Изборът на председател на парламента ще е първият тест на мнозинство за правителство

Най-важната задача в първия пленарен ден е изборът на председател, което е задължително условие, за да заработи Народното събрание. Това ще позволи обявяването на парламентарните групи - необходимата първа стъпка за започване на процедурата по сформиране на правителство, тъй като според Конституцията президентът кани групите на консултации, след което им връчва мандат за съставяне на кабинет.
В предходните два парламенти изборът на "първия между равни" отне дни заради противопоставянето между ГЕРБ и "Продължаваме промяната". През 2023 г. се стигна до безпрецедентно решение - обявено беше "джентълменското споразумение" за ротационно председателство, за да се избегне рискът от блокиране на институцията. До размяна не се стигна заради разрива между партньорите в управлението и така единственият председател остана Росен Желязков от ГЕРБ.
Гласуването за председател се приема като знак за оформящите се мнозинства и оттам - за шансовете за редовно правителство.
Във вторник вечерта ГЕРБ обяви, че ще предложи за поста Рая Назарян. |
Тя може да разчита на подкрепата на ДПС, която по традиция подкрепя кандидата на победителя в изборите с аргумента, че е негово право да постави свой човек начело на депутатите. Две групи обаче имат общо 116 гласа, а председателят се избира с мнозинство от 121 гласа "за", в случай че в заседанието участват всички 240 народни представители.
"Продължаваме промяната - Демократична България" и БСП вече обявиха, че няма да подкрепи Назарян. "Възраждане" винаги досега е имала своя номинация и не подкрепя други. Така
ключът към избора остава у "Има такъв народ" и "Величие", чиито намерения засега остават неизвестни. |
Във вторник (18 юни) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заплаши, че ако Назарян не събере достатъчно подкрепа, това ще сложи край на преговорите за правителство.