Последваха събития, които доскоро граничеха с фантастика: ДПС се разцепи на две фракции около съпредседателите си, ключов член на партийното ръководство и кмет от движението се озоваха в ареста, контролът над партийния сайт преминава ту в единия лагер, ту в другия, Доган e на площада, и протестира срещу Пеевски, и се извинява за участието си в утвърждаването на това "политическото чудовище". "Дневник" възстановява хронологията на събитията, довели до изкачването на Пеевски до лидерското място в ДПС, което според близки до Ахмед Доган съвпада с началото на раздора в партията.

Делян Пеевски, чиято политическа кариера започна през 2001 г. от младежката организация на НДСВ, беше избран за депутат от ДПС за първи път през 2009 г. Тогава той не беше член на партията, но в следващите 11 години беше неизменно неин представител в парламента, въпреки че почти не стъпваше в пленарната зала, а медийни публикации показваха бизнес връзки между депутата и почетния лидер на ДПС.

Първият път в последното десетилетие, когато Пеевски не попадна в листите, беше за изборите на 4 април 2021 г. Два два месеца по-късно финансовото министерство на САЩ обяви, че той е санкциониран по глобалния закон "Магнитски" заради "регулярно участие в корупция". Пеевски пропусна и следващия кратък парламент, заседавал по-малко от два месеца. От ноември 2022 г. обаче се завърна в партията не само като депутат, но и като една от ключовите ѝ фигури.

Скоростното му изкачване към ръководните позиции в ДПС започна в разгара на преговорите за правителство между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" през лятото на 2023 г. На 6 юни 2023 г. Пеевски и тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ единствени от групата на ДПС подкрепиха избирането на правителството на Николай Денков с обещание за конституционна реформа. Ден по-късно Пеевски стана член на парламентарната комисия по конституционни въпроси с гласовете на ДПС, ГЕРБ и "Има такъв народ". На 28 юни напусна комисията, но за първи път се обяви като част от "тясното партийно начало" на ДПС.

Ден след ден Пеевски все по-видимо изземаше ролята на Мустафа Карадайъ, като представяше публичните позиции на движението, превръщайки се в неформален говорител. Председателят на ДПС остана на заден план и рядко се появяваше пред медии. На репликите, че след дългогодишният му тотален отказ да говори пред медиите поведението му изненадва политици и наблюдатели, Пеевски отговаряше:

Това са видимите за публиката факти. За събитията, довели до тях, започна да се разбира едва сега, когато противопоставянето между лагерите доведе до изнасяне на информация от кухнята на събитията. Биршен Ибрямова, приближена до Доган и дългогодишна негова секретарка, свидетелства публично за няколко разговора между почетния лидер и действащия съпредседател, от които са последвали ключови събития. Изнесеното от нея не е потвърдено, но и не е отречено от двамата участници в тези срещи.

Според Ибрямова месец преди цитираното изказване Пеевски е поискал от почетния председател да оглави партията, но получил отговор, че няма как етнически българин да е начело. По думите ѝ пред Свободна Европа" Пеевски си тръгнал обиден, но се заканил, че ще намери начин да стане лидер.

През ноември последва

Бившият председател така и не даде убедително обяснение за внезапното си решение да напусне поста няколко месеца преди изтичането на мандата му и изчезна напълно от публичния живот. Очаквано, Пеевски оглави последователно парламентарната група и партията и се опита да се позиционира медийно като говорител на правителството "Денков", в което партията му формално нямаше участие. Успя дори да се самопредложи за премиер.

Според Биршен Ибрямова от този момент напрежението в партията е започнало да расте, а определението "политически феномен" в писмото на Доган от 17 ноември 2023 г. не било натоварено с положителна конотация, макар че тогава никой от партията не коментира това. Като знак за предстоящите турбуленции тя определи отсъствието на Ахмед Доган от Националната конференция на ДПС, която през февруари избра Пеевски за съпредседател. Единственият опит за отпор беше посочването на дългогодишния депутат Джевдет Чакъров за втори съпредседател.

Доскоро като официална дата на разрива между Ахмед Доган и Делян Пеевски беше сочен първият ден на 50-ото Народно събрание - 19 юни 2024 г., когато в разрез с партийния устав Пеевски стана единствен председател на парламентарната група, а Джевдет Чакъров - само член. Към онзи момент спорът не е публичен, а на повърхността се вижда само, че ДПС е изпълнило целта да засили влиянието си в парламента - след вота на 9 юни е втора по численост група с 47 депутати. Три месеца по-късно депутатът Валентин Тончев ще разкаже, че от него и колегите му било поискано да се подпишат на празен лист, а на следващия ден установили, че подписите им стоят под решение на парламентарна група да има един лидер - Пеевски.

В интервю за Би Ти Ви в началото на октомври Биршен Ибрямова заяви, че

Почетният председател заявил, че при такава ситуация Пеевски трябва да напусне партията. "Отговорът на г-н Пеевски беше, че не той, а г-н Доган трябва да напусне партията".

В следващите дни се появят знаци, че Пеевски е започнал чистка на лоялните на Доган кадри. Първоначално аргументът е ниски изборни резултати. Именно с тази теза Филиз Хюсменова се отказва от мястото си в Народното събрание, а Айсел Руфад, Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов бяха последователно изключени от парламентарната група. В сайтове, близки до Пеевски, срещу изключените започват да текат публикации, обвиняващи ги във всякакви грехове - от корупция до порнографски сюжети. Въпреки случващото се към онзи момент Пеевски отрича разрив с Доган, а Чакъров избягва да отговаря на въпроси за другия съпредседател.

Позиционната война продължи около три седмици - до деня за гласуване на проектокабинета на Росен Желязков. Рано сутринта на 3 юли Рамадан Аталай съобщи, че има разрив между Доган и Пеевски. Осем дни по-късно ДПС официално се разцепи с решението на Пеевски да изключи лоялните на Доган депутати. След няколко дни към вече независимите депутати на ДПС се присъединиха още няколко народни представители, с което фракцията на почетния председател в парламента (25 души) беше по-многобройна от тази на Пеевски (22-ма).

Извън Народното събрание обаче везните натежаха в обратната посока - Централната избирателна комисия осигури на Пеевски шанс да регистрира пръв ДПС за вота, Върховният административен съд му даде правото да ползва марката ДПС за изборите на 27 октомври, прокуратурата и антикорупционната комисия изненадващо се задействаха срещу приближени до Доган политици и бизнесмени. В допълнение полицаи пазят купувачи на гласове, на които Пеевски разчита за над 100 хил. купени гласа на вота, обяви депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев.

Ето как изглеждат по дни събитията в ДПС. Част от събитията са възстановени по разкази на партийци от лагера на Ахмед Доган, но не са отречени до момента от фракцията на Пеевски: