Със заявката за "кабинет изцяло на ГЕРБ" тази сутрин Росен Желязков представи структура и състав на кабинет, в който влизат бивши министри от правителствата на Бойко Борисов, кадри от служебния кабинет, близки до ДПС, както и бившият депутат от "Продължаваме промяната" Георги Гвоздейков, който беше изключен от партията през март тази година, заради решението му да стане част от правителството на Димитър Главчев.

Минути след представянето на проектокабинета лидерът на ГЕРБ допусна смяна на министри в замяна на подкрепа от други политически формации - покана, която предварително бе отхвърлена от "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане" и БСП. От "Има такъв народ" настояват за експертен кабинет, докато от "Величие" продължават да искат среща за разяснение на приоритетите на кабинета.

На този етап не е обявен нов кръг от преговори, на който да се предоговарят имената в представеното правителство. Такива рокади могат да се правят в пленарна зала, при гласуването на кабинета, като нагласите са това да се случи още тази сряда (3 юли).

Бившият председател на парламента, свален в последните дни на 49-ото Народно събрание, Росен Желязков беше предложен да премиер. При преговорите за ротазия през март тази година той бе предложен за министър на иновациите и растежа. Желязков има опит в изпълнителната власт като председател на държавната агенция "Електронно управление" през 2016 г. и министър на транспорта и съобщенията две години по-късно. Името му беше замесено в т. нар. афера Костинброд - на 11 май 2013 г., в деня за размисъл преди изборите, тогавашният изпълнителен директор на TV7 Николай Бареков в пряко предаване от Костинброд, където се печатаха бюлетините за изборите, обяви, че се готви фалшификация и са отпечатани допълнително 400 хил. бюлетини. Прокуратурата повдигна обвинение за престъпление по служба на Росен Желязков в качеството му на главен секретар на служебното правителство по това време. Две години по-късно той беше оправдан.

Зам.-председателят на ГЕРЛ Томислав Дончев е номиниран за вицепремиер и министър на иновациите и растежа. Той започва политическата си кариера през 2007 г., когато като кандидат на ГЕРБ печели местните избори и става кмет на Габрово. Три години по-късно той влиза в изпълнителната власт като министър по еврофондовете в кабинета "Борисов 1". През 2014 г. е избран за вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика във втория кабинет на Бойко Борисов. Той запазва поста на вицепремиер и в кабинета "Борисов 3". Дончев е бил депутат в последните осем легислатури на Народното събрание.

Служебният финансов министър Людмила Петкова е номинирана за същия пост. Тя е дългогодишен кадър във финансовото министерство, като за първи път е назначена през 2013 г., когато е предложена за зам.-министър от кабинета "Орешарски". В това си качество по-късно оглави и надзорния съвет на здравната каса. Тогава ведомството е оглавявано от Петър Чобанов, в момента подуправител на БНБ. В годините назад Петкова е присъствала на всички парламентарни заседания , на които се обсъждат бюджетът или промени в данъчните закони, като тя традиционно представлява финансовото министерство, за да разяснява мотивите, с които се предлагат съответните текстове. Между 2007 и 2010 г. оглавява отдел "Данъчна методология" в Националната агенция за приходите. Според същата информация преди това е работила в офис "Средни данъкоплатци и осигурители в териториалната дирекция на НАП в София, в териториалната дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители", в "Големи данъкоплатци".

По думите на Борисов основната й задача ще бъде подготовката на бюджета за 2025 г. и евентуална актуализация на тазгодишния. Според самата Петкова, която миналата седмица говори пред депутатите, има известно напрежение при събираемостта на ДДС, но администрацията полага усилия да се справи с изпълнението на тазгодишния бюджет.

За втори път за министър на здравеопазването беше предложен проф. Костадин Ангелов. За първи път той заема поста в последното правителство на Бойко Борисов - от 2020 г. след решението Кирил Ананиев да стане министър на финансите. Кариерата на Костадин Ангелов започва в Спешното отделение - Шокова зала към Спешна помощ - град София като лекар-ординатор. През 2006 г. постъпва като хирург в УМБАЛ "Александровска" - град София. От 2013 г. до избирането му за министър на здравеопазването през 2020 г. е директор на болницата. През април 2020 г. той съобщи, че болницата му е обект на безпрецедентна дарителска вълна. От думите му се разбра, че най-крупният дарител, от когото е получена помощ е Делян Пеевски с близо 400 хил. лв. По същото време Пеевски беше обявен като дарител на много лечебни заведения, а разследване показа, че това е станало през дружество.

Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ и участник в преговорните екипи на партията през март и юни тази година Деница Сачева отново е предложена за министър на труда и социалната политика. Тя вече е била на поста по време на третия кабинет на Бойко Борисов. Деница Сачева е магистър по връзки с обществеността от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и магистър по здравен мениджмънт от университет "Проф. д-р Асен Златаров" - гр. Бургас. Дипломиран бакалавър по социална педагогика от Югозападен университет "Неофит Рилски", гр. Благоевград. В последните няколко парламента оглавява ресорната парламентарна комисия. През 1999 г. тя става и един от първите десет служители на Националната здравноосигурителна каса. От 1999 до 2001 г. тя е е началник на кабинета на министъра на здравеопазването д-р Илко Семерджиев в правителството на ОДС с министър-председател Иван Костов. Участвала е в екипа, разработил и съставил Националната здравна стратегия 2001 - 2010 и План за действие към нея. По-късно тя прави два опита да стане народен представител - по време на предсрочните парламентарни избори през 2013 г. поведе листата на ДСБ в Хасково, а на следващата година оглави листата на коалиция "Десните" в София. През 2016 г. тя заема за зам.-министър на труда и социалната политика в кабинета "Борисов 2", като назначението ѝ се счита за изненада, тъй като тя е един от яростните критици на тогавашния здравен министър Петър Москов. В периода от 2017 до 2019 г. е назначена за зам.-министър на образованието.

Зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов е предложен да министър на външните работи. Политическата му кариера започва през 2006 г., когато става член на ДСБ. На частичните избори за европейски парламент през 2007 г. Изборите завършват неуспешно за партията и цялото ѝ ръководство, начело с лидера Иван Костов, подава оставка. При избора на ново ръководство Даниел Митов се кандидатира и е избран за заместник-председател на ДСБ. През 2012 г. напуска ДСБ и се присъединява към партията Движение България на гражданите на Миглена Кунева. На 6 август 2014 г. Даниел Митов е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. Запазва поста и в следващото правителство - второто на Бойко Борисов. Той става депутат в 45-ото Народно събрание, като през юли 2021 г. е предложен за министър-председател с мандата на ГЕРБ. Този кабинет не получава подкрепа, а той връща мандата.

Генерал-лейтенант от резерва Атанас Запрянов е номиниран за нов министър на отбраната в кабинета на Росен Желязков. Той заема същия пост в служебния кабинет на Димитър Главчев. Преди това той бе зам.-министър на отбраната при Тодор Тагарев. Той е бил на поста от 5 юли 2015 г. до 14 ноември 2016 г., когато във второто правителство на Бойко Борисов военен министър е Николай Ненчев. Заместник-министър на отбраната е и при министър Николай Младенов (2009 - 2010 г.). Запрянов още вчера намекна за една от бъдещите си задачи като редовен министър. В интервю за Би Ти Ви той каза, че няма как служебен кабинет "да се занимава с вътрешнополитически неща, свързани със Служба "Военно разузнаване". Повод за коментара му стана разпространената информация от ръководителя на структурата, че съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Атанасов се е опитвал да вербува някои от служителите.

Служебният министър на правосъдието Мария Павлова отново е предложена за поста. Тя бе заместничка на изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Павлова и преди е била министър - в служебното правителство на Огнян Герджиков. Дългогодишната следователка е била и два пъти заместник служебен министър на правосъдието и остава на тази позиция до 2023 година, когато в средата на юни е назначена за заместник на временния главен прокурор Борислав Сарафов. . Иначе кариерата й - след като се дипломира по право в Пловдивския университет - започва като следовател в Столичната следствена служба.

От 2006 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2012 г. отново става следовател - след конкурс е назначена в Националната следствена служба.

Служебният министър на земеделието Георги Тахов, очевидно е получил добра оценка за работата си и е предложен да запази поста в евентуален кабинет на ГЕРБ - СДС. Той е в банката кадри, от която черпи Борисов от по-рано, защото беше лансиран за този пост от ГЕРБ при разговорите с "Продължаваме промяната - Демократична България" за състава на правителството след очакваната ротацията между Николай Денков и Мария Габриел на премиерския пост, която се провали.

Тахов стана служебен министър след като Кирил Вътев беше отстранен с неизяснени мотиви, а земеделски производители, протестирали дотогава, изразиха подкрепа за него.

В официалната справка за Тахов на сайта на фонд "Земеделие", където доскоро беше изпълнителен директор, се отбелязва, че той е доктор по икономика. Начело на фонд "Земеделие", който годишно разпределя милиарди европейски и национални субсидии, Тахов е назначен по времето на служебния кабинет "Донев" през август 2022 г. Преди да се заеме с управлението на земеделските плащания Тахов е работил в системата на Националната агенция за приходите (НАП).

Знаковото лице на ГЕРБ Теменужка Петкова, която беше министър на енергетиката във второто правителство на Бойко Борисов, сменя ресора и е предложена за министър на икономиката и индустрията. Тя се ползва с доверието на Борисов, който неизменно я излъчва в преговарящите екипи за съставяне на правителство.

Тя става разпознаваема публично като шеф на Държавната финансова инспекция при първото правителство на ГЕРБ (2010 - 2014 г.) По това време тя разследва разходите по проекта "Белене" и оказалите се неизгодни за България договори между НЕК и руската "Атомстройекспорт".При кабинета "Орешарски" Петкова беше отстранена, въпреки че мандатът й не беше приключил, а след връщането на ГЕРБ на власт пое енергийното министерство. Името й беше замесено в провалилата се впоследствие сделка за продажба на българското дружество на ЧЕЗ, което снабдява с ток Западна България. Оказа се, че министърът е близка приятелка на кандидат-купувача Гинка Върбакова - слабо познат и дребен играч на електроенергийния пазар, която не можеше да обясни как ще финансира крупната сделка. Покрай скандала Петкова подаде оставка, но след това я оттегли, а държавата забрани на Върбакова да купува.

Друг неизяснен и до днес момент в кариерата на Петкова като ръководител на българската енергетика беше подписването на пътна карта с "Газпром" за строителството на газопровода "Турски поток" през България. Проектът елиминира транзита през Украйна и развърза ръцете на Русия за нападението над страната през 2022 г. След падането на Борисов от власт се оказа, че от документа няма следа в българските институции, а Петкова обясняваше, че не знае къде е и не си го е занесла вкъщи.

Но документи, изтекли благодарение на групата "Българските елфи", показаха Пътната карта и документи, доказващи, че суверенитетът на държавата не е бил защитен и Русия еднолично е управлявала българската енергетика. Според самата Петкова тези твърдения са несериозни. Комисия в предишния парламент се занима с казуса, но не стигна до никакви съществени изводи.

За министър на електронното управление е предложен зам.-кметът на Пловдив Владимир Темелков. Като такъв беше сред говорителите при представянето на управленската програма на ГЕРБ през май. Ресорът му в общината е "Дигитализация, европейски проекти, бизнес развитие и образование".

В официалната му биография, публикувана на сайта на общината, се казва, че е завършил информатика в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", а след това е специализирал бизнес информатика. След това е преподавал в същото висше училище. Посочва се, че е собственик на една от най-големите софтуерни фирми в България, в която работят над 150 дущи, както и на строително-инвестиционна компании, определена като една от най-успешните в Пловдив и региона. Бил е общински съветник в града в периода 2019-2023 г. Сред изброените проекти, които е подкрепял, са консервацията и реставрация на две училища, чийто възпитаник е бил, на басейн "Младост", запазване на безплатна Синя зона за електромобили, изграждане на детска ясла в кв. "Съдийски", създаване на правила и политика за използване на електрически тротинетки, изграждане на детски площадки, паркове и други.

Продуцентът Евтим Милошев, по собствените му думи, влиза в изпълнителната власт за пръв път по покана на служебния министър Димитър Главчев с думите "Нужен си ми", но е посрещнат с присмех от бившите си колеги в "Шоуто на Слави", а сега - депутати от "Има такъв народ".

Като служебен министър се наложи за отмяната на нова наредба на Министерството на здравеопазването за водното спасяване, за прилагането на която през текущия сезон наемателите и концесионерите на плажовете не бяха в състояние да се подготвят.

Според официалната визитка на Милошев, публикувана на сайта на "Нова телевизия", той е един от основателите Dream Team Films и Dream Team Productions - фирми за набиране на екипи за телевизията и киноиндустрията. Милошев се явява на конкурс за предаването "Ку-ку", където през 1991 започва работа като репортер. Следват "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави", а през 2004 г. става продуцент на играта "Вот на доверие". След като напуска екипа на Слави Трифонов през 2007 г., заедно с Любо Нейков и Иван Спасов основават продуцентската компания Dream Team Productions, а през 2011 заедно с тях и Габриел Георгиев - и Dream Team FIlms. Екипът му работи по десетки телевизионни формати и сериали, сред които "Комиците", "Дървото на живота", "Сървайвър", "Столичани в повече" и др.