Президентът Румен Радев се похвали от среща на държавни глави от източноевропейските членки на НАТО, че е променил ключов документ на форума в Рига. Но такъв документ на групата, известна като "Букурещ 9", изобщо няма, не бе планирано да има и българският държавен глава цитира невярно.

Предварително беше известно, че няма да има съвместно изявление, за каквото говори Радев. Унгария не изпрати своя президент (бил с много натоварен график) и е представена на ниво посланик в Латвия, което е дипломатическа демонстрация на пренебрежение.

Документът, който цитира президентът на България, е Изявление на тримата председатели на срещата на "Букурещ 9" плюс представителите на най-новите натовски членове Финландия и Швеция. Това са държавните глави на Латвия, Полша и Румъния и техните подписи под текста не ангажират с него никоя от останалите страни, макар да е много вероятно отделните делегации да са били консултирани за съдържанието.

Думите на Радев "бе приета позицията всяка страна да решава сама дали и как да помага на Украйна" не съответства на записаното. Там текстът е следният:

Накрая, НАТО не функционира по този начин - някой да задължава останалите страни какво да правят. Смята се, че на политическо и дипломатическо ниво терминът "ангажиране" е достатъчен съюзниците да полагат усилия за изпълнение на взето решение. В същия дух е написан и основополагащият Вашингтонски договор.

За пореден път Радев, който по конституция е длъжен да изпълнява решенията на Народното събрание, пропуска, че има окончателното решение на депутатите от края на 2022 г. България да предостави военна помощ на Украйна. Като през февруари т.г. вече бившият министър на отбраната Тодор Тагарев обяви, че България готви нов пакет военна помощ, който във финансово изражение ще е в пъти по-голям от предаденото на Киев до момента.

По думите му страните от източния фланг на НАТО, сред които Унгария, имат различни виждания до каква степен трябва да бъдат ангажирани в подкрепата за Украйна и военното решаване на конфликта. "Трябва да осъзнаваме и реалностите. Да, всички искаме международното право да възтържествува - Украйна да възстанови своята териториална цялост, Русия да прекрати своята агресия, но пак казвам, трябва да отчитаме реалностите - Украйна сама няма нито материалните, нито финансовите, нито човешките ресурси да постигне тези цели", заяви още Радев.

Според Радев трябва да се намери отговор на въпроса как ще се постигат тези цели. По тази линия той пак заговори за възможност за изпращане на натовски военни в Украйна, въпреки че никой от алианса не е обявявал нещо по-различно от военнотехническа помощ като инструктори и съветници в тила. В началото на годината на международна конференция в подкрепа на Украйна в Париж Еманюел Макрон единствено не изключи изпращането на сухопътни войски, а изказването му предизвика полярни реакции, макар да беше пояснено, че не става дума за бойни части на фронта.

По време на визитата си в Унгария през май президентът Румен Радев, който тогава се срещна с колегата си Тамаш Шуйок и премиера на страната Виктор Орбан, се обяви срещу изпращането на войски в Украйна, без да има такава възможност. Тогава от Министерството на отбраната пак увериха, че България няма да участва по никакъв начин с военнослужещи на територията на Украйна. Решение за участие на български войски в операции извън територията на страната може да вземе само Народното събрание. А такова предложение никога не е било на дневен ред, посочиха от ведомството.

Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов също разкритикува думите на Радев и уточни: "НАТО не възнамерява да участва във военни действия и това е една от най-големите спекулации, които продължават да се разпространяват, че НАТО има някакви военни намерения спрямо Русия."