Седмите предсрочни парламентарни избори се проведоха на 27 октомври. Месец по-късно 51-ото Народно събрание продължава да е блокирано, а ситуацията да изглежда без изход. Тъкмо затова санкционираният за корупция депутат по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски се обяви в подкрепа на идеята за формиране на парламентарните групи преди избора на председател.
Това би дало възможност да се забърза процедурата с мандатите, а при провал на Народното събрание да излъчи редовна власт новите избори да се проведат по-скоро от очакваното, или иначе казано
| това би означавало провеждането на нови предсрочни избори, преди Конституционния съд да е имал възможност да се произнесе по жалбите за възстановяване на правомощията на държавния глава, що се отнася до служебния кабинет и без да има промяна в т.нар. домова книга - списъка от длъжности, от които президентът може да посочва служебен премиер. |
Как се стигна дотук:
- Държавният глава Румен Радев свика политическите сили на първо заседание на 11 ноември - две седмици след предсрочните парламентарни избори на 27 октомври. ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" издигнаха кандидати за парламентарен председател, но нито един от тях не събра необходимото мнозинство.
- Вторият опит за избор на председател бе направен на 13 ноември. Преди заседанието ГЕРБ проведе разговори с БСП и "Има такъв народ", но те не доведоха до промяна в позициите им. До балотаж стигнаха кандидатите на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" - Рая Назарян и Андрей Цеков.
- На 14 ноември Конституционният съд образува делата по искане на различни политически формации за касиране на изборите.
- При третото гласуване на 15 ноември "Има такъв народ" смени номинацията си и вместо Николета Кузманова, издигна най-възрастния депутат Силви Кирилов за председател на парламента. До балотаж обаче стигнаха отново Рая Назарян и Андрей Цеков.
- На 18 ноември "Продължаваме промяната - Демократична България" обяви, че оттегля кандидатурата на Андрей Цеков - "Продължаваме промяната" заяви подкрепа за Силви Кирилов, а "Демократична България" постави условие - ГЕРБ да оттегли номинацията на Назарян.
- Четвъртото гласуване (на 20 ноември) доведе до балотаж Рая Назарян и Силви Кирилов, но гласовете и на двамата не достигнаха за превръщането на избора в успешен.
- Въпреки инициираната от БСП среща с "Има такъв народ" в опит за намиране на изход от блокажа, петата процедура по избор на председател на 22 ноември протече и завърши по същия начин както предишната - с провал.
- На 25 ноември ГЕРБ предложи съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Атанасов да оглави парламента, ако Бойко Борисов стане премиер. На следващия ден Борисов обяви, че се отказва да е премиер и връща кандидатурата на Рая Назарян.
- На 27 ноември депутатите направиха шести опит да изберат председател, но и той завърши с неуспех. По време на балотажа "Демократична България" не участва в гласуването, за да свали кворума, но въпреки това Силви Кирилов пак не беше избран, тъй като получи само 100 гласа "за", при необходими поне 111.
|
