"Продължаваме промяната - Демократична България" предлага гласовете от секции с нарушения да се анулират

"Продължаваме промяната - Демократична България" предлага гласовете от секции с нарушения да се анулират

"Продължаваме промяната - Демократична България" внася в Конституционния съд жалба за частично касиране на вота, 14 ноември 2024 г.
"Продължаваме промяната - Демократична България" внася в Конституционния съд жалба за частично касиране на вота, 14 ноември 2024 г.
Днес Надежда Йорданова, Лена Бориславова и Васил Пандов от "Продължаваме промяната - Демократична България" внесоха в Конституционния съд (КС) жалба от 100 страници, в която се оспорва законността на проведените на 27 октомври предсрочни парламентарни избори и отчетените резултати във всички 31 избирателни района в страната. Коалицията оспорва и решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за обявяване на избраните народни представители.
В жалбата се описват нарушения на Изборния кодекс и Методическите указания на ЦИК, както и четири основни групи нарушения, установени при проверка в над 3000 секции в страната и чужбина, на база на което обединението твърди, че има неотчитане на реално получени гласове за кандидатите за народни представители и кандидатските листи, "в това число и такива, които не са събрали съгласно оспореното решение на ЦИК необходимия брой гласове за парламентарно представителство" (точно 21 от тези неотчетени гласове за "Величие" костваха на формацията място в 51-ото Народно събрание - б.а.) Обединението предлага резултатите от част от тези 3 хил. секции, в които има сериозни нарушения, изобщо да не се отчитат.
"Дневник" обобщава какви са откритите от "Продължаваме промяната - Демократична България" изборни нарушения и мотивите на обединението за искане на повторно броене, колко вече са делата в Конституционния съд и какво ще се случи с тях, ако този парламент преждевременно се окаже изчерпан.

За доверието в изборите

В мотивите към жалбата обединението посочва, че доверието в изборите е ключово за доверието в институциите, като всеобщото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване е основен принцип на действащата българска Конституция.
"Разпоредбата на чл. 1 от Конституцията на Република България прогласява, че България е република с парламентарно управление, която се основава на принципа на народния суверенитет. Смисълът и съдържанието на този основен конституционен принцип е в това, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В държавите с представително конституционно управление изборите са основна институционализирана форма за осъществяване на народния суверенитет. Ето защо доверието в надеждността, прозрачността и честността на изборния процес са ключови за легитимността и доверието в институциите на Република България."
Цитирано е и Решение № 3 от 23.02.2017 г. на Конституционния съд, в което се посочва, че:
"Според действащата конституционна уредба избирателното право на гражданите се характеризира като политическо по съдържание, основно субективно право, което пряко произтича от народния суверенитет. То се явява основно средство за реализиране на демократичното управление."

Множество документирани нарушения, отклонения при броенето и записаното

В жалбата на "Продължаваме промяната - Демократична България" се отбелязва, че на последните избори има "множество документирани нарушения" и установени "отклонения в броенето на гласовете и записаното в протоколите на СИК, РИК и ЦИК", което
ще промени изборният резултат от изборите за Народно събрание и преразпределение на обявените от ЦИК мандати на различните коалиции и партии.
В жалбата на коалицията изрично се посочва, че трябва да бъдат изследвани всички документирани нарушения, тъй като дори и при един глас разлика във всяка секция коренно ще се измени изборният резултат. В нея са изброени следните нарушения:
  • Разминаване между резултатите в протоколи на секционни избирателни комисии и качените сканирани протоколи в сайта на ЦИК;
  • Разминаване между положения брой подписи в избирателните списъци в секциите и общият брой бюлетини след приключване на изборния ден, като за секциите с открити подобни нарушения от обединението предлагат или обявяване на вота в тях за незаконосъобразен, или назначаване на експертизи, които да отстранят невалидните гласове;
  • Дописване в избирателните списъци на хора, които не отговарят списъка от лица, за които това е допустимо според разпоредбите на Изборния кодекс;
  • Разминаване на отчетените гласове от машинно гласуване в протоколите и броят им, запаметен от машините;
  • Липса на видеоизлъчване и видеозаснемане или наличие на такова, което обаче не отговаря на указанията на ЦИК, а именно: всяка бюлетина да се показва на камерата, като заснемането започва от отварянето на урната и приключва с оформянето на протокола и опаковането на изборните книжа;
  • Отчитане на невалидни бюлетини.
В жалбата на обединението са описани и конкретни секции, в които изчезват гласове за "Величие", "Има такъв народ", МЕЧ и "ДПС - Ново начало". Пълният текст на жалбата и приложенията с изброени секции с изборни нарушения четете тук:

Секции - фантоми

Заради откритите нарушения обединението предлага резултатите от секциите със сериозни нарушения вотът в тях да се счете за опорочен, като резултатите за всички политически формации трябва да се приспаднат от резултатите от страна на ЦИК. Според коалицията този подход трябва да бъде възприет при случаите на липса на видеонаблюдение и видеоизлъчване, както и при разминаване между подписите и получените бюлетини - всички секции от Приложение 1 и приложение 2 на жалбата.
"Изборните резултати при пропорционалната система се определят на база на секционните протоколи във всички избирателни секции в страната и в чужбина и е недопустимо да се касират изборите в отделни секции. Възможно е да не се зачетат като валидни гласовете от отделни секции, което ще доведе до частично установяване на незаконосъобразност на изборите в отделни или всички секции според допълнителното решение на ЦИК."

Какво ще се случи ако следващата предизборна кампания изпревари решението на съда

Утре (15 ноември) изтича крайният срок, до който Конституционният съд може да бъде сезиран с искане за оспорване на изборните резултати. До момента в съда има четири жалби - на "Има такъв народ", на "Величие", на "Продължаваме промяната - Демократична България", на гражданското сдружение "БОЕЦ" и на БСП. Другите органи и лица, имащи право да подадат жалба в Конституционния съд, не дават заявки, че биха предприели подобни действия: До момента служебният премиер Димитър Главчев определи като "шега" възможността Министерски съвет да оспори изборните резултати, председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд не са коментирали възможността за подобни действия, докато президентът Румен Радев на няколко пъти говори за нелегитимността на избрания парламент, но въпреки това няма индикации за някакви предприети действия.
Предстои съдът да се произнесе по допустимостта на жалбите. Тези от тях, които бъдат допуснати за разглеждане, вероятно ще бъдат обединени, коментират конституционалисти, като за проверките на нарушенията ще бъдат назначени експертизи.
Ако съдът приеме доказателствата и ако прецени, че действията на секционните комисии са се отразили съществено на резултатите, може да реши да ги отмени. Срокът за вземане на решение, заложен в Изборния кодекс, е два месеца, но има случаи в практиката му досега, при които магистратите са забавяли решението си. Пред този етап парламентът заседава.
Ако съдът установи значителни нарушения, които променят резултатите, той следва да постанови незаконност на изборите, решението следва да се изпрати в Народното събрание, ЦИК и на заинтересованите лица, а в двумесечен срок следва да се проведат нови избори.
До момента един път е искано цялостно касиране на вота - през 2013 г. след т.нар. афера "Костинброд". Тогава Конституционният съд отказва да обяви изборите за незаконосъобразни.
КС обаче е уважавал искания за частично касиране на вота - през 2010 г., когато след повторно преброяване, наредено от съда, бяха преразпределени три депутатски мандата, и през 2013 г., когато беше отнет един мандат от ДПС и даден на ГЕРБ.
При оспорване на незаконност на избора на народен представител и установяване на съществени нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, изборната комисия ще определи резултатите от изборите, като обявява разпределението на мандатите и имената на избраните народни представители. Решението на Централната избирателна комисия не подлежи на обжалване.
Депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Надежда Йорданова и вносител на една от жалбите прогнозира пред "Нова нюз", че съдът няма да се произнесе преди февруари.
Ако това се случи и решение няма, а 51-ото Народно събрание не е успяло да излъчи редовен кабинет и президентът е издал указ за насрочване на нови избори, то вероятно делото в Конституционния съд ще бъде прекратено, тъй като то ще е изгубило предмета си.
Ако обаче има решение, и то отговаря на предложението на "Продължаваме промяната - Демократична България" - да се отворят всички чували с бюлетини, те да се преброят повторно и на база този резултат мандатите да се преизчислят отново, то промяната в резултатите може да доведе както до преразпределение на мандатите, така и до влизане на нов политически субект в парламента, например "Величие".