Още веднъж от същото: поредният парламент отива в историята без да свърши нищо важно

На живо
Брифинг за учредяването на новата партия на Ахмед Доган

Още веднъж от същото: поредният парламент отива в историята без да свърши нищо важно

Още веднъж от същото: поредният парламент отива в историята без да свърши нищо важно
След ден 50-ото Народно събрание ще излезе в лятна ваканция, която по план трябва да бъде прекъсната само веднъж - за клетвата на служебното правителство. В началото на септември депутатите ще се върнат за кратко в пленарната зала преди отново да излязат в отпуск заради поредната предизборната кампания.
Така - освен ако не настъпят неочаквания събития или драматични промени в нагласите - до края на парламента остават едва десетина заседания. А равносметката за тримесечния му живот е тъжна: докато се търсеха формули за управление, а парламентарни групи се разцепваха, наближаващите предсрочни избори изцяло минираха възможността да бъде свършена някаква съществена законодателна работа.
Народните представители избраха да се занимават с безпредметни изслушвания на министри, а малкото приети закони бяха или технически промени на действащи разпоредби, или насочени към електорална мобилизация - като закона по руски образец, с който държавата определи какво е нетрадиционна сексуална ориентация.
"Това Народно събрание има още какво да свърши, но вместо това се търсят хлъзгави точици в дневния ред, които да имитират някаква дейност. Идваме и си тръгваме, без да сме свършили нещо особено" - думите, с които депутатът Ивайло Вълчев ("Има такъв народ") преди няколко месеца описа последните дни на 49-ото Народно събрание, важат и за действащия парламент.
Неофициални разговори на "Дневник" с депутати показаха, че се очертава и този път извън вниманието на законодателния орган да останат ключовите реформи, които ще отпушат плащанията по европейския План за възстановяване и устойчивост, а също и поправките в Закона за съдебната власт, ограничаващи назначенията от членове на Висшия съдебен съвет с изтекъл или изтичащ мандат.
Без никакви изненади няма да се прави и опит за попълване на над 90-те позиции във важни държавни органи, на които още стоят хора с изтекли преди няколко години мандати.
В последния ден преди ваканцията депутатите ще обсъждат промени в Закона за околната среда, предвиждащи да отпадне възможността за обжалване на втора инстанция по дела срещу оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на големи проекти от национално значение. Ще направят евродопълнения в закона за независимия финансов одит и ще попълват съставите на парламентарни делегации в международни организации. Както стана правило в последните години, преди избори ще бъдат дискутирани и промени в социалните закони - за личната помощ и за помощите за деца.
Обсъждането на внесените от "Продължаваме промяната - Демократична България" проекторешения за процедура по отстраняването на шефа на Антикорупционната комисия Антон Славчев и за избор на еврокомисар от парламента, по всяка вероятност ще останат за септември.

Какво (не) свърши 50-ото Народно събрание

От откриването на този парламент до днес основен фокус на депутатите са изслушванията на министри. Те бяха питани за всичко - от въпроси за енергетиката и Плана за възстановяване и устойчивост, до шума от мотоциклети.
В законодателен план също нямаше изненади - минаха безспорни промени в Кодекса за труда, Законът за приемане на еврото, както и някои от ключовите текстове за отбрана. Нагласите са това да бъде линията на поведение до края.
За сметка на това ударно минаха промените в Закона за училищното и предучилищното образование, предложени от "Възраждане". Прокремълската националистическа партия за втори път се опита да прокара подобни текстове, но този път те бяха одобрени на две четения в рамките на едно пленарно заседание. В закон беше записано определение за "нетрадиционната сексуална ориентация" и беше забранена "пропагандата" ѝ в училищата, макар за съществуването ѝ да не бяха дадени доказателства.

Планът за възстановяване остава на хартия

И този парламент не успя да придвижи и една от реформите в плана, като неофициално депутати вече коментират, че българският план ще се провали, ако не се случи чудо.
В началото на миналата седмица парламентът проведе две изслушвания за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост на служебния финансов министър Людмила Петкова - първо в комисията по европейските въпроси, а след това и в пленарна зала. Така в рамките на два дни пред депутатите беше изрично казано, че ако България не завърши реформите за втория транш, то част от сумата ще бъде загубена.
Второто плащане, за което България изпрати искане през октомври 2023 г., е от 1.27 млрд. лева. Сумата е заложена в приходната част на бюджета за 2024 г.
Министърът отказа да прогнозира каква част от сумата може да бъде загубена, докато предшественикът ѝ на поста и настоящ депутат Асен Василев ("Продължаваме промяната") заяви, че става дума за 1 млрд. лв. Ден по-късно парламентът бламира за пореден път опит да се приемат част от нужните реформи: Закона за лицата, подаващи сигнали, Закона за несъстоятелност на физическите лица (по-познат като закона за личния фалит), приемането на процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия, приемане на пътна карта за климатична неутралност.
Този парламент е безполезен и вреден. Не свършихме нищо
Проекторешение и проектозакони за първите три от четирите нужни реформи са внесени в парламента от края на юни, но още не са стигнали дори до първо обсъждане в комисия. Миналата седмица законопроектът за лицата, подаващи сигнали и законопроектът за личния фалит трябваше да бъдат разгледани на първо четене в парламентарната комисия по европейските въпроси. Те обаче отпаднаха от дневния ред. "За "разглеждането на текстовете гласуваха единствено представителите на "Продължаваме промяната - Демократична България", а аргументът на останалите народни представители беше, че текстовете трябва да минат първо през водещата комисия - по конституционни и правни въпроси, макар това това да не представлява нарушение на парламентарната практика.
Представител на "Продължаваме промяната - Демократична България", с когото "Дневник" разговаря, заяви, че са водени разговори с ГЕРБ в опит да се стигне до консенсус за приемането на част от реформите, нужни за втория транш по плана. В началото на август обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че партията му няма да подкрепи инициативи за приемане на нужните реформи по плана.
"Защо не сме ги приели досега, докато беше "сглобката"? Защото се пазаряха кой ще е главен прокурор и кой ще е шеф на антикорупционната комисия", коментира той в отговор на въпрос на "Дневник".

Пеевски или изборите в съдебната система

Веднага, след като се видя, че нещата отиват на поредни избори, в политическите среди неофициално се заговори за възможността настоящият Висш съдебен съвет (ВСС), който действа вече две години след изтичането на мандата си, да определи следващия главен прокурор и новия председател на Върховния административен съд.
Лидерът на "Да, България" в оставка Христо Иванов го формулира като риск "Делян Пеевски да бетонира влиянието си в съдебната система за още седем години". За да не стане това, на 2 август "Продължаваме промяната - Демократична България" внесе в парламента поредни поправки в Закона за съдебната власт, с които се забранява членове на ВСС с изтекъл или изтичащ мандат да започват процедура по избор на главен прокурор, председател на Върховния административен съд и председател на Върховния касационен съд.
Според високопоставен представител на "Продължаваме промяната - Демократична България" принципна подкрепа за тези текстове засега има от "Има такъв народ" и БСП.
За да бъде успешно прокарано ограничението обаче, ще е необходимо проектозаконът да бъде приет първо в ресорната комисия по конституционни и правни въпроси. Източник на "Дневник" от демократичното обединение каза, че на всяко заседание на тази комисия до края на парламента ще се прави опит за разглеждане на текстовете.

Парламентът на разцеплението

Ако има нещо, с които 50-ото Народно събрание ще бъде запомнено със сигурност, то е разпада на парламентарни групи в него. Роенето започна още преди полагането на депутатската клетва - дни преди първото заседание Калоян Методиев беше изключен от парламентарната група на БСП. Междувременно в партията се образуваха два лагера - около Корнелия Нинова и около новото старо ръководство в лицето на Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров.
В началото на юли, когато беше гласувано предложеното от ГЕРБ проектоправителство, започна и публичното разцепление в ДПС - първо с изключването от парламентарната група на най-опитния народен представител Рамадан Аталай, който съобщи, че Ахмед Доган не желае партията му да подкрепя кабинет на ГЕРБ. По-късно, заради критики от страна на Джевдет Чакъров към Делян Пеевски, бяха изключени 17 депутати, които послушаха почетния председател и не подкрепиха проектокабинета "Желязков". Последва серия доброволни заявления за напускане и в момента в парламента групата на лоялните на Доган (25 депутати) е по-голяма от тази на Пеевски (22 депутати).
Пак в първите дни на юли, се разпадна и парламентарната група на "Величие". Причината бяха разменените обвинения между идеолога на партията Ивелин Михайлов и председателя на групата Николай Марков. Няколко дни по-късно доскорошните знакови лица на партията като Марков, Виктория Василева и Дарин Георгиев инициираха комисия за разследване на Ивелин Михайлов и финансовата пирамида зад "Исторически парк".
Вътрешнопартийните противоборства доведоха до практическото миниране на опциите за някаква законодателна работа и това бе видно и от забавянето с изработването на вътрешен правилник и формиране на постоянни комисии, което отне на депутатите повече от месец.