С тези думи депутатът от "Има такъв народ" Ивайло Вълчев описа работата на депутатите през последните две седмици.

В същият стил се очертава да продължат нещата и в оставащите две седмици от живота на парламента. Макар той да е първият, който трябва да работи едновременно със служебното правителство, промяна надали ще се усети. Проверка на "Дневник" показа, че депутатите ще се опитат да отхвърлят няколко неизбежни решения, като процедурните правила за избор на членове на новата антикорупционна комисия, и ще гласуват технически промени, свързани със собствената си работа. В останалото време ще се посветят на теми с отношение към предизборната кампания, включително и в ударно създадените в последните дни временни анкетни комисии, никоя от които няма дори теоретичен шанс да свърши работа.

Важни законопроекти като тези за съдебната власт и за еврото, чиито обществени обсъждания изтичат в средата на април и са ключови за приемането в Шенген и еврозоната, ще бъдат оставени в наследство за следващия парламент. Пак той ще трябва да се занимава с многократно отлагания избор на над 90 позиции в редица важни държавни органи.

Според поправките на основния закон Народното събрание не се разпуска след провала на последния опит за съставяне на правителство, а работи до конституирането на нов законодателен орган. В конкретния случай това означава до средата на юни.

Теоретично, 49-ото Народно събрание би могло да се събере на заседание още в първата сряда след изборите (на 12 юни), но по информация на "Дневник" това е малко вероятно да се случи. Това означава, че му остават само две пълни работни седмици - шест редовни заседания. Според депутати от различни политически сили те ще бъдат използвани за "популистки предложения, злоупотреба с парламентарната трибуна и политическа перверзия", вместо за истинска законодателна работа.

Една от спешните задачи пред парламента е да утвърди правилата за дейността на номинационната комисия, която ще избира членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Комисията и приетият миналата година нов антикорупционен закон са част от ключовите ангажименти, срещу които България очаква да получи над 1 млрд. лв. по европейския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Парите са заложени в държавния бюджет за тази година и на тях, освен другото, се разчита дефицитът да бъде ограничен до 3% - едно от условията за влизане в еврозоната.

Правилата трябваше да бъдат готови още в началото на годината, но още през февруари се разбра, че процедурата ще се забави и ще бъде задействана едва след ротацията на премиерите през март. Политическите трусове пък я отложиха с още месец.

Докато течаха преговорите за ротация "Продължаваме промяната - Демократична България" се опита да ускори процеса, призовавайки вече бившите си партньори от ГЕРБ заедно да внесат правилата. След като това не стана, коалицията предложи самостоятелни текстове, а в началото на април ГЕРБ и ДПС внесоха свой вариант.

Ключово за изплащането на средствата ще е кои точно текстове ще бъдат приети. По думите на депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Стою Стоев ГЕРБ е внесла първоначална версия на правилата, която не е съобразена с препоръките на Еврокомисията. Според него това създава риск мярката изобщо да не бъде приета за изпълнена и това да блокира второ плащане.

Доскоро от ГЕРБ и ДПС бяха категорични, че и правилата, и членовете на комисията ще бъдат гласувани до края на април, но с напредването на времето възможно остава единствено приемането на правилата. Макар че в сряда (10 април) лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски не дадоха конкретен срок кога ще стане това, нагласата е още следващата седмица комисията по правни въпроси да ги приеме.

Неизпълнени остават още три мерки по плана за възстановяване. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения и пътната карта за климатична неутралност, бяха гласувани от Народно събрание в края на 2023 г., но с отклонения от първоначално одобрения от Еврокомисията план. Законът за несъстоятелност на физическите лица, популярно наричан закон за личния фалит, тепърва трябва да се гласува на второ четене, но работата по него отдавна е спряла заради липсата на консенсус по текстовете.

Заради забавянето в изпълнението на ангажиментите по плана, представители на доскорошната власт се надяват Брюксел да се съгласи на частично изплащане на средствата какъвто прецедент вече има в Литва и Румъния. Той се базира на правилото, че ако Еврокомисията прецени, че не всички етапи и цели, свързани с даден транш, са изпълнени задоволително, може да извърши частично плащане. С колко биха били намалени средствата за България в такъв сценарий зависи от оценката на Комисията и консултации с Икономическия и финансов комитет.

По неофициална информация в идните две седмици ще бъде отворен отново правилникът за работа на парламента, който трябва да бъде приведен в съответствие с поправките в Конституцията.

Депутатите трябва да променят разпоредбите, които уреждат времето, в което получават възнаграждения, за да не се окаже, че в даден момент получават двойни заплати. Според действащата парламентарна практика (базирана на решение на Конституционния съд от 2001 г., - бел.авт.) възнагражденията на народните представители се изплащат от датата на избора им. След последните поправки в основния закон обаче правомощията им се прекратяват чак с полагането на клетвата на новоизбраните депутати, а не с разпускането на парламента, както беше досега.

Така за седмица или две до свикването на новото Народно събрание би възникнала хипотеза, в която народните представители могат да получават двойни възнаграждения. За да се избегне това Радомир Чолаков от ГЕРБ внесе предложение заплати да се дължат от деня на полагане на клетва до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на новоизбраните народни представители.

Предвижда се да бъде направена още една поправка в правилника - че Народното събрание ще излиза в едномесечна ваканция преди всеки вот. Това ще спести необходимостта да се взимат решения поотделно за всяка кампания, но ще съкрати срока, в който парламентът ще работи паралелно със служебното правителство. Новият текст в Конституцията беше защитен от "Продължаваме промяната - Демократична България" с аргумента, че така парламентът ще извършва контрол върху служебната изпълнителна власт.

В първата си седмица кабинетът "Главчев" не беше подложен на парламентарен контрол, тъй като въпросите до министрите се задават три дни преди контрола. Те трябваше да са депозирани до вторник (9 април) сутринта, а в този момент правителството още не беше положило клетва.

Oще в сряда (17 април) ще изслушат служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова и служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова за изпълнението на Инвестиционната програма за общинските проекти в държавния бюджет.

В първата седмица на април бяха създадени няколко временни комисии - за дерогацията на "Лукойл", за пътната карта за "Турски поток" и за скандала около агенция "Митници". Първите две не са провели нито едно заседание, а причината е, че парламентът не успя да излъчи техни председатели.

Очаква се в следващите две седмици доклади да представят временните комисии за дейността на Мартин Божанов - Нотариуса и за дейността на украинския гражданин Глеб Мишин. Не е известно дали те ще бъдат обсъдени в пленарната зала.

Със сигурност ще бъде гласуван докладът на комисията, която разследва договора с турската компания "Боташ" за доставка на втечнен природен газ. В него е записано, че "Булгаргаз" плаща всеки ден по 500 хил. долара за капацитет, който не се използва и затова парламентът ще настоява договорът да се предоговори, а цялата документация по него да бъде изпратена на прокуратурата и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Депутатите вече гласуваха Великденски добавки от 100 лв. за 534 хил. пенсионери под прага на бедността. Предложението дойде от ГЕРБ и ДПС, чиято първоначална идея беше добавката да е 75 лв. В предизборното наддаване се включиха БСП и "Възраждане", които поискаха добавки за всички пенсионери, макар ден по-рано Министерството на финансите да предупредили, че в бюджета на осигурителния институт няма излишък за добавки.

В четвъртък (11 април) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че до края на месеца парламентът има да свърши много неща в отбраната и енергетиката. Без да дава дава допълнителни детайли той единствено посочи, че "заплатите в армията рязко са се разминали с тези в МВР".

На следващия ден председателят на комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ) обяви, че ще бъдат внесени изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които се цели увеличение на заплатите на военнослужещите с близо 30%. Заради съгласието между всички политически сили по този въпрос, Гаджев даде заявка те да бъдат приети и да влязат в сила преди Деня на армията - 6 май, а самото увеличение - от 1 януари 2025 г.