Бутонът "enter", "съдът на Пеевски": Политиците с разнопосочни обвинения след решението на КС

Бутонът "enter", "съдът на Пеевски": Политиците с разнопосочни обвинения след решението на КС

Бутонът "enter", "съдът на Пеевски": Политиците с разнопосочни обвинения след решението на КС
Решението на Конституционния съд (КС), което сложи точка на съдебната реформа, но остави промените, свързани със служебното правителство, предизвика разнопосочни обвинения в политически зависимости от четири партии в парламента. Засега ГЕРБ и ДПС все още не са коментирали решението на КС. Промените в основния закон бяха приети в края на миналата година с гласовете на "Продължаваме промяната-Демократична България", ГЕРБ и ДПС.
Бутонът "enter"
"Системата на "превзетата държава" иска липсата на справедливост да се запази". Това написа Кирил Петков, съпредседател на "Продължаваме промяната", във фейсбук профила си.
В поста си Петков коментира, че сегашната система е създадена така, че да има хора в цялата структура, които не работят за справедливост, а за поддържане на "превзетата държава". Той дава пример с избора на изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, когато по думите му целият Висш съдебен съвет е гласувал в строй, сякаш някой им натисна бутона "enter". Израз, използван от вече бившия главен прокурор Иван Гешев (преди да бъде отстранен) на пресконференцията, на която обяви, че получил заплахи, че някой "ще натисне enter-а", ако не се оттегли.
Петков посочва, че "против" съдебната реформа са гласували "трима от квотата на ГЕРБ/Росен Плевнелиев" (бел.ред. бившият президент) - Маргарита Карагьозова Финкова (2015 г.), Филип Димитров (2015 г.), Красимир Влахов (2018 г.) , "четирима от съществуващата система": Павлина Панова (2018 г.); Таня Райковска (2015 г.); Надежда Джелепова (2018 г.); Соня Янкулова (2021 г.). Както и "двама от квотата на Румен Радев": Янаки Стоилов (2021 г.); Атанас Семов (2018 г.).
"Краен резултат: 9-3 за бутона enter вместо за хората", пише още Петков.
По думите му съдия Борислав Белазелков, предложен от "Продължаваме промяната-Демократична България", е "бил от страната на справедливостта", като не е гласувал срещу промените в основния закон, "но за съжаление една птичка пролет не прави".
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов заяви, цитиран от БТА, че Конституционният съд е политически орган, като имало смесица между юридически и чисто политически мотиви за решението. Според Атанасов продължаваме да имаме "сталинска прокуратура" по образец и действие, а не орган, който да следи за законност.
Всевластието на главния прокурор
Във "Фейсбук" депутатът от "Продължаваме промяната-Демократична България" и бивш правосъден министър Надежда Йорданова коментира, че КС е предпочел да остави всевластието и безотчетността на главния прокурор, вместо да затвърди гаранциите за истински независим съд.
Йорданова посочва, че решението има сериозни последици за правовия ред, а "чадърите и зависимостите в прокуратурата ще продължават да подклаждат чувството за несправедливост в обществото".
"Натиск от Пеевски"
Според лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов не е изненадващо, че "съдебната реформа отиде в коша за боклук". По думите е трябвало КС да отмени абсолютно всички промени, лошото било, че същото важи за всички останали промени, за които от партията са го сезирали. Той коментира, че останало изключително "предателското решение" да може хора с двойно гражданство да стават депутати, министри и премиери, което за "Възраждане" е наистина изключително голям проблем. "Оказва се, че в този случай КС за пореден път взема решение под натиск от страна на Пеевски, защото това е неговият съд - вижда се и в списъка на съдиите, които са гласували", коментира Костадинов.
Конституционният съд доказал, че е "частна собственост" с решението си на парче, смята още лидерът на
"Възраждане".
Недоволни, че промените за служебните правителства остават
Според Тошко Йорданов, председател на парламентарната група на "Има такъв народ", Конституционният съд е "политически овладян", защото частта със служебните кабинети остава.
Подобна теза изрази и председателят на парламентарната група на БСП Борислав Гуцанов, предава БНР. По думите му отнемането на правомощията на президента е създало много неразбории и "поредните проблеми в държавата, на които сме свидетели". Конституционният съд остави промените, свързани със служебното правителство, според които президентът трябва да избира измежду 10 души за поста на служебен премиер.
По думите на Гуцанов е очевидно, че е имало определени влияния, като се съди от гласуването.
По тези текстове гласуването е било шест на шест, т.е. не са събрали достатъчно мнозинство, за да бъдат оспорени (бел. ред. членовете на КС са 12) и по този начин те остават в сила.
Йорданов каза, цитиран от БТА, че КС не можел да вземе решение дали конкретните изменения са правилни или не, защото двама от съдиите - Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, са политически назначения и са гласували против.
"За" противоконституционността на текстовете за служебното правителство са гласували съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова. На противно мнение са били Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова.
"Кьопава" и "нескопосана" съдебна реформа
"Съдебната реформа е кьопаво изпълнена. Ние неслучайно сме я атакували. Тя е лошо направена, лошо реализирана и част от нещата не са в правомощията на Обикновено Народно събрание", коментира Йорданов.
Временният председател на БСП Атанас Зафиров също е удовлетворен, че "нескопосано направените промени в съдебната власт" са спрени.
Според Зафиров партиите, които са били най-активни в този процес, сега поне за известно време трябва да запазят мълчание по темата и да спрат да навират в очите на обществото подобен тип съдебни реформи.