В рамките на две седмици омбудсманът Диана Ковачева и заместникът ѝ Елена Чернева-Маркова подадоха оставки и оставиха институцията без ръководството. Това обстоятелство обаче няма да попречи на работата на ведомството и макар и с ограничени правомощия институцията "Омбудсман" ще продължи да изпълнява задълженията си, показа проверка на "Дневник".

До тази безпрецедентна ситуация се стигна след като Ковачева подаде оставка по необходимост - за да може да встъпи в длъжност като съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), а Чернева по принуда - изтъкна лични причини, но даде да се разбере, че не би приела политическия пост министър-председател, за какъвто можеше да бъде посочена след промените в конституцията. Оставките им нямаше да са проблем при работещ парламент и ясно управленско мнозинство, което да избере следващите ръководни фигури.

Ситуацията обаче не е такава: първо, до великденската ваканция на 49-тото Народно събрание, която ще прелее в предизборна, остават малко повече от две седмици; второ, мнозинството между ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната - Демократична България" се разпадна след провала на преговорите за ротацията, а негови представители изключват в разговори с "Дневник" в предизборна ситуация да успеят да се обединят около конкретна кандидатура. Заради последното обстоятелство едва ли биха се намерили и кандидати, които да влязат в надпреварата за поста, рискувайки да понесат косвени щети от противопоставянето между политическите сили, смятат народни представители от различни формации. Затова сред парламентарните групи има негласен консенсус, че макар и в нарушение на закона изборът на нов титуляр ще бъде проведен от 50-тото Народно събрание.

Това на практика означава, че институцията ще остане без ръководство в следващите поне четири месеца. Процедурата по избор най-рано може да започне след конституирането на следващия парламент след предсрочните избори на 9 юни и сформирането на ново правителство, т.е. в края на юни или началото на юли. Ако преговорите за правителство се проточат, както се е случвало много пъти досега, не е изключено изборът да се проведе чак през есента след лятната ваканция на депутатите през август.

Самият избор пък може да отнеме между месец и два месеца и половина в зависимост от това дали в следващия парламент ще бъде възприет подходът на "Продължаваме промяната - Демократична България" за въвеждането на Номинационна комисия, която да оценява кандидатите преди обсъждането на кандидатурите от комисията по правата на човека и вероизповеданията, която в този случай е водеща.

Тъкмо тази перспектива повдига въпроса как ще продължи да функционира институцията в следващите месеци. Макар от омбудсмана да не зависят неща като цените на парното и водата и други пряко свързани с бита на гражданите въпроси, той е най-големият застъпник за правата им, когато с действие или бездействие държавни и общински органи засягат или нарушават техните права и свободи. Според закона омбудсманът е независим в своята дейност и се подчинява само на законите на страната и международните договори, ратифицирани и влезли в сила в България.

Авджиев, който бе кандидат за поста на зам.-омбудсман през 2016 г., ще разглежда жалбите и сигналите и ще прави проверки по тях, ще се среща с гражданите в предвиденото за това приемно време, ще се намесва в случаите, когато е необходимо да бъдат зачетени правата и свободите на гражданите и ще може да осъществява функциите, свързани с Националния превантивен механизъм, а именно проверка на това дали се зачитат правата на хората в местата за задържане.

По отношение на правомощията, които има омбудсманът да изпраща становища по законопроекти и предложения и препоръки до Народното събрание и до Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на международни актове в областта на правата на човека, от администрацията на омбудсмана отговориха, че този въпрос не е уточнен, но добавиха:

Засега остава неизяснен и въпросът дали администрацията ще може да се самосезира в определени случаи.

От институцията посочват, че на екипа на омбудсмана ще му се наложи "да бъде гъвкав", защото за първи път в историята му ще се наложи да се самоуправлява.

Сигурно е обаче едно - главният секретар и началникът на кабинета няма да могат да сезират Конституционния съд, нито пък да отправят искане за приемане на тълкувателно решение до Върховния касационен съд или Върховния административен съд, тъй като това са правомощия, вменени единствено на омбудсмана и не могат да се преотстъпват, обясняват от администрацията.

От сайта на институцията се вижда, че там работят над 50 души - обща и техническа администрация, експерти по различни направления, технически и помощен персонал. Те са разпределени в няколко дирекции, между които "Права на хората с увреждания и дискриминация", "Права на детето", Социални права, образование, здравеопазване и околна среда", "Право на собственост", "Права на потребители на административни и обществени услуги".