Европейската комисия има критики към предложението на ГЕРБ и ДПС за правилата, по които да бъдат избрани членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Това се разбра от брифинг на "Продължаваме промяната - Демократична България" в сряда (10 април).

В парламента от седмица са внесени и двете предложения - поотделно от доскорошните партньори - и предстои да се разберат кое ще бъде разгледано и кога.

Гласуването на правилата е едно от условията за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), за третото ще е необходимо КПК да има избрани членове и да функционира. С акцията в агенция "Митници" преди седмица се оказа, че макар и без официално ръководство тя вече работи и са минали и първите конкурси за инспектори (повече по темата - тук).

На 6 март "Продължаваме промяната - Демократична България" внесе в парламента процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия. Миналата седмица (3 април) това направиха и ГЕРБ и ДПС. Тогава депутатът от ГЕРБ Рая Назарян, работила по текстовете им, обясни пред "Дневник", че ги е внесла в момента, в който са одобрени от еврокомисията. Тя дори не изключи възможността не само процедурните правила, но и самият избор на членове на антикорупционната комисия да бъде още в този парламент, за да бъде гарантирано второто плащане по плана. Тази седмица обаче нагласите в парламента са различни и народни представители очакват да бъдат приети само правилата.

Бившият председател на правната комисия Стою Стоев от "Продължаваме промяната - Демократична България" каза пред журналисти в сряда (10 април), че след получаването на оценката на еврокомисията нищо не пречи правилата да бъдат разгледани и приети в следващите дни. Въпросът е обаче кои правила ще бъдат приети - внесените от неговата политическа формация или тези на ГЕРБ.

В документа е изрично посочено, че становището е част от неформалния разговор между българското правителство и Европейската комисия, както и че препоръките не предопределят окончателната оценка на еврокомисията за изпълнението на целите и етапите от ПВУ.

За предложенията на ГЕРБ и ДПС е посечено като проблем, че е отпаднало класирането на кандидатите, което следва да се прави от номинационната комисия.

За предложения и на двете формации обаче има коментари, свързани с публичността на класирането. От ЕК настояват то да е публично и да е включено в окончателния доклад на номинационната комисия, както и въз основа на класирането да се гласуват кандидатите в пленарна зала. Последното условия отсъства от предложението на ГЕРБ и ДПС.

Ако аргументът е само, че трябва да се бърза с приемането на процедурните правила за избор на членове та КПК заради парите по ПВУ, то не не са единственото условие. Заедно с тях трябва да бъдат гласувани още три законопроекта - поправки в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, Законът за енергийната бедност, както и пътната карта за климатична неутралност. Текстовете обаче са спорни и очакванията в парламента са, че политическите сили няма да успеят бързо постигнат консенсус за финалното им приемане.

Законът за защита на лицата, подаващи сигнали е гласуван в парламента три пъти за по-малко от година и половина. Първият път в края на 2022 г., когато бе отхвърлен. След това бе гласуван в началото и в средата на 2023 г., но със спорния текст, според който могат да се разглеждат сигнали, постъпили не по-рано от две години преди приемането на закона - тоест от 2021 г., когато на власт вече бяха служебните правителства на президента Румен Радев. Тази редакция обаче се оказа неприемлива за Европейската комисия, а целта в ПВУ за защита на подателите на сигналите се счита за неизпълнена.

По-рано в сряда (10 април) депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" внесоха поредните поправки в закона за сигналоподателите с амбицията от четвъртия път европейската директива да бъде изцяло транспонирана. В текстовете се предлага отпадането на ограничението да се разглеждат само сигнали, подадени до 2 години преди приемането на закона.

Освен това юридическите лица също ще могат да подават сигнали, но с изключение на разговорите и кореспонденцията на адвокатите и техните клиенти. С поправките се разширява и кръгът на лицата, имащи право на защита, като в него попадат и тези, чието трудово правоотношение е приключило и кандидатите за работа. Друга промяна е свързана с въвеждането на възможност за запис на сигналите, подадени устно.

С издаването на указа на президента Румен Радев за определяне на датата на поредните предсрочни парламентарни избори на 9 юни започнаха да текат и последните дни на 49-ото Народно събрание. Депутатите вероятно отново ще са във ваканция заради предизборната кампания (около месец, но вероятно от 1 май, когато започват и дълги празници). Така на този парламент му остават още само осем редовни заседания.

На въпрос на "Дневник" в сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не даде конкретен срок кога ще се пристъпи към гласуването на процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия. Във вторник председателят на ДПС Делян Пеевски даде лаконичен отговор на същия въпрос на "Дневник" и заяви, че има срокове и парламентът ще се движи по тях.

Бившият правосъден министър Атанас Славов заяви в сряда, че има две причини за падането на кабинета - нежеланието на ГЕРБ за попълване на антикорупционната комисия и за приемането на закона за защита на сигналоподателите.

За приемането на правилата все пак време има - те са внесени във формата на проекторешение, за което е нужно едно гласуване в антикорупционната парламентарна комисия и едно в зала, то приемането на законопроектите изглежда труднопостижимо. В сряда правна комисия не се събра на редовното си заседание, а за следващото дневен ред не е обсъждан.