При обновен състав на Конституционния съд (КС) и нов блокаж с избора на председател на парламента три политически формации внесоха две искания в съда, които са еднакви. Те настояват да бъдат отменени и последните текстове, останали в сила след шестата поправка на Конституцията. "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" искат да бъдат обявени за противоконституционни текстовете, според които президентът има право да назначава служебен министър-председател от определен кръг лица - председателя на парламента, управителя и подуправителите на БНБ, управителя и подуправителя на Сметната палата и омбудсмана и неговите заместници.

Трите партии обясниха в изяви пред медиите, че подобно решение дори може да улесни процеса по избор на председател на парламента, защото политическите формации няма да правят сметки, че техен представител е потенциален служебен премиер при предсрочни избори както е в момента. Вносителите се надяват съдът не само да разгледа исканията им, но и да го направи бързо. Те очакват и различно произнасяне по въпроса, защото от тази седмица КС е обновен. Няколко часа след като исканията им бяха депозирани, съдът образува дело по тях.

Те настояват да се върнат разпоредбите в основния закон, които гласяха, че при невъзможност парламентът да излъчи правителство, държавният глава разпуска Народното събрание, насрочва дата за предсрочни избори и назначава служебен кабинет - министър-председател и министерски съвет.

Представители на трите формации обясниха пред журналисти в кулоарите на парламента, че исканията им са две отделни, тъй като мотивите за отмяната на текстовете са различни.

В тези на БСП и "Възраждане" се посочва, че промените в Конституцията, свързани със служебните кабинети, са от компетентността на Великото народно събрание. В мотивите им, с които "Дневник" се запозна, се подчертава, че "вместо да се преодолява политическата криза чрез назначаване на служебно правителство от легитимен орган, се създава правителство, което се свежда до личното решение на определен висш държавен служител".

Посочва се и че съществуващата в момента процедура допуска служебното правителство да не носи политическа отговорност нито пред президента, нито пред Народното събрание, а само пред служебния министър-председател, а той от своя страна - пред себе си.

Въпреки различните мотиви, трите политически сили изразиха увереност, че заради "надделяващия обществен интерес" Конституционният съд би могъл в кратък срок да образува дело и да се произнесе по него.

След внасянето на исканията, КС трябва да вземе решение дали да образува дело по тях. Законът не предвижда конкретен срок нито за образуване на дело, нито за произнасяне съда.

В началото на годината, когато президентът Румен Радев атакува седем от новите текстове в основния закон, включително правилата за сформиране на служебен кабинет, Конституционният съд също образува делото в същия ден.

Съдът се произнесе седем месеца по-късно - на 26 юли 2024 г. Тогава от подробните мотиви по делото се разбра, че по текстовете за служебното правителство гласуването е било шест на шест, т.е. не са събрали достатъчно мнозинство, за да бъдат оспорени (членовете на КС са 12, бел.авт.). А липсата на решение по тях дава възможност те да бъдат атакувани отново.

Сега разпределението на силите в съда е различно след като изтекоха мандатите на четирима - Мариана Карагьозова-Финкова, Филип Димитров (от президентската квота), Таня Райковска (от съдебната квота) и Константин Пенчев (от парламентарната квота). Президентът и Върховният касационен съд вече посочиха свои кандидати, които положиха клетва на 14 ноември - това са Сашо Пенов, Невин Фети и Галина Тонева. Парламентът тепърва трябва да започне процедура по избор на конституционен съдия, а предвид настоящия блокаж на Народното събрание, това едва ли ще стане скоро.

В петък Панова беше избрана за втори мандат за председател на съда.

Ден по-рано след клетвата на въпрос към президента дали ще сезира КС за назначаването на служебния кабинет, той не отговори директно, но каза, че според него "този въпрос неминуемо ще бъде разгледан" и припомни, че и "бащите на поправките се били отрекли" от тях. Новият подход за сформиране на служебно правителство се оказа сложен за прилагане и с възможности през него за премиер да бъде назначаван представител на бившите управляващи.