Парламентарната асамблея на НАТО призова да се разреши на Киев да обстрелва Русия със западно оръжие
Парламентарната асамблея на НАТО с голямо мнозинство прие декларация за вдигане на рестрикциите Украйна да използва западни оръжия за поразяване на легитимни цели на територията на Русия. Същият призив от София отправи и генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Окончателното решение ще бъде взето на срещата на върха във Вашингтон през юли.
В момента повечето от страните - членки на алианса, не разрешават на Киев да използва получените оръжия за удари по цели в Русия въпреки призивите от страна на президента на Украйна Володимир Зеленски.
От изказването на ръководителя на българската делегация в асамблеята Даниел Митов стана ясно, че България подкрепя тази инициатива. "Това е право на всяка една държава, която е нападната", каза той.
Така завърши пролетната сесия на асамблеята, която се провеждаше през последните три дни в София. И докато повече от 400 делегати демонстрираха почти пълен консенсус по въпросите от дневния ред на отбранителния съюз, в България политическите престрелки продължиха с връщането на темата за изпращането на български военни на фронта в Украйна.
Украйна сама да решава как да използва предоставеното ѝ оръжие
"Трябва да изоставим изкуствените червени линии" - с този призив на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба бе открит третият и последен ден от пролетната сесия в София. Думите му бяха в отговор на въпрос за позицията на НАТО за рестрикциите за използване на западно оръжие за поразяване на цели на територията на Русия. Шчерба даде да се разбере, че Украйна сама трябва да решава как да използва оръжията, за да отбранява териториите си. По-късно генералният секретар Йенс Столтенберг призова за преосмисляне на рестрикциите, а декларация с подобен текст бе гласувана с голямо мнозинство. Против поправката гласуваха само 9 от 32-те държави - членки на НАТО.
Столтенберг изтъкна, че благодарение на военната помощ Украйна е успяла да освободи 50 процента от териториите, окупирани от Русия в началото на войната, но забавянията в обещаната помощ са имали негативни последствия в бойните действия в момента. Той подчерта, че съюзът трябва да увеличи ролята си в координирането и планирането на военната помощ за Украйна, както и да се ангажира с многогодишна финансова рамка за подпомагане на Киев.
Делегатите подкрепиха и декларация за препоръки за срещата на върха във Вашингтон, част от която е създаването на Център за устойчивост на демокрациите в Брюксел, тъй като, както каза президентът на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба: "Сигурността днес не е само танкове и оръжия, но и устойчивост на демократичните общества и институции."
Увеличение на разходите за отбрана
Генералният секретар Йенс Столтенберг в речта си пред делегатите каза, че държавите трябва да поддържат ангажимента си за отделяне на 2% от брутния им вътрешен продукт за отбрана.
| "Поне две трети от съюзниците ще изразходват 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) до срещата във Вашингтон. Това значи, че нещата вътре в съюза се подобряват", добави той. |
Столтенберг припомни, че през 2014 г. едва три държави са отделяли такава сума за отбрана. През февруари тази година броят им достига 18, сред които е и България, а след присъединяването на Швеция стават 19 държави.
И още веднъж: Не е обсъждано изпращането на български военни на фронта
По време на визитата си в Унгария в събота президентът Румен Радев отново повдигна темата с изпращането на български военни на фронта и се обяви срещу подобни инициативи. От Министерството на отбраната скоростно отново му припомниха, че такова решение няма и не може да бъде взето без гласуване в парламента. Този въпрос обаче се оказа ключов и през днешния ден, като последователно и председателят на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО Даниел Митов, и служебният премиер Димитър Главчев декларираха, че български войски няма да бъдат изпращани в Украйна.
Министър-председателят определи думите на Радев като "типичен пример за хибридна атака и дезинформация", която отново му се налага да опровергава.
| "Никога не е обсъждана такава тема във формат на НАТО, не е обсъждана и днес. Така че българските граждани могат да бъдат спокойни - няма тема за изпращане на български войници в Украйна." |
Даниел Митов бе по-краен и заяви, че "говорещите за военно присъствие на НАТО в Украйна са част от полезните идиоти".
| "В съветско време тези, които разпространяваха болшевишка пропаганда, на Запад ги наричаха полезни идиоти. Такива в момента се намират и в България. Те разпространяват кремълска пропаганда", добави той. |
Темата за изпращането на военни в Украйна пак е в дневния ред на политиците, но не и в този на държавата
Отсъствието на Радев не остана незабелязано
При откриването на сесията на Пленарната асамблея в София тази сутрин изказвания от българска страна направиха само служебният премиер Димитър Главчев и зам.-председателят на Народното събрание Росица Кирова. Президентът Румен Радев нито присъства на събитието, нито се срещна с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. В неделя (26 май) председателят на парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев от ГЕРБ разкритикува държавния глава в социалните мрежи и написа, че Радев си е намерил "спешна работа в Унгария", с което е избягал от форума.
Междувременно бившият министър на отбраната Тодор Тагарев заяви, че Главчев, а не Радев трябва да представлява страната на предстоящата среща на върха във Вашингтон. Пред "Нова телевизия" той изрази съмнения, че "Радев би отразил изцяло" евроатлантическата позиция на правителството.
По време на тридневния форум президентът първо беше на двудневно посещение в Унгария (откъдето се обяви срещу изпращането на български войски на фронта, каквато идея няма - бел. авт.), а днес е на посещение в Швейцария - първо в Берн за среща с президента Виола Амхерд, а после и в Лозана за разговори с президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах. С него според официалния календар на държавния глава ще бъдат обсъдени "перспективите пред България да бъде домакин на Зимните младежки олимпийски игри през 2028 г.".
От Швейцария Радев заяви, че "всички страни членки на НАТО по един или друг начин са въвлечени във войната в Украйна".