Президентът Румен Радев посочи зам.-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за кандидат за служебен премиер. Битката кой да оглави новото служебно правителство внезапно се изостри едва тази седмица. Допреди това държавният глава на няколко пъти заяви, че няма много възможности за избор, тъй като списъкът става все по-къс.

Според официалната ѝ визитка Горица Грънчарова-Кожарева е магистър по счетоводство в Стопанска академия "Д. А. Ценов" в Свищов.

През годините е била ръководител одитно отделение, а също и член на Консултативния съвет на Сметната палата. Заемала е поста на главен експерт в Национална агенция за приходите (НАП), била е и зам. главен счетоводител в "Булгаргаз".

През 2015 г., по времето на втория кабинет на Бойко Борисов, е избрана за зам.-председател на Сметната палата. Първоначално Кожарева е предложението на Патриотичния фронт (НФСБ, БДС "Радикали" и БНДС "Целокупна България") за шеф на Сметната палата, но Валери Симеонов оттегля кандидатурата ѝ в деня на избора.

През януари 2023 г. тя е определена от парламента за и.д. председател, след като ГЕРБ, БСП, ДПС и "Български възход" скорострелно смениха тогавашния ръководител на палатата Цветан Цветков. Обяснението бе, че мандатът му е изтекъл преди една година, като мнозинството пренебрегна факта, че нейният мандат също е изтекъл.

Отстраняването на Цветан Цветков беше обявено за противоконституционно, след като решението на Народното събрание бе атакувано пред КС от "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

В края на юли 2023 г. обаче Главчев оглави Сметната палата, а Кожарева остана негов заместник.

Интересен факт е, че изборът на Горица Грънчарова-Кожарева да заеме поста и.д. председател на Сметната палата е обявен за невалиден, след като президентът Румен Радев сезира Конституционния съд. Решението на КС обаче дойде през ноември 2023 г., т.е. месеци, след като вече отново е избрана за заместник.

Посочената за нов служебен премиер е съпруга на бившия член на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия Михаил Кожарев.

През 2013 г. той се появява в тефтера на бившия председателя на тогавашната Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов, където срещу името му стои "да не се занимаваме", пише "Капитал".

Две години по-късно Кожарев е номиниран за конституционен съдия от Патриотичния фронт, но след това кандидатурата му е оттеглена. По това време Кожарев е един от основните противници на тогавашния правосъден министър Христо Иванов и дори му иска оставката заради критики на Иванов към работата на ВСС, сочи справка в архива на "Капитал".

През март 2023 г. под ръководството на Горица Грънчарова-Кожарева Сметната палата за пръв път в историята си по мнение на експерти променя заключение в свой доклад - за извършен одит на изпълнението "Администриране на нередности".

И пак според експерти това решение е в полза на прокуратурата. В гласуването на решението тогава взема участие и Кожарева, която би трябвало да си направи отвод, доколкото документът отразява констатации в работата на институция, в която тогава все още работи съпругът ѝ.

Според данните от подадената през февруари 2023 г. имуществена декларация, в която е отчетена цялата 2022 г., Горица Грънчарова-Кожарева и съпругът ѝ разполагат със 145 хил. лв. налични парични средства от спестявания от предходни години и заплати, както и 2 хил. лв. банкови влогове на Грънчарова. Двамата имат и кредити от по 5 хил. лв. Тя не е декларирала придобити през 2022 г. имоти или превозни средства на свое име. За 2021 г. двамата със съпруга ѝ декларират двуетажна къща в Банско с площ 508 кв.м. за 322 хил. лв., придобита със заеми и спестявания от заплати, се посочва в декларацията. През 2019 г. двамата купуват поземлен имот в Банско с обща площ от 508 кв.м. - едноетажна къща (съборена) и друг вид сграда, къща в строеж разгъната застроена площ (РЗП) и мазе. Стойността на имота е 120 хил. лв. и е придобит със спестявания и заем от 1000 хил. лв.

Горица Грънчарова-Кожарева и Михаил Кожарев притежават и апартамент с гараж в София, купен през 2015 г. за над 250 хил.лв., отново с кредит и спестявания, сочи декларацията.