Две седмици преди 50-ото Народно събрание да се разпусне за лятото или завинаги и дни преди насрочването на поредните парламентарни избори, битката кой да оглави новото служебно правителство внезапно се изостри.

Вместо очакваното формално изпълнение на процедурата след провала на опитите за правителство - президентът да назначи кабинет и да насрочи нови избори, основните политически играчи започнаха да обсъждат неочаквани и многоходови комбинации. Чрез тях се надяват да парират влиянието на опонентите си в краткосрочен план - за организирането и провеждането на изборите или да заемат дългосрочни позиции, ако и следващият парламент не успее да сформира редовен кабинет и управлението остане за по-дълго време в ръцете на служебна власт.

Ефектите от августовската политическа активност са няколко - партийни партньорства отвъд публично обявяваните "червени линии"; обсъждане на неочаквани кандидатури за първите държавни постове и внезапен прилив на желание за премиерски ангажименти у потенциални кандидати, които преди четири месеца категорично отказваха поста. Сред обсъжданите нестандартни ходове са спешна смяна на председателя на Народното събрание и също толкова спешен избор на зам.-председатели на Сметната палата въпреки неуспешните опити на няколко парламента в последните години да задвижат промени в регулаторите.

Дали опитите за промяна в списъка на потенциалните кандидати изобщо ще дадат резултат се очаква да се разбере до края на седмицата. В конституцията няма стриктно посочени срокове, в които трябва да бъде взето решението за назначаване на служебно правителство, но опитът досега сочи, че президентът се придържа към това, което конституционалистите наричат "разумен срок", т.е. не е склонен да бави твърде дълго решението. Затова и най-често споменаваните варианти за дата на изборите са 13 и 20 октомври. Това означава, че окончателното решение трябва да се вземе до 20 август, за да се спази изискването изборите да са най-малко два месеца по-късно.

Новият служебен премиер ще бъде излъчен за втори път според променените в края на миналата година конституционни разпоредби. Според текстовете кандидатът бива избран от президента от списък с десетима души на висши държавни длъжности. В края на март единствената възможност за премиер се оказа шефът на Сметната палата Димитър Главчев. Всички останали потенциални кандидати отказаха мястото:

Официалните заявки допреди ден бяха, че Главчев остава единствената кандидатура и сега, след като председателят на парламента Рая Назарян последва аргументите на предшественика си Росен Желязков и отказа номинация.

Главчев е в политиката от години като представител на ГЕРБ - беше депутат от партията в шест парламента и дори председател на Народното събрание през 2017 г., а за Сметната палата беше посочен с гласовете на партията си и на ДПС. Като служебен премиер той направи множество назначения в изпълнителната власт, които бяха реверанс към движението и конкретно към Пеевски.

Това пролича особено при скоростната смяна на областни управители, предприета след разцеплението на партията преди месец, когато кадри на крилото на Ахмед Доган бяха подменени с приближени до санкционирания за корупция от САЩ бизнесмен. В интервю за "Свободна Европа" преди седмица лидерът на "Да, България" в оставка Христо Иванов заяви, че министри са придобивани от Пеевски на "вторичния пазар" и даде пример с Георги Гвоздейков, който бе изключен от "Продължаваме промяната", след като остана в кабинета "Главчев".

Според неофициални разговори на "Дневник" с политици от различни парламентарни групи в момента ГЕРБ и ДПС на Пеевски се опитват да удържат позициите си в действащата изпълнителна власт чрез Главчев или други свои кандидати от възможните по списъка.

От другата стои комбинация от представители на останалите формации в Народното събрание - "Продължаваме промяната - Демократична България", БСП и "Има такъв народ", подпомагани от "Възраждане" и верните на Ахмед Доган депутати на ДПС.

Представители на партиите потвърдиха пред "Дневник", че в последните дни са водени разговори за различни варианти, при които през парламента може да бъде променен списъкът кандидати за премиер, който президентът Радев нарича "домова книга".

Сред тях е била идеята "Има такъв народ" да забави връщането на третия мандат и междувременно да започне процедура за избор на нов омбудсман, обсъждана през уикенда. Тя обаче бързо отпаднала, тъй като процедурата е твърде дълга. Останалите две възможности са:

Подобна смяна е трудна за осъществяване, тъй като изисква обединение на всички групи извън ГЕРБ и ДПС на Пеевски. По информация на "Дневник" първоначално групите заявили съгласие, но след това настъпили противоречия заради кандидатурата за нов председател.

Неофициално политици коментираха във вторник вечерта (6 август), че последно е обсъждано "Възраждане" да напусне залата по време на гласуването, сваляйки нужните гласове за отстраняване на Назарян от 121 до 102. В такава ситуация ГЕРБ и ДПС ще имат 90 гласа срещу 98 на "Продължаваме промяната - Демократична България", депутатите от ДПС около Джевдет Чакъров, БСП и "Има такъв народ". Недостигащите четири гласа могат да дойдат от редиците на независимите - 13-те от разпадналата се група на "Величие" и изключения от левицата Калоян Методиев. Никой от независимите засега не е коментирал как би гласувал. Според информациите от разговорите в последните дни за избора на друг председател се очаквало групата на Костадин Костадинов да е в зала и да подкрепи кандидатурата, осигурявайки нужното мнозинство.

По неофициална информация от партиите за поста се обсъжда името на бившия министър на земеделието в кабинета на Кирил Петков и настоящ депутат от БСП Иван Иванов. Смятало се, че той може да бъде приемлива фигура за партиите и президента, а срещу неговия пост останалите партньори искали министерски постове.

Кандидат е лансирала и "Има такъв народ". Партията на тв водещия Слави Трифонов предложила полк. Александър Александров, депутат в четвърти парламент и зам.-председател на парламентарната комисията по отбраната.

Мандатите и на двамата заместници на Димитър Главчев - Тошко Тодоров и Горица Грънчарова-Кожарева, и двамата свързани с ГЕРБ и ДПС, изтекоха, но остават на длъжностите си, тъй като Народното събрание не е избрало техни наследници. За смяната им има допълнителна трудност - по закон предложението трябва да дойде от председателя на Сметната палата, а той в момента е министър-председател.

В понеделник (5 август) "Продължаваме промяната - Демократична България" внесе в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за Сметната палата, който предвижда процедурата по избор да се открива от Народното събрание. Този сценарий също изисква време - първо приемане на измененията в закона, а след това и откриване на процедура. Дори при максимално съкращаване на сроковете той ще изисква мълчаливо съгласие от президента, който да изчака депутатите.

Отговорът на ГЕРБ и ДПС дойде също във вторник (6 август), когато други кандидати от списъка с потенциални премиери, свързани с двете партии, потвърдиха готовност да поемат поста този път.

Подуправителят на БНБ Петър Чобанов потвърди пред "Сега", че е изразил такава готовност в разговор с президента Румен Радев. "Това не е приоритет в кариерното ми развитие, но има определени хипотези, при които бих обмислил предложението. Ако установя, че се появяват екзотики, които заплашват финансовата стабилност, фискалната стабилност и пътя на България към еврозоната, заплашват държавата, тогава бих приел", коментира Чобанов пред електронното издание на вестник "24 часа". Чобанов е дългогодишен депутат от ДПС, беше и финансов министър в кабинета "Орешарски", избран с мандата на движението през 2013 г. Партията го лансира и за подуправител на БНБ преди година.

Според публикация на "24 часа" зам.-председателят на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева също е склонна да стане служебен премиер. Изданието се позовава на източници от президентството, като уточнява, че тепърва ѝ предстои разговор с Румен Радев. "Дневник" не успя да се свърже с нея, а от президентството отказаха коментар по темата и уточниха, че информация за разговорите на държавния глава с потенциалните премиери ще има след края им.

Горица Грънчарова-Кожарева беше избрана на поста си по времето на втория кабинет "Борисов", а през януари 2023 г. беше определена от парламента за и.д. председател, след като ГЕРБ, БСП, ДПС и "Български възход" скорострелно смениха тогавашния ръководител на палатата Цветан Цветков. Тя е съпруга на бившия член на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия Михаил Кожарев.

Пред "Дневник" другият зам.-председател на палатата - Тошко Тодоров, чиято биография е свързана с ГЕРБ, заяви, че е говорил с президента, но отново е отказал да заеме поста.