха внимание, че текстът не е прецизен. Поправките, чрез които се променят и няколко други закона, целят да решат проблема с несъвместимостта на служебните премиери, който възникна с промяната на Конституцията от декември 2023 година.
В основния закон бе заложено, че президентът има право да избере служебен премиер от списък с десет души - председателят на парламента, управителят или подуправител на БНБ, председателят или зам.-председател на Сметната палата и омбудсманът или неговият заместник. Проблем обаче възникна от това, че в специализираните закони за БНБ, Сметната палата и за омбудсмана изрично е записано, че титулярите и заместниците им не могат да заемат друга платена държавна длъжност, като изключение е само преподавателската дейност.
Вместо неплатен отпуск - прекъсване на пълномощията
В петък ГЕРБ-СДС и ДПС внесоха законопроекта, като той бе гласуван скоростно - още в рамките на петъчното пленарно заседание. Бе направен и опит текстовете да се гласуват веднага и на второ четене, но все пак бе даден срок за предложения от три дни, който изтече вчера. Днес още в 9 часа се събра правната комисия, която само за 16 минути прие текстовете с 13 гласа "за", 3 "против" - представителите на "Възраждане" и 3 "въздържал се" - Гроздан Караджов от "Има такъв народ", Смиляна Нитова-Кръстева от БСП и Бойко Рашков от "Продължаваме промяната - Демократична България".
Първоначалната идея на вносителите на законопроекта Теменужка Петкова и Анна Александрова от ГЕРБ-СДС и Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС бе служебният премиер да излиза в неплатен отпуск за периода, в който заема този пост.
Между двете четения постъпи само едно редакционно предложение - на председателя на парламентарната правна комисия Анна Александрова. Депутатът от ГЕРБ предложи назначеният за служебен премиер да прекъсва пълномощията си за периода, в който е назначен, като след освобождаването му продължава мандата, за който е избран. Предложението ѝ е идентично за управителя и подуправителите на БНБ, като то се повтаря и в преходните и заключителните разпоредби за ръководствата на Сметната палата, така и институцията на омбудсмана.
В рамките на дебата в пленарната зала Петър Петров от "Възраждане" заяви, че не може временно да се прекъсват пълномощия на хора на изборни длъжности. Той е на мнение, че правомощията на съответния кандидат следва да се прекратяват, след това да се назначи за служебен премиер, а възможност да се върне на поста има, но ако бъде повторно избран.
Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов направи серия от редакционни предложения, според които правомощията на избрания за служебен премиер се прекратяват, но мандатът му продължава да тече. Идеята му бе отхвърлена като противоречива.
Конфликта на интереси го узаконявате в закон.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че днешните поправки показват нагледно какво означава конфликт на интереси, какъвто според нея е налице, тъй като председателят на Сметната палата Димитър Главчев ще стане служебен премиер, след което ще се върне на стария си пост, а това ще му позволи да разследва сам себе си.
В дебата участие не взеха нито представители на ГЕРБ-СДС, нито на ДПС, нито на "Продължаваме промяната - Демократична България".
Законът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Съществува хипотеза, при която Димитър Главчев отново може да се окаже в ситуация на несъвместимост - следващият редовен брой на "Държавен вестник" е в петък, а указ за назначаването му като служебен премиер може да има още в събота. Миналата седмица и президентът Румен Радев и Димитър Главчев дадоха заявка, че точно след седем дни ще бъде представен служебният проектокабинет, след което ще се проведат и консултации с парламентарните групи. Подобен срок в Конституцията не е заложен. И все пак подобна хипотеза е по-скоро нереалистична, тъй като от председателя на парламента Росен Желязков зависи дали ще има извънреден брой на "Държавен вестник".
Конституционалистът доц. Наталия Киселова коментира пред "Дневник", че новите текстове са по-изчистени от предходните. Тя обясни, че първоначалната идея за неплатен отпуск е проблематична, тъй като според Кодекса на труда се полага такъв в рамките на до един месец, като един служебен кабинет може да остане и много повече от това. Киселова заяви още, че прекъсването на мандата е правилен подход, тъй като е ясно, че съответният служебен премиер не съвместява две длъжности.
БНБ предупреждава, че промените могат да доведат до производство пред Съда на Европейския съюз
Вчера управителят на БНБ Димитър Радев изпрати становище до правната комисия, в което се посочва, че промените, въвеждащи възможност управителят или подуправител на БНБ да става служебен премиер, следва да се направят и в приетия на 1 февруари 2024 година закон за БНБ, влизащ в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемане на еврото.
"Статутът на управител на централната банка, а по аналогия и на подуправителите, като членове на Управителния съвет на БНБ, освен от националното законодателство, се регламентира и от първичното европейско право, какъвто е Договорът за функционирането на Европейския съюз и Протокол №4 към него - Устав на Европейската система на централни банки и на Европейската централна банка... Независимо от съответната законова уредба, назначаването на управителя или подуправителя на БНБ като служебен министър-председател на основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, би могло да доведе до противоречия с приложими европейски норми и вътрешни актове на европейските институции, включително етични правила, което да доведе до репутационни и практически проблеми," пише той.
В становището се казва още, че непровеждането на консултация с Европейската централна банка за проекти на законодателни разпоредби в рамките на областите на нейната компетентност може да доведе до производство пред Съда на Европейския съюз.
На въпрос на "Дневник" от БНБ уточняват, че Европейската централна банка (ЕЦБ) се ръководи от етични принципи и правила, заложени в Етичната й рамка, приложима за всички нейни служители, а така също и тези в Кодекса за поведение на високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ. Този кодекс се прилага спрямо членовете на Управителния съвет и членовете на Надзорния съвет на ЕЦБ, както и по отношение на тези, които ги заместват. Членовете на Генералния съвет, чиито член е Димитър Радев, също подписват декларация за етично поведение, съгласно изискванията на Кодекса.
От БНБ цитират член от Кодекса, според който членовете и заместниците трябва да се въздържат от дейности в служебно качество, които могат да попречат на тяхната независимост, като следва да се откажат от такива дейности, извършвани от тях в служебно качество.
"Същевременно, основен принцип, залегнал в основите на европейското право, а така също и утвърден в чл. 6 от Кодекса за поведение на високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ, е принципът на независимост", допълват от БНБ.