Исканията за промени в служебния кабинет от последните дни са напът да предизвикат нов безпрецедентен юридически казус. Заради решението на премиера Димитър Главчев да смени министъра на външните работи с зам.-председателя на ГЕРБ Даниел Митов само няколко часа след като за това настоя лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, опозицията обяви, че ще внесе вот на недоверие към служебното правителство. Такова нещо не се е случвало досега и конституционалисти, с които "Дневник" разговаря, заявиха, че е недопустимо.

Междувременно бившият премиер Бойко Борисов нарече случилото се "абсолютно съвпадение", но и допълни, че иска "доктрината и идеологията на ГЕРБ да бъдат продължени". Съпредседателят на ДПС Делян Пеевски пък каза, че е "изключително право" на премиера да извършва смени в кабинета, но не изключи намесата на ДПС за смяната на министъра. Двамата се оказаха на едно мнение, че отговорността за работата на служебното правителство носи парламентът, макар че Борисов няколко пъти повтори, че не иска и няма да носи отговорност за човек, когото не познава, визирайки министъра на външните работи Стефан Димитров.

Още при представянето на състава на служебния кабинет БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" го определиха като политически, макар че се разделиха в мнението си чий е той. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова вече няколко пъти коментира, че кабинетът е на ГЕРБ като днес го нарече "фалшиво служебен", тъй като според нея не е равноотдалечен от всички партии.

В началото на деня тя призова от парламентарната трибуна президентът Румен Радев да отстрани Димитър Главчев като служебен премиер и да избере друг на негово място. Нинова определи служебния премиер като "партийна марионетка" и "доказан послушко и изпълнител на волята на Бойко Борисов".

Малко по-късно лидерът на БСП направи изявление пред медиите, в което съобщи, че с "Възраждане" подготвят вот на недоверие, който да внесат, ако Главчев не изпълни призива им. Причината за него по думите ѝ е, че такъв кабинет не би могъл да организира честни избори. Според Нинова, тъй като в Конституцията е записано, че парламентът упражнява контрол върху кабинета, това означавало и че може да му иска вот на недоверие.

След нея се включи и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, но само за да уточни, че идеята за вота на недоверие е била на партията му и няма да се чака решението на президента, а вотът на недоверие ще бъде внесен веднага.

От "Продължаваме промяната - Демократична България" коментираха, че биха подкрепили вота на недоверие, ако беше "конституционно обоснован".

Според преподавателя по конституционни право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Наталия Киселова парламентът може да изпълнява само парламентарен контрол над служебното правителството и не може да му иска вот на недоверие

Според доскорошния министър на правосъдието и преподавател по конституционно право Атанас Славов такова искане е недопустимо. "Вотът на недоверие е елемент от парламентарното управление за реализиране на солидарна политическа отговорност на избрано от парламента правителство. Служебното е назначено с указ на президента и следователно не подлежи на вот на недоверие, а само на парламентарен контрол чрез въпроси, питания, изслушване, комисии", посочи той.

Откакто държавният глава избра Димитър Главчев за служебен премиер, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоятелно се опитва да се дистанцира от бившия си съпартиец и да разсее съмненията за негово влияние в подбора на министри в служебното правителство. Още по време на сформирането на кабинета Борисов отрече да е разговарял с Главчев, а след представянето на състава на служебното правителство от партията изразиха задоволство, че не виждат в него членове на ГЕРБ. По-внимателен преглед на състава обаче показа, че немалка част от министрите имат обвързаности с партията на Борисов.

Седмица след встъпването в длъжност на служебното правителство Борисов поиска смяна на външния министър Стефан Димитров, след като седмица по-рано бе казал, че ако той подбираше състава на кабинета, не би избрал този човек за ръководител на ведомството. Лидерът на ГЕРБ предупреди премиера с последствия, ако откаже. Последва незабавна реакция от Главчев, който предложи на президента външен министър да стане настоящият депутат и заместник-председател на ГЕРБ Даниел Митов.

Ден по-късно Борисов се опита да обясни изказването си с опит да успокои недоволството сред партийните членове и симпатизанти заради назначенията на служебното правителство и нарече случилото се "абсолютно съвпадение". Малко след това обаче добави: "Последните 9-10 месеца ГЕРБ е носел 100% отговорността за външната политика. Ярко политическо лице като Мария Габриел управляваше министерството, а аз съм председател на парламентарната външна комисия. Искам доктрината и идеологията, която развивахме, да бъде продължена."

От отговора на въпрос на "Дневник" пък се разбра, че Борисов вече няма против ярки политически фигури на ГЕРБ да присъстват в служебния кабинет, въпреки че първоначално се противеше на идеята председателят на парламента Росен Желязков и бившият председател на Сметната палата Димитър Главчев да бъдат посочвани за премиери точно защото са партийни лица. По думите му, ако зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов бъде назначен за служебен министър на външните работи, ГЕРБ ще носи отговорност и за външната политика, така както по думите му го прави в сферата на отбраната, тъй като Атанас Запрянов бил водещ експерт на партията.

Рокадите в служебната власт в рамките само на една седмица бяха определени от съпредседателя на "Продължаваме промяната - Демократична България" Кирил Петков като грешка. Той припомни тезата на коалицията, че служебният кабинет е на ГЕРБ и добави, че това се доказва от реакцията на Главчев след изказването на Борисов пред партийния актив.

Според него президентът трябва да провери най-напред дали е имало обективни факти за отстраняването на министрите преди да вземе решение за подписването на указите.

Лидерите на ГЕРБ и ДПС използваха случая, за да намекнат, че ако има недоволство заради наличието на партийни фигури в служебния кабинет, отговорност за това има "Продължаваме промяната - Демократична България", защото е настоявала за промените в Конституцията.

След това за пореден път внесе интрига в "Продължаваме промяната - Демократична България", като разказа, че в средата на миналата година тъкмо заради предстоящите промени в Конституцията Делян Пеевски е предложил най-напред Христо Иванов, а след това и Атанас Славов за правосъден министър.

Пеевски не беше питан за потвърждение на тази информация, но затова пък заяви, че не съжалява за промените в Конституцията. Той посочи, че парламентът не само отговаря за кабинета, но и депутатите могат да му оказват пълен контрол. На въпрос дали е разговарял с министър-председателя за промени в състава на правителството Пеевски отговори уклончиво: "Премиерът говори с всички политически сили, говорим с него за това, че политиките трябва да се случват за гражданите", заяви той.

Депутатът, който преди време изпадна в остър конфликт с държавния глава, отново намери повод да му се скара и го призова да не бави указа за смяната на Стефан Димитров. След това се обърна и към "Продължаваме промяната - Демократична България" с предупреждение да не се отричат от направеното през последните месеци, защото "утре да не вземат пак да седят по някои скутове".