Поредните предсрочни парламентарни избори са на хоризонта, но много от партиите не изглеждат в добра кондиция за тях. Разцеплението в ДПС доведе до опита за регистрация на две коалиции двойници, заради което за първи път от над 30 г. абревиатурата ДПС може да не се появи върху бюлетината. Споровете за лидерство в БСП прераснаха в подписки за паралелни регистрации, поставящи под въпрос влизането на партията в следващото Народно събрание. "Продължаваме промяната - Демократична България" успя да се запази като коалиция, но вътрешните ѝ проблеми не са решени и ще продължат да подклаждат напрежение.

Насред бушуващите политически скандали, останалите фаворити за Народното събрание - ГЕРБ, "Има такъв народ" и "Възраждане", изглеждат сравнително стабилни. Това обаче не им обещава лека кампания, тъй като ще трябва да намерят начин да мобилизират електората си - ГЕРБ за да си върне изгубените на вота през юни над 100 хил. гласа и да претендира да поставя условия за следващо управление, а по-малките партии - за да увеличат тежестта си при евентуална подкрепа на нова власт. Политиците вече дадоха заявка за изострена политическа риторика, но най-горещите битки на предизборната кампания засега се очертава да се водят в Централната избирателна комисия (ЦИК) и върховните съдилища.

След по-малко от седмица - в 17 ч. на 11 септември, изтича крайният срок за регистрация на политическите сили за участие във вота наесен. Формалната процедура този път се оказа препъникамък за някои от формациите и създаде сериозни проблеми на ЦИК.

Дни, след като говорителят на комисията Росица Матева да декларира, че няма да се занимават с вътрешнопартийни проблеми, комисарите влязоха в спора между двете фракции в ДПС - първо с решението да приемат документите на двете коалиции, опитващи се да се регистрират с името ДПС, а по-късно и с препоръката за заличаване както на партията, така и на абревиатурата ѝ в имената им.

И двата лагера лагера дадоха да се разбере, че няма да се откажат доброволно от марката ДПС в дадения им срок (до 17 ч. на 7 септември). Така топката отново ще се върне в полето на ЦИК, която трябва да реши коя коалиция да допусне до вота:

Решението трябва да бъде взето най-късно до 11 септември, като е съвсем възможно ЦИК да постанови и партията, и името ДПС да не присъстват и в двете коалиции.

Депутати от двете фракции все пак биха могли да участват в изборите, но като част от листи на коалиция, в която не присъства движението. Изглежда, че този риск е бил калкулиран от двете фракции, тъй като дори и с отпадането на ДПС, те биха могли отново да участват в изборите - според Изборния кодекс за формирането на коалиция е достатъчно участието на две партии.

Аргументът - председател на съда е Георги Чолаков, за когото лидерът в оставка на "Да, България" Христо Иванов обяви, че е бил обгрижван от депутата.

Засега социолозите са предпазливи в прогнозите за представянето на двете фракции на ДПС на изборите, но не изключват успеха им. "Колкото и да знаем, че ДПС е с много твърд електорат, трябва да отчитаме възхода на Делян Пеевски не само като политическа фигура начело на ДПС, но и като фигура, която има влияние в отделни райони. Мисля, че дори да се раздели ДПС на две фракции, и двете формации биха имали бъдеще в следващ парламент", коментира Добромир Живков от "Маркет линкс".

Съдбата на БСП на изборите е в ръцете на Върховния касационен съд (ВКС), който трябва да реши спора кой е легитимният лидер на партията с право да взима решения за формата на участие и за листите.

След оставката на Корнелия Нинова през юни Националният съвет на социалистите избра Атанас Зафиров за временен председател. Той обаче все още не е вписан като лидер в регистъра на политическите партии., тъй като близкият до Нинова Крум Дончев обжалва съдебното решение с аргумента, че Зафиров не е избран от конгрес. Последната дума по спора ще има ВКС, който ще заседава на знаковата за БСП дата 9 септември, само два дни преди крайния срок за регистрация за вота. Съществува и хипотеза тогава съдът да не вземе решение. Подобно развитие би попречило на Зафиров да регистрира БСП за вота и ще даде предимство на Нинова, която вече упълномощи приближените си Георги Свиленски и Иван Ченчев да регистрират БСП за изборите, заради което беше изключена.

И двата лагера обявиха, че започват да събират подписи за регистрация. Ако надделее Зафиров, БСП ще се яви с името си като част от сключената в петък (5 септември) коалиция с още 20 леви формации, а на челни места в листите се очаква да бъдат "старите другари" от "Левицата" и "Изправи се, България" - Татяна Дончева и Мая Манолова. Споровете за лидерското място в партията обаче могат да провалят и този процес - депутати от лагера на Нинова твърдят, че само тя има право да подписва коалиционни споразумения.

Ако надделее Нинова, Атанас Зафиров вероятно ще потърси възможност да участва на вота чрез регистрацията на някоя от формациите в обединението. Това обаче би го поставило в неизгодна позиция в преговорите за листи. Раздорът между ново и старо ръководство поставя под въпрос изобщо прескачането на 4-процентния праг за влизане в парламента. На изборите на 9 юни БСП получи 7.06% или малко над 151 хил. гласа. "Левицата", която този път ще е в коалиция с партията, получи едва 0.71%.

В случай, че Зафиров получи зелена светлина от съда, кръгът около Нинова вероятно ще атакува Народното събрание с листите на други формации. "Капитал" съобщи, че са водени разговори с партията на Радостин Василев МЕЧ, а източници на "Дневник" от Националния съвет на БСП потвърдиха информацията. На предходните избори на МЕЧ взе 64 хил. гласа - малко над 26 хил. по-малко от нужните за прескачане на прага.

С амбицията да си върне поне част от изгубените на последните избори 307 хил. избиратели, коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" удължи сътрудничеството си и за предстоящия вот, въпреки видимите пукнатини в отношенията на партиите в нея.

След обявяването на решението за съвместно явяване на изборите лидерите на коалицията застанаха един до друг и обявиха: "Заедно сме по-силни". От изказванията стана ясно, че коалицията мисли за обновяване на управленската програма, но не и на листите.

Източници на "Дневник" от обединението коментират, че големите проблеми за коалицията тепърва започват. Освен спорове за кандидат-депутатите, има и друг проблем - трите формации не са подписали коалиционно споразумение и отношенията им не са регламентирани. Това и досега създаваше напрежение заради трудностите при взимането на решения.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започна предизборната кампания на партията ден след провала на служебния кабинет на Горица Грънчарова - Кожарева. На брифинг в партийната централа той нарисува скица с решение за трафика в столицата. Ден по-късно рисунката се превърна в чертеж, а след това - в цял инфраструктурен проект. Лидерът на ГЕРБ се разходи по забавени строежи из страната със заявката, че ако партията му е на власт, ключови пътища ще бъдат довършени. За пореден път декларира, че магистралата между Велико Търново и Русе може да бъде построена за 3 г. - обещание, което е давал и през 2015 г., и през 2017 г., когато беше премиер.

Заявката за нови пътища се очертава като основен мотив в предизборната кампания на ГЕРБ. Източници на "Дневник" от партията коментират, че акцент ще бъдат големите проекти, с които икономиката да бъде раздвижена и теми, които са практически важни за хората. С подобни предложения партията ще опита да си върне загубените от предишните избори почти 140 хил. избиратели. Борисов очевидно осъзнава, че ще му е нужна силна мобилизация, ако иска силни позиции за управление след вота. Особено в ситуация, в която няма да може да разчита на досегашното негласно партньорство по места с ДПС, коментират наблюдатели.

За тази цел Борисов ще разчита и на успешни свои кметове, които ще бъдат водачи на листите за парламентарния вот. "Трябва да бъдат мобилизирани и избирателите, и структурите. На всеки шест месеца има нови избори и всички са уморени. Нови управленски програми не са достатъчни за това, а и честата смяна на програма означава липсата на такава", коментира друг представител на ГЕРБ. Според трети източник партията ще се опита да спечели подкрепа, демонстрирайки стабилност и готови решения в ситуация на разпад на всички политически партии.

Дали и ще има ли промени в листите на партията тепърва ще се решава.

Към момента "Възраждане" и "Има такъв народ" изглеждат сравнително стабилни. Очакванията са двете формации да използват последните няколко дни на 50-ото Народно събрание, за да мотивират електората си, като заложат на законопроекти, които радикализират общественото мнение по модела на забраната на ЛГБТИ пропаганда в училищата по руски образец.

Партията на Костадин Костадинов опита отново да върне в обращение темата за референдума за еврото, но се провали. По неофициална информация не е изключено в оставащите 9 заседания на парламента отново да бъде поискано обсъждането на закон за чуждестранните агенти, за които "Възраждане" периодично настоява.

На свой ред партията на тв водещия Слави Трифонов предлага забрана за излагане, представяне и предлагане на материали със съдържание, което "не съответства на разбирането за пол на физическите лица като биологична категория" и въвеждането на глоби от 4 хил. до 50 хил. лв за такива нарушения. В допълнение ще иска да се намалят праговете за гласове за свикване на референдуми.

Най-младата и най-бързо разпаднала се партия в парламента - "Величие", ще участва в изборите за 51-ото Народно събрание самостоятелно. Нагласите на формацията са да продължи досегашната си стратегия за водене на предизборна кампания - в социалните мрежи и с обиколки из страната. За разлика от предните избори, този път идеологът на партията Ивелин Михайлов ще е водач на листа.

Изгонената от "Величие" Виктория Василева вече обяви създаването на своя партия - "Има смисъл", но още не е известно дали ще се яви на изборите. Не са известни и плановете на т.нар. полковник Николай Марков, който водеше групата на партията преди разрива.