С представители на БСП са водени предварителни разговори за подкрепа на кабинет с мандата на ГЕРБ, потвърдиха за "Дневник" източници от двете партии. Вътрешните процеси в левицата, определяни от доскорошния лидер Корнелия Нинова като "дворцов преврат", обаче провалили възможността за по-нататъшни сондажи и в момента от левицата отричат възможността за подкрепа на проектоправителството "Желязков" при гласуването за него на 3 юли. Нагласите са същите и за кабинет с втория мандат на ДПС. Социалисти допускат единствено възможност да дадат гласове за експертен кабинет с третия мандат, който да се разглежда като "мандат на Народното събрание" с участието на всички партии, обща програма и кратък срок за изпълнението ѝ.

Причината за отдръпването от всякакви разговори е, че и двете оформили се сред разрива в БСП групи се боят от негативите, които могат да понесат на предстоящия наесен конгрес на БСП, се разбра от разговори на "Дневник" с политици от партията. По тяхна информация верните на Корнелия Нинова депутати са предпазливи, защото замесването им с най-ясните опоненти на левицата - ГЕРБ и ДПС, може да им струва дори изгонване от партията. Кръгът около новия и.д. председател Атанас Зафиров и лидера на парламентарната група Борислав Гуцанов пък бил предпазлив към всякакви политически ангажименти, които биха утежнили и без това сложната задача да създаде до конгреса някакъв вид ляво обединение, което да спре електоралния спад на БСП.

Три седмици след изборите парламентарната група на БСП изглежда непоправимо разделена на два лагера - около бившия и сегашния лидер, което личи в гласуванията ѝ. Внесените от депутата Георги Свиленски предложения за текстове в парламентарния правилник, с които да разреши изключени от групите си депутати да се присъединяват към други групи или да създават нови, бяха разчетени като знак, че предстои разцепване на групата на левицата.

Разделението в БСП започна след оставката на Корнелия Нинова - на Националния съвет на 15 юни, когато членове на дотогавашния ѝ най-близък кръг - Кристиан Вигенин, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Владимир Москов, се обърнаха срещу нея. Партийният орган трябваше да приеме оставката ѝ и да избере ръководство на парламентарната група, за което ден по-рано Нинова предложи съмишлениците си Георги Свиленски, Иван Ченчев и Христо Проданов. При гласуването обаче Националният съвет определи Атанас Зафиров за временен председател на партията, а Борислав Гуцанов - за водач на парламентарната група.

Три дни по-късно на първото заседание на парламентарната група от редиците ѝ беше изключен Калоян Методиев, който влезе в листите по лично настояване на Корнелия Нинова. На това заседание, по информация на социалистите, са се формирали двата лагера и проличало, че лоялни Нинова са останали седем души - Христо Проданов, Веска Ненчева, Генади Събков, Петър Кънев, Иван Ченчев, Михаил Ставрев и Георги Свиленски. По информация на "Дневник" всички те гласували "за" оставането на Калоян Методиев в групата, но лагерът около новото ръководство надделял с три гласа. В крайна сметка силите в групата се оказали почти изравнени - в отбора на Нинова общо 8 души (9 с изключения Калоян Методиев - бел. авт.), а в този на новото ръководство - 10.

Разпределението беше демонстрирано в първия ден на 50-ото Народно събрание при гласуването на номинациите за председател на парламента.

Разпечатката от гласуванията, с която "Дневник" разполага, показва, че депутатите от лагера на Зафиров гласуват с "против" по всички направени номинации, докато тези от лагера на Нинова се въздържат при гласуването на кандидатурите на Силви Кирилов от "Има такъв народ", Юлиана Матеева от "Величие" и Петър Петров от "Възраждане". В показаното на снимката гласуване от 19 юни Калоян Методиев все още не е изключен от парламентарната група на БСП и е осмият, натиснал бутона "въздържал се". Петър Кънев пък е 11-ят, гласувал с "против".

След острите реплики, разменени чрез медиите, и разминаванията в гласуването, съмненията за предстоящо разцепление на групата на БСП се появиха и заради внесените в края на миналата седмица от Георги Свиленски предложения за текстове в правилника на Народното събрание. Те разрешаваха на изключените от група депутати да създават своя или да се присъединяват към други. Само преди година Свиленски беше сред най-яростните противници на партийното номадство - в началото на 2023 г. той критикуваше изключения от БСП Явор Божанков за решението му да остане в парламента като независим депутат. Текстовете не бяха одобрени от комисията, която подготвя правилника на новото Народно събрание.

По информация на "Дневник" в групата на БСП е бил повдигнат въпросът дали предстои разцепване и какво се цели с предложените текстове и възможно ли е част от червените депутати да подкрепят кабинет на ГЕРБ. Възможността да се стигне дотам била отхвърлена напълно, тъй като би била в нарушение на решението на партийния пленум да не се подкрепя управление на ГЕРБ и ДПС. "Ако се противопоставят на Пленума, това означава да напуснат и БСП, не биха го направили", коментира източник от кръга на новото ръководство, пожелал анонимност.

От лагера на Нинова също отричат възможност за разцепване на групата и подкрепа за кабинет на ГЕРБ и осигуряване на липсващите седем гласа до нужните 121. Нещо повече, Корнелия Нинова наскоро допусна част от съпартийците ѝ от лагера на новото ръководство да подкрепят ГЕРБ. По думите ѝ в партията винаги е имало такъв натиск, но тя го спирала. "Не вярвам да изглупеят толкова", прогнозира все пак тя в интервю пред Би Ти Ви на 19 юни.

Броженията в БСП срещу Нинова станаха публични в началото на май около лансирането на приближения до Нинова Калоян Методиев като част от листите на партията. Методиев, чиято политическа кариера започна преди години като председател на младежката организация на СДС, в последните години пет години беше първо началник на кабинета на президента Румен Радев, а след това началник на кабинета на Корнелия Нинова като министър на икономиката и индустрията.

Причината за напрежението в партията беше, че на Методиев беше дадена втората позиция в лидерския 25 -и Многомандатен избирателен район в София след Корнелия Нинова. Това му гарантираше сигурно място в 50-ото Народно събрание, каквото редица от социалистите с опит в парламента не получиха.

След изборите Корнелия Нинова, която водеше две листи, избра да влезе от Благоевград и вкара в парламента Калоян Методиев, вместо дългогодишния член на БСП и общински съветник в Гоце Делчев от партията Гергана Орманлиева. Направи го в разрез с решение на Изпълнителното бюро на партията.

Събитията около Калоян Методиев "преляха чашата", твърдят социалисти, с които "Дневник" разговаря. Останалите критики към нея са сривът в подкрепата за партията. Малко преди оставката ѝ на 11 юни младежката структура на партията обвини Нинова за срива в подкрепата на партията с 800 хил. гласа от 2017 г. насам, когато тя застава начело на партията. На вота на 9 юни левицата събра 151 557 гласа, докато на парламентарните избори през 2017 БСП е втора политическа сила с 955 490 гласа. Нейни критици са още изгонените от партията социалисти, като тяхното мнение е, че тя е раздробила лявото в България.

Бившият евродепутат от БСП Петър Витанов в интервю за "Дневник" упрекна бившият лидер за сближаването на позициите на партията до тези на "Възраждане" и опита да заличи цяло поколение леви хора.

Случилото се на последния Пленум на БСП бившият председател на партията Корнелия Нинова определи като "дворцов преврат с пешки", зад който стоят червените барони и червените олигарси, както и президента Румен Радев и бившият партиен лидер Сергей Станишев, Бойко Борисов и Делян Пеевски. По думите ѝ близките до нея са изполвани от тези сили като "пешки" и само за 24 часа обърнали изцяло позициите си.

Няколко дни по-късно пред БНТ новият председател на парламентарната група Борислав Гуцанов задочно отговори на обвиненията и заяви, че не виждал преврат, "когато тя сама си е подала оставката". В същото интервю той за първи път постави темата за сближаване с президентската институция, която в последните седмици редовно се споменава от социалисти.

Подобна теза подкрепи и Кристиан Вигенин, като в интервю за Би Ти Ви обяви, че от конфронтацията с Радев не се е случило нищо добро за БСП. Той заяви, че основна задача за партията е обединението на ляво обединение, като по думите му трябва да се водят преговори за общо участие, а не покана за връщане в партията, каквато бе политиката на Нинова.

Бившият министър на земеделието в правителството на Кирил Петков Иван Иванов от БСП допусна на следващите избори да бъде формирано широко ляво обединение. В петък - 28 юни, БСП проведе срещи с "Левицата" и движение "Бузлуджа". От съобщения на левицата става известно, че предстоят още такива срещи, като нагласите на социалистите са лявото обединение да бъде обявено на събора на Бузлуджа.

Междувременно пред БСП стои и лидерският въпрос, който ще се решава наесен. За наследници на поста на Нинова неофициално се споменават имената на Борислав Гуцанов, Крум Зарков, Сергей Станишев, както на Кристиан Вигенин, който бе избран за евродепутат. Бившият лидер Сергей Станишев, който навръх 1 май обяви, че се връща в националната политика, на 25 юни обяви, че би се кандидатирал за председател на БСП, но заяви, че в момента е важно не кой ще се кандидатира, а какво и как иска да направи.

В средата на юни Нинова не изключи възможността отново да се кандидатира за председателското място, но контролната комисия на партията вече реши, че тя няма право на трети мандат. Според Устава на БСП председателите имат право на до два мандата, като има и изискване за 8 години партиен стаж и 4 години в ръководството на партията за кандидатите за председател.