Произнасянето в петък (26 юли) на Конституционния съд (КС) за поправките в основния закон от декември м.г. е ключово за съставянето на бъдещи служебни правителства и механизма, по който това ще се случва предвид прогнозите за предстоящи поредни предсрочни избори наесен. Конституционният съд отмени съдебната реформа, но с решението си съобщи, че се е разделил на две (6 на 6 гласа от общо 12 съдии) и не е постигнато мнозинство за решение по въпроса за служебното правителство и правомощията на президента. Така на практика остават в сила сега действащите текстове - т.е. последните, приети в края на миналата година.

Според тях, президентът отново ще трябва да избира за служебен премиер измежду председателя на парламента, управител и подуправител на БНБ, председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник.

В следващите дни предстои президентът Румен Радев да връчи третия мандат като до момента три парламентарни групи са заявили желание да направят последен опит за съставяне на правителство в този парламент, като ще търсят подкрепа за някаква форма на експертен кабинет. Това са "Възраждане", "Има такъв народ" и БСП.

При третия мандат няма 7-дневен срок и предлагането на структура и състав на правителство може да се забави до събирането на мнозинство или опитите за такова. Ако обаче в 50-ото Народно събрание не се събере мнозинство и третият мандат също бъде върнат, президентът е длъжен да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори в двумесечен срок.

Преди това, след консултации с партиите, той трябва да посочи служебен министър-председател, който да предложи и служебно правителство. След произнасянето на Конституционния съд, който остави ограничения кръг от хора, измежду които президентът може да избира служебен премиер. Новият служежбен премиер може да бъде:

При предходната процедура за избор на служебен премиер Димитър Главчев беше посочен като единствен, който се съгласи да поеме поста, а сега има само едно ново попълнение в списъка, от който Радев може да избира - това е Рая Назарян. До момента тя не е коментирала би ли поела поста при стигане до нов кабинет.

Ако процедурата с мандатите приключи до 29 юли, има възможност следващите седми предсрочни парламентарни избори да са още на 29 септември, каза за "Дневник" източник от "Дондуков 2". Миналата седмица държавният глава Румен Радев даде да се разбере, че предизборна кампания няма да има през август, с което намекна, че предпочита изборите да са в началото на октомври. Първата възможна дата е 6 октомври.

Решението на Конституционния съд, в което се казва, че не е събрано нужното мнозинство, означава на практика, че липсва произнасяне по въпросите за служебния кабинет, двойното гражданство и др. и тези поправки в Конституцията могат да бъдат атакувани отново, смятат някои юристи и конституционалисти.

Самият Румен Радев първи сезира КС още през януари като поиска да бъдат отменени текстовете, свързани с правомощията на президента. Жалба до КС подадоха и тогавашните депутати от "Възраждане" и "Има такъв народ", които оспориха всички промени, включително и тези, свързани със съдебната реформа. По-късно Конституционният съд обедини двете искания и се произнесе по тях с днешното решение като мотивите му се простират в над 200 страници.

Президентът отново може да сезира Конституционния съд с искане да се произнесе по тези въпроси и да ги отмени, но разликата ще бъде в състава на съда. Наесен Радев трябва да назначи двама конституционни съдии от квотата на президента на мястото на Мариана Карагьозова и Филип Димитров, назначени от президента Росен Плевнелиев през 2015 г.

Техният мандат изтича заедно с мандата на Константин Пенчев (от квотата на Народното събрание) и на Таня Райковска (назначена от съдийската квота и с решения на ВКС и ВАС). С промените в състава на Конституционния съд балансът на мненията може да се промени така, че да има решение в едната или в другата посока по темата със служебния кабинет.